Банкеръ Daily

Свят

"Карнегиевата анкета" разкрива огромния геноцид над българите след Междусъюзническата война

Инициативата на фондацията "Андрю Карнеги” дава международна легитимност на дълбоките исторически основания на българите спрямо своите земи.

На днешния ден можем да си спомним за Андрю Карнеги (Andrew Carnegie) - американският бизнесмен и филантроп от шотландски произход.

В София, близо до НДК, има една малка улица, която носи името на Андрю Карнеги. Сигурно мнозина се чудят с какво е заслужил това. Макар и да не е идвал в България той е тясно свързан с историята ни.

Чрез своята фондация "Мир между народите" Карнеги полага големи усилия за постигане разбирателството в света. Точно тази фондация организира известната "Карнегиева анкета" след Междусъюзническата война. Тя известява на света за огромния геноцид, извършен над нашите сънародници през 1913 година. Показателно е нейното заключение, че единствено българската войска не е извършвала жестокости над чуждото население, но почти навсякъде, където е минала гръцка, сръбска и турска войска, българското население е подложено на масово унищожение или прогонване.

Комисията установява, че огромната част от Македония и Беломорска Тракия е била населена с българи и те са били преобладаващ етнос - отчетени са към 1.2 млн. българи, живеещи там преди войните. Анкетата служи за основание в последвалите мирни договори да се присъединят поне част от българските земи, освободени от нашата войска през първата Балканска война, към българската територия. Става дума за земите на юг от Созопол, част от Странджа, Родопите, Пирин и поречието на Струма, които днес са български.

Инициативата на фондацията "Андрю Карнеги” дава международна легитимност на дълбоките исторически основания на българите спрямо своите земи. За съжаление, голяма част от тях са отнети и са обезбългарени. Колко голямо е значението на този международен документ, може да се види от етническата карта, изготвена в него, с която дори днешните български политици биха могли да защитават своите позиции при продължаващите съседски претенции.

Андрю Карнеги се появява на белия свят на днешния ден през 1835 г. в Дънфърмлин (Шотландия) в бедно семейство, което емигрира в САЩ през 1848 г., бурно време на революции в Европа. Заселват се в Питсбърг (щат Пенсилвания) - едно от старите селища в САЩ, получило статут на град на 18 март 1816-а. Прякорът му е "Стоманеният град" (The Steel City), тъй като открай време е определян като център на стоманодобивната индустрия в САЩ.

През 1870 г. Карнеги построява първата си доменна пещ, а към 1890 г. е начело на бързо растящата американска стоманодобивна промишленост. Този бизнес го прави първия милионер в историята на Северна Америка.

Негово верую е „Евангелието на богатството“ (на английски: Gospel of Wealth), чиято централна теза е, че богатите имат морален дълг да бъдат големи филантропи. През 1901 година той продава всичките си индустриални активи и близо 9/10-ти от получените 500 млн. долара използва само и единствено за благотворителни цели. В съответствие с това през 1900 г. създава в Питсбърг Техническо училище "Карнеги“ (Carnegie Technical Schools) с цел да обучи майстори и занаятчии и да ги превърне в инженери и учени. Впоследствие то се разширява и превръща в университета "Карнеги Мелън“ (Carnegie Mellon University, също известен като CMU или само Carnegie Mellon), днес е частен изследователски университет.

През 1912 г. училището става Институт по технология "Карнеги“ (Carnegie Institute of Technology) и започва да дава степени за четиригодишно обучение. През 1967 г. се слива с Института по индустриални изследвания "Мелън“, за да формират заедно Университет "Карнеги Мелън“. Неговият девиз е My heart is in the work (Сърцето ми е в творението).

Карнеги е построил стотици обществени библиотеки и няколко големи научноизследователски центъра и фондации.
Заедно с това той дарява немалка сума за построяването на концертна зала в Ню Йорк, наименувана в негова чест "Карнеги хол". Тя е проектирана от архитекта Уилям Бърнет Тутпил и построена през 1890 година. Комплексът е сред най-известните концертни зали за класическа и популярна музика, прочута е със своята красота, история и акустика. Прави около 100 представления всеки сезон. Нюйоркската филхармония се помещава официално там до 1962 година. Има и друга, по-малка сграда на "Карнеги хол" - 540-местна, отново построена и финансирана от Андрю Карнеги, която се намира в родното място на Андрю Карнеги - Дънфърмлин, Шотландия.

Има още много други сгради, построени с дарения от него и носещи неговото име: 420-местна зала в Люисбург (в Западна Вирджиния), 1928-местна зала в Питсбърг (в съседство с музея "Карнеги“ за естествена история, както и с библиотеката "Карнеги“ на Питсбърг, 1022-местна музикална зала, част от библиотеката на предградието на Питсбърг - Хоместед.

Предприемачът умира през 1919 година в американския град Ленъкс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във