Банкеръ Weekly

Свят

Капризната овца заменя галопа на дървения кон

S 250 6dc53782 f92b 46e9 a001 ada4e5ae7ee7
S 250 319472c1 cc2a 492a bd5a 921706ad192e

Според специалистите по източна астрология 2015-а ще е година на изненади и на раздори. Защото ще е под знака на дървената овца в китайския зодиак - артистично и общително животно, което обаче не се колебае да се скара с някого. Българският експерт по Фън шуй Светозар Мръвков например обяснява, че светът ще се развива по синусоида с редуване на привиден застой и подскоци. Тази неособено розова прогноза се разведрява единствено от факта, че овцата е осмият знак в китайския календар, а осмицата е щастливо число.

Като оставим настрана астрологията, 2015-а ще е наситена със събития, повечето започнали преди години и чакащи своето разрешение. Някои от тях вече се случиха.

На 1 януари започна да функционира официално Евразийският икономически съюз. Той бе създаден през май 2014-а от Русия, Беларус и Казахстан. По-късно документите ратифицираха Армения и Киргизстан. Армения стана пълноправен член на 2 януари, а Киргизстан очаква това да стане до 9 май. Съюзът гарантира свободно движение на стоки, услуги, работна ръка и капитали на територия с население от 171 млн. души и съвкупен БВП от 4.5 трлн. щ. долара, заяви руският президент Владимир Путин. Към обединението вече проявяват интерес и други държави, най-вече Индонезия и Турция.

От 1 януари семейството на еврозоната пък вече е 19-членно, след като към него се присъедини и Литва. Тя е последната балтийска република, заменила националната с единната европейска валута, и, подобно на съседите си Латвия и Естония, се надява промяната да й донесе повече инвестиции и по-ниски кредитни разходи, които да стимулират растежа. Премиерът Алгирдас Буткевичус отбеляза символично интегрирането на страната в еврорегиона, като пръв изтегли от банкомата банкнота от 10 евро. Ентусиазмът му обаче не споделят 39% от литовците, които са против замяната на парите заради ръста на цените. Скептични към изгодата от членството на Литва в еврозоната са и много местни бизнесмени, обезпокоени основно от изтичането на мозъци и от ниската производителност в сравнение със западните партньори. Литовската централна банка прогнозира, че членството в блока на еврото може да добави 1.3% към националния БВП в дългосрочен план. А пристигналият през октомври 2014-а под строга охрана плаващ терминал за втечнен газ "Независимост" сложи край на литовската зависимост от руско синьо гориво.

На 1 януари друга балтийска република - Латвия, пое от Италия ротационното председателство на Европейския съюз. Основният външнополитически приоритет на Рига ще е работата по разрешаване на руско-украинската криза и по запазване на единството на 28-те страни членки по отношение на санкциите срещу Русия. Техният срок изтича през март, а гласовете за отпадане на някои от тях стават все повече, включително и от германските социалдемократи. В германската преса дори се появиха статии, че е много по-изгодно ЕС да сключи договор с Евразийския съюз, а не да подписва Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции със САЩ, от което, според експерти, Обединена Европа ще загуби 600 хил. работни места и ще "се зарази" от слабата американска социална политика.

Най-големите рискове през 2015-а отново ще са от геополитически характер - политическите ходове на основния заподозрян Русия и отговорът на Запада, изборите - от Гърция до Великобритания, очакваното затягане на кредитирането в Китай, изтеглянето на паричните стимули на Федералния резерв и хлъзгащите се към дефлация Европа и Япония. 

 

Москва няма да се откаже от Крим

Това пролича категорично от новогодишното обръщение на президента Владимир Путин, който определи връщането на полуострова и на Севастопол в Русия като един от най-важните моменти в историята й. Оттук нататък ще последват дълги и сложни правни спорове за законността на руската придобивка. Междувременно конфронтацията в източните части на Украйна все повече "замирисва" на замразен конфликт, подобно на Нагорни Карабах и Южна Осетия на територията на Грузия и на Приднестровската република в Молдова. Ако не се постигне напредък в преговорите, съществува реална опасност Донецката и Луганската области да се откъснат от Украйна и по този начин да я лишат от най-важните енергийни източници, завличайки я все по-дълбоко в блатото на несъстоятелността.

Икономисти на швейцарската банкова група "Креди Сюис" предвиждат фалити на руски компании заради срива на рублата. Според тях, от фундаментална гледна точка, руската валута трябва да се разменя срещу 45-50 рубли за един щатски долар и всеки пробив над 50 открива пътя до стойности, зависещи единствено от нагласите на пазарните играчи и от цената на петрола. А "Банк России" прогнозира в средата на декември 2014-а, че ако нефтените котировки се задържат около 60 рубли за един барел до края на 2017-а, руският БВП ще се свие с 4.5-4.7% през 2015-а и с още 0.9-1.15 % през 2016-а. 

Бившият финансов министър на Русия Алексей Кудрин коментира пред репортери в Москва на 22 декември 2014-а, че БВП ще се свие с поне 2% през 2015-а, ако цената на петрола е 80 щ. долара за барел, и с повече от 4% при 60 щ. долара за барел. Инфлацията ще скочи до 12-15 процента. Той очаква руският кредитен рейтинг да пропадне в територията на високия риск (junk) заради очертаващата се "повсеместна икономическа криза". Кудрин упрекна Кремъл, че е пропуснал да направи икономически реформи по време на "спокойните години", и прогнозира спад на реалните доходи на населението и свиване на вноса с 40 процента. 

Руският министър на енергетиката Александър Новак смята, че Русия ще задържи стабилен добива на суров петрол - на миналогодишните 10.6 млн. барела на ден - и през 2015-а. По думите му цените ще се стабилизират от само себе си, а някои инвестиционни проекти в петролния бранш ще бъдат преосмислени.

Министърът на икономическото развитие Алексей Улюкаев пък признава, че Москва е подценила мощта на шистовата революция и смята, че до една-две години пазарът ще намери новата си равновесна точка. На въпрос как оценява теорията за заговор между Щатите и ОПЕК срещу Русия, Улюкаев цитира Михаил Булгаков: "Не четете съветски вестници преди закуска."

 

Юанът - с потенциал за резервна валута

За първи път пред Китай се открива шанс да убеди МВФ да включи юана в списъка на световните резервни валути. В края на 2015-а международният кредитор ще направи поредния си преглед (който публикува два пъти в рамките на десет години) на валутната кошница на своята синтетична валута "Специални права на тираж" - СПТ, съставена в момента от щатски долари, евро, японски йени и британски паунд. Ако към тях бъде добавен и юанът, това ще означава, че Фондът признава възхода на втората по големина световна икономика и ще подкрепи амбицията на китайците да ограничат доминиращото влияние на зелените пари в световната търговия и финанси. Но за целта Пекин ще трябва да "покрие" базовите икономически индекси на МВФ и да получи подкрепата на мнозинството от другите 187 страни-членки.

Одобрението зависи отчасти и от това, дали институцията ще промени решението си от 2010-а, че юанът не е "свободно конвертируем". Този път валутата може и да издържи теста, след като Китай изпълни другото условие на Фонда - да бъде достатъчно голям световен износител. Делът на китайския търговски обмен, осчетоводяван в юани, е нараснал до около 20%, а пазарът на деноминирани в юани облигации Dim Sum се е разширил до 72.9 млрд. щ. долара от нула само в рамките на седем години. Междувременно правителството е намалило до минимум контрола върху достъпа на чужденци до местните финансови пазари. Китай има и подписани споразумения да търгува свободно местната валута в доста градове - от Хонконг и Сингапур до Франкфурт и Лондон. Най-малко 40 централни банки вече имат инвестиции в юани, а няколко други възнамеряват да го направят, което приближава валутата към резервен статус дори преди да е станала напълно конвертируема. Двадесет и три държави са декларирали публично вложенията си в юани - 11 от азиатските пазари с тесни връзки с континентален Китай (Австралия, Хонконг, Индонезия, Япония, Южна Корея, Макао, Малайзия, Непал, Пакистан, Сингапур и Тайланд), пет от Европа (Австрия, Беларус, Норвегия, Франция и Литва) и седем от Южна Америка и Африка (Боливия, Чили, Гана, Кения, Нигерия, Южна Африка и Танзания).

САЩ обаче могат да наложат вето върху включването на юана в кошницата на СПТ, защото за целта е необходима подкрепата на 85% от имащите право на глас членове на изпълнителния борд на МВФ, а американците разполагат със 17 процента. Засега от институцията отказват коментар дали китайският казус изисква 85 или 70% одобрение от борда.

Експерти на рейтинговата компания "Муудис инвестърс сървис" прогнозират, че икономическият растеж на Китай ще се охлади от миналогодишните "малко под 7.5%" до около 7% през 2015-а. Те очакват "постепенно забвяне на китайското стопанство в средносрочен план до около 6% ръст до 2018-а". В хода на този процес съществува сериозен риск държавни компании да спрат да обслужват кредитите си, като той е най-висок в секторите със свръхпроизводствен капацитет. Но икономисти от "Кепитъл икъномикс" отбелязват, че предвид нарасналия обем на китайската икономика 7% растеж означава, че търсенето ще има същия потенциал, колкото и през миналото десетилетие, когато средният ръст е бил 10 процента. Ориентирането на икономиката към потребителите също ще помогне да се намали китайският търговски излишък, а това ще стимулира активността във всички сектори.

 

Година на знакови избори

Изборният маратон открива Гърция, която на 25 януари ще трябва да избере предсрочно нов състав на парламента. До вота се стигна, след като депутатите отказаха да подкрепят президентската кандидатура на управляващите - Ставрос Димас, бивш гръцки еврокомисар. Той не успя да събере изискваните по 200 гласа на първия кръг (21 декември 2014-а) и на втория (23 декември), а на третия (на 29 декември) го подкрепиха само 168 депутати при необходими 180. Провалът се случи не заради личността на Димас и въпреки натиска от Брюксел (включително и от еврокомисаря по икономика Пиер Московиси и от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер) той да бъде избран, а по-скоро заради внушението на опозиционната крайнолява политическа сила "Сириза", че всеки глас за Димас е вот за кредиторите на Гърция. Гърците не се осъзнаха дори след предупреждението на германския финансов министър Волфганг Шойбле, че независимо кой ще управлява страната той ще трябва да изпълнява ангажиментите си към външните кредитори.

Политическите наблюдатели очакват парламентарните избори да спечели "Сириза", но без необходимото мнозинство за съставяне на самостоятелно правителство. Според мълвата лидерът й Алексис Ципрас вече обикалял потенциалните партньори отляво, с които да направи коалиция. Като втора политическа сила се очертава управляваща "Нова демокрация", което показва, че гърците са недоволни от досегашния курс на строги фискални ограничения, довели до рекордна безработица и лишения, но същевременно са изплашени от бъдещия. 

Часът на истината ще удари на 28 февруари  - датата, до която бе удължено споразумението на Атина със заемодателите от еврозоната и до която тя трябва да сключи нова сделка с тройката кредитори. По техни изчисления в гръцкия бюджет има недостиг от около 2 млрд. евро, който е необходимо да се покрие с нови мерки. Ако на власт дойде "Сириза" и започне да осъществява програмата си, този дефицит ще скочи до 12 млрд. евро. Те биха могли да се намерят на световните капиталови пазари чрез нови дългови емисии, до които обаче страната едва ли ще бъде допусната. Следователно промяната на курса от новото правителство е доста съмнителна.

Предсрочни избори на 22 март ще има в Швеция. Те бяха насрочени от управляващия алианс на социалдемократите и зелените, след като в края на ноември 2014-а парламентът отхвърли проектобюджета за 2015-а. Основна "заслуга" за свалянето на миноритарния левоцентристки кабинет имат гласувалите против бюджета депутати на антиемигрантската партия "Шведски демократи". На последните редовни избори през септември 2014-а тя получи 12.9% от вота и се класира на второ място след социалдемократите. Това прави мартенският вот в Швеция изключително важен за другите европейски държави с подобни политически формации - "Партията за независимост на Обединеното кралство" (UKIP) във Великобритания, "Националния фронт" във Франция, "Подемос" в Испания и "Истински фини" във Финландия.

Ръководството на "Шведски демократи" се подготвя да превърне предстоящите избори в своеобразен референдум за емиграцията. В Швеция, където през 2015-а очакват 95 хил. емигранти (след дошлите през 2014-а 54 хил.), публичното мнение започва да се обръща против пришълците. Проучване на германския фонд "Маршал" констатира, че 38% от анкетираните шведи не одобряват правителствената политика към имигрантите, а 65% смятат, че те не могат да се интегрират в обществото. В последна сметка оттук нататък пред Стокхолм има две алтернативи: широка коалиция между умерените леви и десни (подобна на германската) или десноцентристко правителство, подкрепяно от "Шведски демократи".

Парламентарни избори, но редовни, ще има и във Великобритания през май. Те са изключително важни както за бъдещата съдба на премиера Дейвид Камерън - лидер на управляващите консерватори, така и за бъдещия път на Острова в или извън Европейския съюз. Гласуването ще е тест и за анти-емигрантската партия на Найджъл Фараж - UKIP, която получи най-голяма подкрепа на изборите за Европейски парламент през май 2014-а и вкара 24 депутати в него. На частичните избори в Англия Фараж успя да спечели две места в националния парламент. Според последните социологически проучвания най-много гласове на майския вот ще получат лейбъристите, следвани от консерваторите, а UKIP може да се окаже трета политическа сила.

Знакови избори през юни ще има и в Турция. Там битката ще е за промяна на конституцията и за преход от сегашната парламентарна към президентска република. Това е отколешна мечта на Реджеп Таип Ердоган, който спечели безапелационно още на първия кръг с 52% президентския вот през 2014-а въпреки многобройните протести и изнесените случаи на корупция по високите етажи на властта. За да промени конституцията, партията на Ердоган трябва да спечели 367 депутатски места - абсолютно постижима цел, която би превърнала държавния глава в първия турски самодържец.

 

Щипка новогодишен оптимизъм

Прогнозираният 3.5-процентен световен растеж през 2015-а, изглежда, ще се окаже подценен, защото поевтиняването на петрола с 40% през 2014-а ще увеличи потребителската мощ на домакинствата и на компаниите. По оценка на МВФ ценовият спад може да дбави 0.7% към глобалния БВП през тази година.

Централните банки ще продължат и ще разширят досегашната си щедра парична политика, за да подкрепят националните стопанства. "Бенк ъф Джъпен" вече увеличи покупките на облигации и може скоро да бъде последвана от Европейската централна банка, а Китай и други развиващи се пазари и страни, разчитащи основно на приходи от търговия на суровини, подготвят понижение на лихвите. Федералният резерв няма да качи базовите си лихвени проценти преди средата на годината и ще действа на малки порции, изчаквайки да редуцира баланса си. Същото се очаква да направи и "Бенк ъф Инглънд", която едва ли ще предприема лихвени маневри, преди Лондон да проведе изборите през май. "Креди Сюис" предвижда, че балансите на четирите най-големи централни банки в света ще нараснат с нови 13% (или с 1.3 трлн. щ. долара) след миналогодишните 5% увеличение.

Щатите са напът да постигнат най-бързия си растеж за последното десетилетие благодарение на укрепващия пазар на труда и на падащите разходи за гориво. Безработицата в страната е на най-ниското си равнище за последните шест години (5.8%), доверието на жилищните предприемачи клони към деветгодишен максимум, промишлеността се активизира, а оптимизмът на потребителите се качва. Всичко това икономистите резюмират в 3% ръст през тази година. Нещо повече, доста анализатори очакват Щатите да са двигател и на световния растеж, а не външни фактори да натискат надолу американския.

Еврозоната няма да е чак толкова зле, въпреки че ще продължи да се сражава с хилавата икономика и с огромната безработица. По-слабата единна европейска валута ще подкрепи износителите, банките би трябвало да започнат да отпускат повече кредити след стрестестовете и по-агресивната политика на ЕЦБ, а правителствената политика на държавите от блока вече няма да е толкова рестриктивна, като дори Германия си позволява да качва заплатите и да инвестира повече пари в инфраструктура. Поразените от кризата и спасените с международни кредитни пакети икономики на Ирландия, Гърция, Испания и Португалия вече са във фаза на по-бърз от средния за региона растеж. Очакват се и първите резултати от дейността на новия Европейски фонд за стратегически инвестиции, чрез които в периода 2015-2017-а трябва да се мобилизират планираните от Жан-Клод Юнкер допълнителни инвестиции за най-малко 315 млрд. евро. Естествено, остават и слаби звена, като най-проблемни са второто и третото по големина стопанство на еврорегиона - Франция и Италия. С интерес ще се очакват и резултатите от разследването на данъчната политика на Люксембург по времето на управлението на сегашния председател на Европейската комисия, спестила милиарди евро от данъци на повече от 300 мултинационални компании, които де факто са ощетили хазните на другите европейски държави.

По-труден за прогнозиране е пазарът на суров петрол, защото цените на черното злато ще зависят от възможностите на играчите на него. Цена под 60 щ. долара за барел със сигурност ще отстрани доста производители на гориво от шисти в Щатите, да не говорим за колегите им от Канада, и ще свие инвестициите в сектора. Котировките не устройват и страните членки на ОПЕК, като само две от тях - Кувейт и Катар, ще могат да балансират бюджетите си на тези нива. Ако участниците в картела не успеят да останат единни в провеждането на досегашната си политика да не намаляват добива въпреки резкия ценови спад или пък се разрази нова ценова война, петролните котировки могат да потънат и до 40 щ. долара за барел, коментира официален представител на иранското министерство на петрола - вариант, за който предупреди дори руският президент Владимир Путин. Като капак ОПЕК понижи прогнозата си за търсене на добитото от организацията черно злато с около 300 хил. барела на ден през 2015-а - до общо 28.92 млн. барела. Това е под произведените през 2009-а средно по 28.93 млн. барела гориво дневно.

Доста несигурно е и развитието на борбата с "Ислямска държава", чиято мощ бе отслабена доста от самолетните удари на водената от САЩ коалиция. Но огромното й финансиране и идейният й потенциал все още не са разклатени и това вероятно ще отнеме години. Изтеглянето в края на 2014-а на международните сили, поддържащи реда и сигурността в Афганистан, пък вероятно ще провокира нови конфликти по азиатската граница на Русия, основно в Таджикистан, където влиянието на ислямистите е доста голямо, и в Азербайджан.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във