Банкеръ Daily

Свят

Какви ще са последиците от забавянето на дългосрочния бюджет на ЕС

Дългосрочният бюджет на ЕС е наричан Многогодишната финансова рамка определя тавана на средствата, които ЕС може да изразходва за дълъг период от време (поне пет години) в различни области. Последните дългосрочни рамки са за период от седем години. Той помага на милиони студенти, на хиляди учени, на градове, региони, предприятия и неправителствени организации. Той допринася за осигуряването на по-здравословна и по-безопасна храна, по-чиста околна среда и по-голяма сигурност на външните граници на ЕС.

Европейският съюз разполага с 960 млрд. евро за 2014-2020 г. На 20 февруари държавните ръководители от общността ще търсят съгласие относно дългосрочния бюджет за новия период 2012-2027. Ако срещата на върха не успее, последиците могат да бъдат сериозни.Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел свика лидерите на страните в ЕС в Брюксел в опит за намиране на обща позиция, която ще стане отправна точка за Съвета за преговори с Европейския парламент и Комисията. 

Парламентът прие своята позиция през ноември 2018 г., а първоначалният проект на Комисията бе обявен през май 2018 г. След като проведе двустранни дискусии с държавните ръководители през последните седмици, Шарл Мишел представи предложение за бюджета на 14 февруари, което ще е основа на преговорите на срещата на върха. То вече бе подложено на критики от водещи депутати в Европейския парламент.

Времето е пари

Ако Съветът за пореден път не успее да излезе с обща позиция, това може да окаже влияние на много програми на ЕС, които би следвало да започнат да предоставят финансиране на европейските граждани и фирми от 1 януари 2021 г.

По оценки това би означавало, че около 1 млн. млади европейци няма да могат да се възползват от програмата „Еразъм +“ за обучение в чужбина през 2021 г. Около 5 000 работни места за научни изследователи биха били загубени ‒ това са 3-4% от изследователските позиции в Европа. Други 7 000 работни места също са заплашени, а около 100 000 проекта, финансирани от ЕС, в области като енергийна ефективност, здравеопазване и бизнес няма да могат да стартират навреме. Освен това от средства се нуждаят нови инициативи като Зеления пакт, който трябва да спомогне за постигането на целта Европа да генерира нулеви нетни въглеродни емисии. Тази трансформация на икономиката трябва да се случи по начин, който да създаде възможности за растеж, работни места и социално равенство.

Настоящият дългосрочен бюджет (за периода 2014 ‒ 2020 г.) бе приет с шест месеца закъснение и това се отрази на много програми в държавите членки.

Не става въпрос само за числа

Например, за гръцкото правителство бе трудно да използва европейско финансиране, за да подобри условията за приемане на бежанци. Когато настъпи миграционната криза през 2015 г., нямаше готови центрове. Швеция и Австрия също нямаха финансиране от ЕС, за да се справят с притока на хора по балканския маршрут.

Около 25 000 до 30 000 стажове за обмен на студенти или преподаватели по програмата „Еразъм +“, планирани за 2014 г., не успяха да се осъществят.

На пленарната сесия миналата седмица председателят на Парламента Давид Сасоли подчерта, че не е достатъчно Съветът да приеме позиция ‒ предложението трябва да бъде и амбициозно, за да подобри живота на европейците в бъдеще.

„Това не са само абстрактни числа, те имат реални последици за живота на всички европейци“, каза Давид Сасоли, като даде пример с големите инвестиции, които са нужни, за да се превърне Европа в първия климатично неутрален континент.

„Един добре финансиран бюджет на ЕС е в интерес на всички европейци и на всички държави членки“, заяви председателят на Парламента.

Как се финансира дългосрочният бюджет на ЕС

Дългосрочният бюджет има сложна система на източници на финансиране. Тук се включват: директни вноски от държавите членки; вносни мита за стоките, които влизат в границите на ЕС от външни страни; глоби, налагани на компании, които нарушават правилата на ЕС за честна конкуренция.

Една нова, по-проста система би следвало да въведе повече източници на доходи. Според евродепутатите  допълнителни средства могат да дойдат от нова схема за корпоративно облагане (включително от облагане на гигантите в дигиталния сектор), приходи от търговията с емисии и данък върху пластмасовите отпадъци. Всички тези нови ресурси биха могли да намалят директните вноски, които държавите членки правят.

Европейският парламент иска да бъде направена реформа на начина, по който се финансира бюджетът, тъй като счита, че той не е достатъчно прозрачен и разбираем за гражданите на ЕС.

Как се вземат решения за дългосрочния бюджет на ЕС

Преди края на текущия дългосрочен бюджет Европейската комисия прави предложение за това как трябва да изглежда следващият. Това предложение се използва за основа на преговори между Парламента и Съвета, представляващ държавите членки.

Комисията публикува предложение за следващия дългосрочен бюджет, който ще обхваща периода 2021-2027 г., през май 2018 г. Парламентът одобри своята позиция през ноември 2018 г. Съветът все още не приел своята преговорна позиция, по която държавите членки трябва да постигнат единодушно съгласие. Окончателното споразумение изисква одобрението на Парламента.

Какво е положението с преговорите към момента

Европейският парламент и Комисията изчакват Съветът да направи свое предложение за размера и разпределението на средствата в дългосрочния бюджет. След това трите институции ще могат да започнат преговори. Надеждите са, че страните ще постигнат споразумение в Съвета в първите месеци на годината. Но скептиците смятат, че преговорите може да се проточат до края на годината. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във