Банкеръ Weekly

Свят

Източна Европа въстана срещу авторитаризма

Румънският премиер Виктор Понта (в ляво) и новият президент на страната Клаус Йоханис очакват окончателните резултати от изборите за президент

Симптоматична тенденция се наблюдава в държавите от бившия социалистически блок - гражданите им отказват да дадат цялата власт в ръцете само на една политическа сила. Румъния стана втората за 2014-а страна от региона, пометена от тази вълна, след като на 16 ноември електоратът провали опита на действащия премиер Виктор Понта да стане президент. Първата жертва бе министър- председателят на Словакия Роберт Фицо, който през март, по средата на втория си мандат, поиска да стане държавен глава и да "припише" поста си на съпартиец. Словаците обаче, недоволни от неизпълнените обещания на левоцентристката му партия "Социална демокрация" да пресече корупцията и да създаде условия за разкриване на нови работни места, предпочетоха на балотажа независимия кандидат - милиардера Андрей Кишка. В тази връзка агенция "Блумбърг" цитира мнението на анализатора от Института за регионални и международни изследвания Огнян Минчев, че "в Източна Европа все повече граждани усещат някакъв вид конспирация на елита, изразяваща се в прекалено висока концентрация на власт, корупция в особено големи размери и все по-дълбоко пренебрегване на интересите на обикновените хора", което води до "силни настроения срещу статуквото". 

В Словакия пластовете като че ли са се наместили, въпреки че през юли Кишка отхвърли петима кандидати за Конституционния съд, предложени от управляващата партия (която има 83 от общо 150 депутати), и се закани да използва до голяма степен церемониалния си пост като противовес на Фицо. В Румъния обаче най-хубавото тепърва предстои. Защото след победата си на балотажа с 10% предимство пред Понта новият румънски държавен глава - десноцентристът Клаус Йоханис, демонстрира амбиции с изказването си, че румънските избиратели са гласували за "дълбока промяна" и той е "приел категоричното им послание". Нещо повече, Йоханис се заканил да свали левоцентристкото правителство на Понта, съобщава "Франс прес".  Въпреки че следващите редовни парламентарни избори са след две години, новият президент заявил, че неговата Либерална партия иска управлението още през 2015-а. В предизборната си кампания Йоханис обеща да защитава независимостта на съдебната система и прохождащия процес за борба с корупцията, а на пресконференцията след вота отбеляза, че ще докаже, че "Румъния е сериозен, надежден и дългосрочен партньор". В допълнение Йоханис настоя още на 17 ноември, веднага след избирането му, парламентът да отмени приетия през 2013-а закон за амнистията при някои криминални деяния, гарантиращ безнаказаност на ред корумпирани политици. В момента 35 румънски депутати се разследват за корупция. Той иска също реформи на икономическата, здравната и образователната система, както и създаване на атрактивен бизнес климат за чуждестранните инвеститори.

Премиерът Понта, който не пропускаше да атакува противника си в предизборната битка, включително и за произхода на средствата за шестте му апартамента, реши да ограничи щетите от загубата на Социалдемократическата си партия. Той призна поражението си, поздрави Йоханис и обеща сътрудничество в съвместната им работа. Въпреки масовите протести, съпроводили и двата кръга на изборите за президент, на които демонстрантите поискаха  оставката на министър-председателя, Понта изтъкна, че засега няма причини да се оттегля от властта. Поне докато партията му не поиска това. Социалдемократите имат стабилно парламентарно мнозинство от 60%, макар че в най-новата история на страната често се е случвало депутатите да променят позицията си по време на важен вот и да застават срещу собствената си формация..

Първото изпитание за правителството е бюджет 2015-а, който министрите вече обсъждаха. Понта обеща също национално допитване за промени в изборния закон, който да даде равни права и на избирателите в чужбина. Именно недостатъците в действащия сега нормативен акт породиха подозрения за манипулация на изборните резултати, след като хиляди избиратели зад граница се редиха пред урните с часове и въпреки това не успяха да пуснат бюлетините си в урните.

Създалата се обстановка като че ли потвърждава най-мрачните прогнози на анализаторите за политическа нестабилност в северната ни съседка заради очаквани сблъсъци между президентската администрация и правителството. Румънският президент има право да назначава министър-председателя и ръководителите на съда и на прокуратурата, както и да връща приети от парламента закони за ново разглеждане. Освен това държавният глава е главнокомандващ на армията и "надзорник" на външната политика на държавата.

Същевременно доста политически наблюдатели определят окончателните резултати от президентските избори в Румъния на 16 ноември като най-положителното политическо събитие в Европа за тази година, бележещо оптимистичен обрат за някои процеси в Централна и Източна Европа. И най-вече по отношение на  обезпокоителното етническо разделение и вечната борба срещу корупцията. Защото победителят Клаус Йоханис - кмет от 2000 г. на град Сибиу от Трансилвания, е представител на румънското малцинство на етническите германци, които в момента са под 1% от 20-милионното население на страната. Очевидно за мнозинството избиратели значение са имали програмите и персоналните качества на двамата кандидати, а не етническата им принадлежност. Вероятно този факт ще потуши страстите на унгарското малцинство в Трансилвания, което периодично настоява за автономия, а Букурещ отхвърля исканията му.

Facebook logo
Бъдете с нас и във