Банкеръ Weekly

Свят

Изборите в САЩ решават за търговията с ЕС

Тарифната война е в затишие, след 3 ноември може пак да избухне

Льо Мер е готов да удари още през декември
S 250 b9c301b9 1781 4e6f 8d8f 550d89d1b742

Един от любимите външнополитически инструменти на американския президент Доналд Тръмп са митническите тарифи. Макар сблъсъкът му с Китай да привлича основното внимание, той не се колебае да употребява "инструмента" и спрямо съюзниците и приятелите на Щатите.

Съперникът на Тръмп за Белия дом - Джо Байдън, също се е изказвал критично за китайските практики, така че най-вероятно обтегнатите отношения с Пекин ще останат и след негова евентуална победа.

Съвсем различна обаче е ситуацията от европейска гледна точка, защото US-президентските избори ще определят дали предстои засилване на търговското напрежение, или напротив - обещават примирие!

 

Две събития от последните седмици върнаха безпокойството за трансатлантическите търговски връзки, което бе частично туширано в началото на годината.

Най-напред Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прие, че преди края на 2020-а няма да има многостранно споразумение за таксуването на големите компании за цифрови услуги като

"Амазон", "Епъл", "Фейсбук" и "Гугъл" 

Ако европейските правителства изпълнят намерението си да въведат облагане едностранно, Тръмп каза, че ще отговори с тарифи за европейския износ за САЩ. Според експерти на ОИСР една търговска война заради налагането на цифровите данъци може да коства 1 процент от световния брутен вътрешен продукт.

Малко след публикуването на анализа на ОИСР арбитър на Световната търговска организация отсъди, че Европейският съюз може да наложи още веднага тарифи върху американски внос за 4 милиарда долара – във връзка с проточилия се спор за държавната подкрепа за първенеца в американския износ, самолетостроителния гигант "Боинг". Решението идва, след като миналата година, пак с одобрението на СТО, Тръмп наложи мита за европейски внос на самолети, вина и сирена за 7,5 милиарда в отговор на европейските субсидии за "Еърбъс".

За разлика от

спора между "Еърбъс" и "Боинг",

който се точи от години, въпросът за таксуването на цифровите гиганти е сравнително нов. Тъй като стойността на цифровите услуги рязко нарасна през последното десетилетие, много страни започнаха да гледат на технологичните гиганти като на потенциален източник на доходи. През юли 2019-а френският президент Еманюел Макрон обяви, че страната му ще наложи данък от 3 на сто за дигитални компании с доходи над определено ниво, но отложи изпълнението на решението си и се опита да договори по-широко международно споразумение по въпроса. Макар че френският данък формално не е антиамерикански, компаниите от САЩ доминират технологичния сектор и ще понесат най-големия удар. Нещо повече, Вашингтон обяви, че френският данък е така измислен, че да не засяга редица френски компании, което го прави дискриминационен.

През януари 2020-а Тръмп заплаши, че ще отвърне на Франция с тарифи върху нейните стоки, но той и Макрон се разбраха да отложат налагането на нови данъци и мита с надеждата да приключат преговорите за дигиталните данъци под егидата на ОИСР до края на годината. Тогава пък дойде коронавирусът, личните срещи станаха невъзможни и преговорите забуксуваха. Белият дом се оттегли от тях през юни заради липсата на прогрес, но чак през октомври ОИСР потвърди, че тази година споразумение няма да има. Френският финансов министър Брюно Льо Мер тогава съобщи, че страната му

ще започне да събира дигиталния данък

през декември и призова и другите страни от ЕС да последват Франция. Отговор от Тръмп още няма.

Последното развитие около сблъсъка за субсидиите за самолетостроителите обаче заплашва с още по-голямо изостряне на трансатлантическите търкания. След като администрацията на Тръмп наложи мита за европейски стоки в спора около субсидиите за "Еърбъс" миналата година, представители на ЕС заявиха, че няма да предприемат ответни ходове, докато СТО не отсъди по случая със субсидиите за "Боинг" – във вид на поръчки и друга подкрепа от правителството на САЩ и във вид на данъчни облекчения от щата Вашингтон, където е базирана компанията. В крайна сметка световната организация разреши на ЕС да действа, след като неин арбитър отсъди, че стойността на щетите за "Еърбъс" от субсидиите за "Боинг" от 2010-а насам възлизат на 4 милиарда долара. Сумата е по средата между искането на ЕС за разрешение за ответни мерки за 8,5 милиарда и американските изчисления, според които щетите не надвишават 412 милиона.

След обявяването на решението на СТО Търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър заяви, че

няма основания за санкции на ЕС

върху американския износ, а пък щатът Вашингтон отмени данъчните облекчения за "Боинг", които според СТО противоречаха на правилата за ограничаване на субсидиите. Организацията установи, че правителството на САЩ е премахнало и други незаконни субсидии, които вече не трябва да се включват в сметката за щетите.

Повечето наблюдатели смятат, че ЕС ще изчака да види какво ще се случи на президентските избори в САЩ, преди да предприеме следващите си стъпки по спора за "Еърбъс" и "Боинг". Европейски представители заявиха, че предпочитат решение чрез преговори, за да се избегнат излишни тарифи в момент, когато авиокомпаниите в целия свят страдат от рязък спад в броя на полетите заради коронавирусната пандемия. Междувременно двете компании обявиха планове за съкращаване на 30 000 работни места. "Боинг " страда и от отменените поръчки на проблемния си модел "373" след двете катастрофи през 2018-а и 2019-а.

Администрацията на Тръмп засега мълчи по въпроса за дигиталните данъци, след като ОИСР обяви, че преговорите ще продължат и през 2021-ва, а Франция съобщи, че ще започне да събира данъка от декември. Макар че

Тръмп обича да използва тарифите като инструмент

да решава едностранно проблемите си, което отговаря на поставянето на "Америка на първо място" в международната политика и търговия, изглежда и той прецени, че разстройването на търговските връзки с Европа с нови тарифи непосредствено преди президентските избори е твърде рисковано. Тръмп освен това редовно дава израз на негодуванието си срещу "Фейсбук" и други социални медии заради действията им срещу това, което определят като дезинформация и чужда намеса в изборите, и би било странно от негова страна точно сега да се хвърли да ги защитава.

Неизвестността обаче остава поне до 3 ноември, когато ще се реши кой ще е следващият президент. Ако това е пак Тръмп, може да се очаква, че той ще се отърси от всички задръжки да размаха тарифната тояга както никога досега. Но дори и това да е Байдън, не може да се очаква, че проблемите ще изчезнат като с магическа пръчка – най-малкото защото Тръмп ще остане в Белия дом до 20 януари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във