Банкеръ Daily

Свят

Избирателите казват какво се случва с реформите на Макрон

По-малко от два месеца след като беше преизбран за президент на Франция, Еманюел Макрон е изправен пред труден втори мандат в условията на парламент, в който поддръжниците му нямат мнозинство. Виновен за това е радикално левият политик Жан-Люк Меланшон.

Според резултатите от първия тур на парламентарните избори на 12 юни лявата коалиция Нов народен социален и екологичен съюз (NUPES) начело с Меланшон буквално диша във врата на подкрепящата Макрон коалиция "Заедно!" с разлика една десета от процента – съответно 25.66 срещу 25.75 на сто от гласовете.

Изборите за депутати в Националното събрание – долната камара на френския парламент, се провеждат в два тура, като съдбата на повечето депутатски места ще се реши на втория тур предстоящата неделя. Силното представяне на радикалната левица на първия тур няма автоматично да се превърне в депутатски места, тъй като изборната система в два тура като цяло

фаворизира по-центристките кандидати.

Въпреки това парламентарната подкрепа за Макрон е под въпрос. За да разполага с абсолютно мнозинство и да прокара силно оспорваната си програма за реформи, на президента са му нужни 289 места. В момента коалицията му разполага с 345, но с много от тях ще трябва да се прости. Последните проучвания на агенция Ipsos отреждат на управляващите между 255 и 295 места, а на NUPES – между 150 и 190 места.

За Меланшон, който се класира трети на президентските избори през април – след Макрон и крайнодясната Марин Льо Пен – резултатът от първия тур сам по себе си е постижение. Успехът на левия му блок показва

промяна в баланса на френската политика,

която през последните години бе доминирана от десни и крайнодесни политици.

Меланшон, който се противопоставя на НАТО и е обявил, че няма да се съобразява с онези европейски правила, които не одобрява, успя да се съвземе след третото си неуспешно участие в президентската надпревара, като убеди други неуспешно представили се леви политици да се обединят в коалиция, включваща Зелените, Комунистическата партия и Социалистическата партия – бившата партия на Меланшон. Ако резултатите се потвърдят, те ще станат най-голямата опозиционна група в парламента.

Това означава, че крайнодясната партия Национален сбор на Марин Льо Пен ще бъде изтикана от мястото й на главен конкурент на Макрон. На втория тур на президентските избори през април Льо Пен получи 39 на сто от подадените гласове, но на вота за парламента партията й получи едва 18.68 процента.

Крайната десница

реализира на президентските избори рекорден резултат, но няма да може да го материализира в депутатски места.

Ако Меланшон получи същата подкрепа от гласоподвателите и на втория тур и левицата стане първа опозиционна сила, управлението на Макрон ще бъде изправено пред силни критики, легитимирани от гласовете на избирателите и широко отразявани от медиите.

Жан-Люк Меланшон

Що се отнася до планираните от Макрон реформи през втория му мандат, тях ще ги очаква тежък процес по приемане, като всеки отделен закон ще трябва да премине през пазарлък с опозицията, за да бъде одобрен. А френският президент има амбицията за сериозни реформи в области, към които обществото е силно чувствително.

И досега беше ясно, че подобни реформи ще срещнат сериозно противопоставяне, особено от

силните френски профсъюзи,

които по принцип лесно изкарват хората си на улицата, когато властта вземе непопулярни решения. Но ако към това препятствие се прибави и мощно противопоставяне в парламента, набелязаните от президента цели ще станат почти невъзможни за постигане.

А те включват увеличаване на възрастта за пенсиониране на 65 години, инвестиции в устойчиво развитие и зелени енергии, осигуряване на енергийна и отбранителна независимост на страната, увеличаване на полицейските сили и на персонала в съдебната система, повече ресурси за здравеопазването, намаления на някои данъци за корпорациите и физическите лица, свеждане на безработицата до възможно най-ниските нива и насърчаване на безработните да не се осланят само на помощите, а да търсят работа. Всички тези планове ще се нуждаят от десетки милиарди евро, като според Макрон набавянето на тези средства няма да стане с магическа пръчица, а само ако всички във Франция работят още повече. Подобни позиции в момент, в който някои страни по света тестват четиридневната работна седмица,

няма как да прозвучат привлекателно

за избирателите, колкото и реализъм да има в тях.

Само за сравнение – Меланшон предлага да бъдат замразени цените на продукти от първа необходимост, да се въведе шеста седмица на платен отпуск, да се мине на 32-часова работна седмица първо в секторите с по-тежък труд, а после навсякъде. Меланшон се бори и за въвеждане на пенсиониране на 60 години. Той защитава идеята за нетна месечна минимална заплата от 1400 евро и за плащане на обезщетения за безработица още при първия ден без работа. Меланшон предлага всичко в общественото образование да е безплатно. За културата Меланшон предвижда да се отделя по един процент от БВП на година.

Всичко това явно е прозвучало доста привлекателно за младите във Франция. Още след първия тур на президентските избори през април анализ на вота показа, че за кандидатурата на Меланшон са гласували 34 процента от избирателите от възрастовата група 18-24 години, пред Макрон, който е получил 25 процента и Льо Пен, която остава със 17 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във