Банкеръ Daily

Свят

Иван Крузенщерн извършва първото руско околосветско плаване

По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда идеята за руско околосветско плаване

На днешния ден можем да си спомним за Иван Фьодорович Крузенщерн (на руски: Иван Фёдорович Крузенштерн, на немски: Adam Johan von Krusenstern) - руският мореплавател, извършил първото руско околосветско плаване, офицер - адмирал, и учен - академик.

Той е роден на 19 ноември 1770 година в дворянско семейство. Завършва църковно училище, а след това и Морския кадетски корпус в Кронщад (град-крепост и пристанище в Русия) през май 1788-а. По това време е в разгара на поредната Руско-шведска война и Крузенщерн участва в множество морски сражения. За проявената изключителна храброст по време на сраженията е произведен в чин мичман, а скоро след това и в лейтенант.

След края на войната, през 1793 г., като надежден офицер, е изпратен на обучение в Англия, за да усъвършенства морските си умения. Там е зачислен на кораба "Тетис" и в периода 1795-1798 плава до Индия, Южна Америка и Китай, участва в сражения срещу французите на територията на днешна Канада.

По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда идеята за руско околосветско плаване и след завръщането си в Русия през 1799 г. представя в морското министерство обоснован проект за руска околосветска експедиция. В началото не е одобрен, но след идването на власт на император Александър I през 1802 г., проектът е одобрен и в началото на август същата година Крузенщерн е назначен за началник на първата руска околосветска експедиция и започва организацията на експедицията.

От 7 август 1803 до 19 август 1806 г. Крузенщерн, заедно с Юрий Фьодорович Лисянски (е руски изследовател и мореплавател), на корабите "Надежда" (430 т) и "Нева" (370 т) извършват първото руско околосветско плаване.

От Кронщад корабите се отправят на юг. В средата на ноември 1803 за първи път в историята на руския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 г. заобикалят нос Хорн (най-южната точка на Южна Америка) и навлизат в Тихия океан, където по предварителна уговорка се разделят. Лисянски се отправя към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се запознава с бита и обичаите на местните жители. Двата кораба се срещат на Маркизките острови, където извършват топографски снимки, после посещават Хавайските острови, където двата кораба отново се разделят. Крузенщерн се отправя към полуостров Камчатка, а Лисянски - към Аляска.

В средата на юли 1804 „Надежда“ хвърля котва в Петропавловск Камчатски, след това плава и до Япония (град Нагасаки), където трябва да установи търговски връзки между двете страни, но преговорите са неуспешни. На връщане към Камчатка, през май 1805 картира част от бреговете на островите Кюшу и Хоншу, западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския проток (Цугару), протока Лаперуз и югоизточните брегове на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов и източните и северни брегове на залива Търпение. След като достига до нос Търпение и се отправя на север, пътят му е преграден от дебели ледове и Крузенщерн решава да отложи за по-късно изследването на източните брегове на острова и се отправя отново към Камчатка, където стига на 5 юни. По пътя натам уточнява очертанията на полуостров Камчатка и северната част на Курилските острови до протока Надежда, където открива островите Ловушки.

През юли и август 1805 г. продължава изследването и картирането на източните брегове на остров Сахалин, като открива Нийския залив, носовете Левенщерн, Елисавета (най-северната точка на Сахалин) и Мария и залива Северен (9 август), разположен между двата носа. След кратък престой в залива Северен, където се осъществява среща с местните жители, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова и целта му е да установи, дали Сахалин е остров или полуостров. На северния вход на Амурския лиман дълбочината става много малка и Крузенщерн решава, че Сахалин е полуостров и отново се завръща в Петропавловск Камчатски. По този начин са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните брегове на Сахалин.

През есента на 1805 г. "Надежда" посещава Макао, където двата кораба отново се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 г. се завръща в Кронщад, 14 дни след "Нева", с който отново се разделят по време на буря покрай югоизточните брегове на Африка.

През време на плаването за пръв път са изпълнени мащабни океанографски и метеорологични изследвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни изследвания на океаните, събран е богат фактически материал за бита и живота на населението от различните части на света, за стопанството и търговията, много научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.

Facebook logo
Бъдете с нас и във