Банкеръ Daily

Свят

Истанбулската конвенция отново е на масата

Председателката на Еврокомисията стои на крак докато Шарл Мишел и Реджеп Ердоган се снимат.

Скандалът "Дивангейт", които обтегна за пореден път крехките отношения между Брюксел и Анкара, отупа прахоляка и от Истанбулската конвенция. Евроинституциите бяха провокирани да настояват България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия, които не са ратифицирали документа, бързо да го направят.

 

Посещението на европейските лидери Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел в Турция (7 април) отново повдигна въпроса за отношението към жените в европейския Ориент. В залата, в която тримата трябваше да демонстрират топли чувства един към друг, т.е. да се срещнат, да разговарят и да бъдат "нащракани" от медиите, имаше само четири броя мебели - два държавнически стола и

два дивана за придружаващия персонал.

Мъжкото мнозинство в тройката на бърза ръка зае "парадните" места, т.е. столовете пред официалните флагове на Турция и Европейския съюз, докато Фон дер Лайен, чийто дипломатически ранг е същия като на Ердоган и Мишел, поседя малко права и с физиономия на току що сгащена в чуждо лозе, след което разпери ръце в знак на недоумение пред очевидното и седна на другия диван - срещу турския външен министър Мевлют Чавушоглу.

Докато траеше официалната среща, Шарл Мишел и Реджет Ердоган така и не дадоха знак да се е случило нещо кой знае какво. Тъкмо обратното - те си бъбреха и се усмихваха пред камерите толкова непринудено, сякаш изхвърлянето на Урсула фон дер Лайен от общоприетия дипломатически протокол си е съвсем в реда на нещата. И сякаш никой от тях не е предполагал, че някога играта все пак може и да загрубее.

Съвсем естествено, за домакините всичко си е било по тертип, защото така е от памтивека: мъжът седи, а жената стърчи диванчапраз! Министър Чавушоглу обяви критиките към Турция за дипломатическия гаф за несправедливи, защото разположението на местата за сядане било съобразено с изискванията на "церемониалмайсторите" в Брюксел. "Нямаше да разкрием този факт, ако не бяха отправени обвинения срещу Турция. Изискванията и предложенията от страна на ЕС бяха изпълнени и по време на срещата беше приложен подходящият протокол“, заяви той.

На 8 април Еврокомисията обвини Турция за подредбата на местата, която остави председателя на институцията без място по време на срещата с турския президент. Европарламентът настоя председателите на Комисията и на Европейския съвет да бъдат изслушани, защото Шарл Мишел също трябва да обясни своето поведение. Накрая испанският евродепутат Ирате Гарсия Перес "изплю камъчето" през социалните мрежи: "Първо Турция се оттегля от Истанбулската конвенция, а сега оставят председателя на Европейската комисия без място на официално посещение. Срамно!“

И... стана тя каквато трябваше да стане.

Според дипломатически източници, "Дивангейт" прекрасно обслужва идеята на ЕП да наложи ратифициране на Истанбулската конвенция от всички държави членки пи възможно най-бързия начин. През март позабравената тема отново разгоря страстите: Анкара обяви оттеглянето на Турция от конвенцията, въпреки че беше една от първите държави, която я разписа и ратифицира със закон още преди десетина години.

Аргументите звучат доста познато - тя била вредна за семействата и насърчавала разводите, а националното законодателство давало достатъчно гаранции за правата на жените. "Нашата правна система е динамична и достатъчно силна, за да приложи съответните разпоредби, когато това се налага", се казва в официалната позиция на турските власти.

Правозащитници обаче предупреждават, че действителното положение на жените в Турция става все по-несигурно. И твърдят, че само миналата година най-малко 300 жени са загубили живота си след домашно насилие.

Брюксел призова Анкара незабавно да приеме отново документа, критици зададоха... логичния въпрос "Защо Европейската комисия поставя такова категорично искане към държава, която не е в ЕС, докато шест държави членки - България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия не са ратифицирали конвенцията и нямат никакво намерение да я ратифицира?" 

Очаква се ЕС да обсъди отношенията си с Турция на срещата на лидерите на 24-25 юни, когато Ердоган отново ще бъде "помолен" да подкрепи Истанбулската конвенция.

В същото време обаче вътрешното разединение по въпроса става все по-дълбоко. На 8 април главният говорител на ЕК Ерик Мамер, от името на изпълнителната власт на ЕС, за пореден път призовава всички държави-членки да ратифицират Истанбулската конвенция. Оказва се, че евроинституциите

не могат да наложат силово

ратификацията, защото не съществува правен механизъм, регламентиращ подобен натиск. 

Полша вече стартира процедура за оттегляне от споразумението, тъй като според правителството на Матеуш Моравецки "Истанбулската конвенция представлява опит на ЛГБТ-общността (лесбийки, гейове, би- и транссексуални) да наложат своите джендърски представи на цялото общество". 

През 2018 г. българският Конституционен съд постанови, че Истанбулската конвенция противоречи на основния закон и ратификацията на конвенцията бе пъхната в толкова дълбок фризер, че едва ли отново ще види бял свят.

Като един от изходите от задънената ситуация, някои евродепутати са склонни да предложат обвързване на Истанбулската конвенция с еврофондовете. До такава мярка обаче едва ли ще се стигне, защото ще предизвика огромен скандал. 

Другият вариант, който изглежда далеч по-смислен, е

идеолозите на конвенцията да признаят грешките си

и процесът да стартира отново: основен ремонт на текста с цел изхвърляне на всички двусмислени изречения и словосъчетания, използване на термини и понятия, които на всички езици в ЕЗ означават едно и също нещо, организиране и провеждане на последователна и смислена разяснителна кампания и т.н.

На днешните европейски лидери се пада тази тежка отговорност - да обяват публично провала на предшествениците си и да извървят пъта отначало. В противен случай Анкара няма да е последната столица, в която председателят на Еврокомисията стои някому диванчапраз...

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във