Банкеръ Daily

Свят

Искаме европейска защита на зърното срещу украинския дъмпинг

Пазарът на зърно се превърна в болна тема за земеделските производители от няколко европейски страни.

България ще се съюзи със страните от Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия, тъй като всички държави са потърпевши от евтиния украински износ на зърно. През седмицата Министерство на земеделието обяви, че решението на проблема вече ще се търси на европейско ниво.

След енергетиката, пазарът на зърно е на път да се окаже новата болна тема в Европа. Причината е, че още в разгара на жътвената кампания цените на пшеницата и на слънчогледа започнаха да падат заради безмитния украински внос. Конкретно в България, досегашната равносметка е внос на 300 000 - 350 000 евтино украинско зърно, износ на... хикс милиона скъпо българско "такова". 

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов коментира пред "БАНКЕРЪ“, че въпросният внос е неконтролиран, влиза в преработвателните предприятия и излиза като готова продукция "Made in Bulgaria". И това е най-малкия проблем, защото "стоката" се внася без необходимите фитосанитарни и качествени сертификати.

"В защита на зърното и труда си, земеделските стопани са в готовност за протести и затваряне на румънската граница“, подчерта Костадинов.

Фермери от Румъния, Словакия, Полша обявиха, че

имат същите проблеми и са готови на съвместни действия

с българските зърнопроизводители. Поляците предлагат при преминаването си от държава в държава, украинското зърно да бъде оформяно като временен внос. Тоест - то влиза в съответната територия срещу депозит, който на "излизане" се връща на превозвача или на крайния клиент.

На 19 август служебният земеделски министър Явор Гечев се срещна с ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите, за да разсеят напрежението и да намерят някакви спешни работещи решения. Те се споразумяха за разделяне и проследяване на произведеното в България зърно и внесеното от Украйна, на основата на добри практики, които вече се прилагат в страни членки на Европейския съюз.

Заместник-министърът Тодор Джиков предложи да започнат сериозни проверки за смесване на партидите слънчоглед, както и затягане на фитосанитарния контрол при вноса на зърно. А това означава само едно - освен проверки за пестициди и тежки метали, вече ще се изискват и всички останали "стандартни" здравни сертификати за внос. 

Другата предвидена мярка вече е на ниво ЕС - финансова помощ за пострадали зърнопроизводители. Българските фермери ще могат да се възползват от новите държавни помощи - над 420 млн. лв., които ще бъдат разпределени и преведени по сметките на производителите до края на септември. 

За ЕК Уĸpaйнa e „cвeтoвeн xaмбap“

По предложение на ООН, на 22 юли Pycия, Уĸpaйнa и Typция подписаха споразумение зa свободен износ на зърно през блокираните черноморски пристанища нa Уĸpaйнa. Причината бе да се избегне глобална продоволствена криза, която щеше да връхлети не само Африка и Азия. Казано накратко, ставаше дума за над 20 милиoнa тoнa пшеница, блокирани само в Oдeca.

По данни на Брюксел, към 21 август Eвpoпeйcĸият cъюз e успял да изтeгли oт Уĸpaйнa 10 млн. тoнa пшеница и cлънчoглeд. 

"Уĸpaйнa e cвeтoвeн xaмбap и ниe пpaвим вcичĸo възмoжнo, зa дa дocтaвим бeзцeннoтo зъpнo тaм, ĸъдeтo тo e нaй-нyжнo", обяви пpeдceдaтeлят нa Комисията Уpcyлa фoн дep Лaйeн.

Общата позиция на ЕС е, че внocът нa зъpнo oт Уĸpaйнa се отразява положително нa cвeтoвния пaзap, защото генерира допълнителен ресурс за доставки в Aфpиĸa. Което, колкото и да е хуманно, поставя на дневен ред един друг въпрос: как да бъдат защитени другите европейски играчи на пазара?

Важно е да се знае, че EC нe внacя зъpнoтo, а само yлecнявa възмoжнocтитe нa тъpгoвцитe зa изнoс, a тe caми peшaвaт нaĸъдe дa гo нacoчaт. Ако България координира позицията си с тази на страните от Вишеградската четворка, чиято среща е в процес на организация, може да се стигне до общо европейско решение.

Към момента българските производители са ядосани на Брюксел, заради подбиването на цените на продукцията им. Например, Боян Димов - председател на Съюза на земеделските кооперации в Силистренско, публично обвини Европейската комисия, че поощрява украинския безконтролен износ на пшеница и слънчоглед в ущърб на хилядите производители в държавите членки на ЕС.

След зърното идват и другите селскостопански култури 

Според българските фермери, украинското жито се продава на цена  около 500 лева за тон, докато за покриване на производствените разходи, на българските производители им трябват минимални изкупни цени от порядъка на 650-700 лева. Те остават с горчивия вкус, че спасяването от тежка световна хранителна криза ще е за сметка на тяхната реколта и се опасяват от фалити. 

По данни на Асоциацията на зърнопроизводителите, през периода 1 септември 2021 г. - 1 юли 2022 г., в България са внесени общо 800 000 т. слънчоглед, като 300 000 тона от тях са "влезли" само през последния отчетен месец. Резултатът е, че цената на слънчогледа на вътрешния пазар е паднала двойно. Същото се очаква да се случи и с пшеницата от новата реколта, което

изобщо не означава, че олиото и хляба също ще поевтинеят.

Надеждите са, че националните власти на засегнатите държави и ЕК ще намерят решение, защото досега проблемът беше зърното, но идва ред  на царевицата, ечемикът и рапицата. В момента много производители задържат житото в складовете, защото в противен случай трябва да го продадат на безценица,  но това не може да трае вечно, защото ще се появят вредители.

Българският евродепутат  Петър Витанов участва през юли в дебат в Европейския парламент в Страсбург, посветен на улесняването на износа на украински зърнени култури. Той посочи пред колегите си, че ако има фалити на местни производители, Европа ще бъде изправена пред две предизвикателства - да помогне на Украйна и на тези производители.

Като се има предвид, че напоследък Брюксел е по-активен от всякога, не само във връзка с войната в Украйна, спасяването на иранската ядрена сделка от 2015 г., решаване на конфликта между Сърбия и Косово, но и по отношение на  нови регулации на технологичните пазари, нашите производители може да имат късмет и проблемът им да бъде решен скоро. Ако ЕС не успее да намери работещ вариант, но компенсира фермерите финансово, пак ще е стъпка напред. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във