Банкеръ Weekly

Високо равнище

Ишиасът на големите

"Болникът" Юнкер
S 250 b4cf74ef 3071 4677 9cf4 2fc55c72756c

Ишиасът е коварна болест. Не те убива, но предизвиква болезнени пристъпи в най-неподходящи моменти. Когато политиците ги удари ишиасът, последиците отекват надалече и задълго - а в края на отминаващата година редица видни фигури на политическата сцена могат да се оплачат от болежки.

Човекът, за когото въпросното заболяване се превърна в емблема, е председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. През юли той бе показан във видео в странно състояние. Юнкер не можеше да се държи на краката си при официалната вечеря на ръководителите на държавите от НАТО в Брюксел. Политическите му противници заявиха, че председателят е бил "сериозно почерпен", което е "сериозен срам за цялата общност". Говорителят му обаче определи предположенията, че Юнкер е бил пиян в този момент, като срамни, обидни и нечестни. Той поясни, че болките на страдащия от ишиас Юнкер вече са отшумели и той може да излиза, без да го придружава лекар - което бе потвърдено и от самия болен, отправил се на азиатска обиколка, сякаш забравил страданието си.

Нови снимки на Юнкер през декември обаче отново породиха тревоги за здравето му. Шефът на Еврокомисията бе заснет как се затруднява да слезе по стълбите в залата за официална вечеря по време на форума на високо равнище Африка - Европа във Виена. Председателят е напълно здрав и във форма, успокоиха ни, само периодично изпитвал болки в резултат на тежка катастрофа отпреди 30 години - нещо съвсем различно от ишиаса.

А като се замисли човек, полюшванията на Юнкер по официални срещи далече не бяха най-неприятният му болезнен пристъп за годината. Много по-големи тревоги болникът предизвика, когато еднолично назначи своя началник-кабинет и любимец Мартин Зелмайер за генерален секретар на Еврокомисията - и фактически началник на нейния 33-хиляден персонал. Наричан от самия си шеф "чудовището", а от познаващите го - "брюкселският Макиавели" и дори "брюкселският Распутин", германецът действаше като де факто заместник-председател на Юнкер, който изглеждаше все по-уморен - може би и от "ишиаса" си?

Двете най-влиятелни дами в световната политика - германскят канцлер Ангела Меркел и британският премиер Тереза Мей, също преживяха болезнени моменти. След като правителството й бе на косъм от разпадане заради спорове за имиграционната политика, Меркел успя да го спаси, но плати висока цена - принудена бе да се откаже от лидерския пост в управляващия Християнсоциален съюз и да поеме ангажимента, че сегашният й мандат ще е последен.

Колкото шамари изяде Тереза Мей  едва ли друг би могъл да понесе, но британката се оказа корава и майстор на оцеляването и сега върви храбро към Брексит, обута в любимите си обувки с леопардов десен.

Ако питат американския президент Доналд Тръмп как му е минала годината, той навярно би вдигнал палец и би казал "Супер!". Но примката около врата му се затяга - двамата му бивши сътрудници Пол Манафорт и Майкъл Коен вече получиха ефективни присъди и е въпрос на време специалният прокурор Робърт Мълър, който разследва руската намеса в президентските избори, да се добере и до него. В пространството все по-често се чува думата "импийчмънт"…

Няма световен лидер, който така сам да си е подлял вода, като френския президент Еманюел Макрон. Избран с надеждата да промени болезнено нуждаещата се от реформи Франция, този човек показа пълна неспособност да общува със съгражданите си. Когато през лятото натири безработен градинар да работи в кафене, това бе само прелюдия към неадекватното му поведение по време на протестите на "жълтите жилетки". Резултатът: нови и нови рейтингови дъна.

Лидерите от типа на руския президент Владимир Путин не страдат от болежки. Или поне не научаваме за тях. Все пак от социологическите проучвания научихме, че рейтингът му направо се е сринал, падайки до… 60 на сто одобрение. Причините за това падение вероятно са повече от една, но анализаторите поставят на първо място непопулярната пенсионна реформа, проведена през отминаващата година.

Русия обаче е все по-близо до състоянието, при което до гражданите й няма да достигат каквито и да било болезнени информации. На 14 декември руският омбудсман - бившият генерал от МВР Татяна Москалкова обяви, че в обществото има искане за правно урегулиране на публикуваните в интернет оскърбителни оплаквания по адрес на властта. По нейно мнение самата идея била добра "от гледна точка на нуждите на обществото" - напомняйки до неотдавна познатата формула "по молба на трудещите се".

Бившият македонски премиер Никола Груевски премина през сериозни изпитания за здравето си. След като бе осъден на ефективен затвор заради купуването на скъп мерцедес по време на управлението си, вместо да се яви в затвора, той се яви… в Унгария. Незнайно как преминал през Албания и Сърбия, той се оказа в обятията на старата си дружка Виктор Орбан, който категорично отказа да го върне в родината му.

По този повод македонският шегаджийски сайт "Фчерашни новости" писа, че разполага с доказателства, че експремиерът е "киднапиран" (тоест отвлечен). Снимка, на която е сниман да влиза в бирария в Будапеща, облечен с червено пухено яке, доказвала тази теза, защото никой, когото не карат насила, не би облякъл такава дреха. Друго доказателство за отвличането му е кадър, на който Груевски е заснет да похапва в ресторант: "Повторно тој е забележан во Будимпешта како е мачен и присилуван да прави работи против негова волја. На сликата јасно се гледа дека пред Груевски има скоро празна чаша вино, а сите знаеме дека тој водеше жестока борба против алкохолот." При всяко положение обаче "нутриционистите" били загрижени, защото "Груевски е здебелен и можеби јаде на стрес."

През отминаващата година редица централно- и източноевропейски лидери, обединени от авторитарен стил на управление, обвинения в корупция и конфронтация с Брюксел, преживяха болезнени моменти. Например словашкият премиер Роберт Фицо подаде оставка след убийството на разследващия журналист Ян Куциак, което разтърси Словакия.

Европейската комисия откри наказателни процедури срещу две страни - Полша и Унгария, които могат да завършат с лишаването им от право на глас в Съвета на ЕС. И двете бяха обвинени в нарушаване на върховенството на закона, а зад спорните нормативи стояха унгарският премиер Виктор Орбан и "силният човек" във Варшава Ярослав Качински.

Срещу чешкия премиер Андрей Бабиш бе открито разследване за измами с европейски субсидии за стопанство, което прехвърлил на свои роднини. Бабиш, който бе обвинен от сина си, че е организирал отвличането му и го е държал насила в Крим, оцеля при вот на недоверие и се зарече, че никога няма да подаде оставка.

В Румъния, която до неотдавна бе сочена като пример за демократично развитие и борба с корупцията, се разгоряха протести и истинска война между прозападния премиер Клаус Йоханис и социалистическия лидер Ливиу Драгня. Върховният съд отвори дело за корупция срещу Драгня, а лидерите на управляващата Социалистическа партия взеха да се надпреварват с изказвания срещу ЕС - и то в навечерието на ротационното председателство, което страната им поема от 1 януари.

Хубавото е, че когато говорим за проблемите на близките до нас държави, можем да въздъхнем с облекчение и като Петко Каравелов да кажем: В нашето отечество такива работи не стават.

Facebook logo
Бъдете с нас и във