Банкеръ Weekly

Свят

Иран поглежда на североизток

Преговарящите от петте световни сили и Иран удължиха на 24 ноември във Виена срока на временното споразумение за ядрената програма на ислямската държава

Крайният срок на преговорите за ядрената програма на Иран изтече на 24 ноември, без да бъде постигнато споразумение за ограничаването й. Патовата ситуация принуди преговарящите от шестте световни сили (Великобритания, Франция, САЩ, Германия, Русия, Китай) и Техеран да се  разберат за удължаване с нови седем месеца на договореното преди година в Женева частично облекчаване на санкциите срещу ислямската държава. То предвижда Иран да спре да обогатява уран до повече от 5%, да неутрализира вече обогатеното до 20% ядрено гориво, да спре да изгражда нови центрофуги и да допусне инспекторите от Международната агенция за атомна енергия до националните ядрени обекти. В замяна Техеран ще продължи да има достъп до замразените си по щатските сметки приходи от износ на суров петрол в размер на 700 млн. долара на месец. Освен това Вашингтон няма да прилага и забраната върху иранския експорт на авто- и петрохимикали.

Седем месечното удължаване на срока на преговорите определено не се харесва на повечето членове на новия, доминиран от републиканците конгрес на САЩ. И още през януари 2015-а те ще се опитат да въведат повече икономически ограничения срещу ислямската държава. Сенаторът републиканец от Илинойс Марк Кърк, който е един от авторите на законодателството за ограничаване на иранския нефтен износ и на достъпа на страната до банковите й сметки, заяви, че на практика "щатската администрация ще продължи да блокира санкциите и да позволява на спонсориращия терористи ирански режим да харчи по 700 млн. щ. долара на месец, или грубо по 23 млн. долара на ден, въпреки че ще развива програмата си за производство на ядрено оръжие". Американско-израелският комитет по обществени въпроси, който отдавна е смятан за един от най-ефективните лобистки групи във Вашингтон, призова конгреса да предприеме действия, "за да изпрати ясно послание, че търпението на Щатите не е безкрайно и че на Иран не бива да се позволява да създаде ядрени оръжия".

Евентуалните нови санкции са сериозно предизвикателство за американския президент Барак Обама, който загатна, че може да наложи вето върху тях. Иранският му колега Хасан Рухани, който спечели миналогодишните избори с обещанието да подобри живота на иранците, също е подложен на натиск. В израз на недоволството им, че санкциите срещу Иран не са вдигнати, вестниците в Техеран излязоха със заглавия като "Hich" (което на фарси означава "нищо"), за да опишат изхода от преговорите във Виена.  

При създалата се ситуация официалните представители на Иран загатват, че не е изключено да се обърнат към Пекин и Москва за дипломатическа и икономическа подкрепа. Висш ирански правителствен чиновник коментирал за агенция "Ройтерс", че ако ядрените преговори пропаднат, страната ще засили сътрудничеството си с нейните руски и китайски приятели. Още повече че с тях има общо виждане по много въпроси, включително и за Сирия и Ирак, и ще им предостави повече възможности за достъп до иранския пазар. Китай е най-едрият купувач на ирански нефт и е една от малкото държави, които продължават да поемат големи количества ирански експортни стоки без особени ограничения. Русия пък продава на Техеран оръжия, строи атомна централа и е в състояние да достави ядрени технологии. И руснаците, и китайците могат да осигурят дипломатическа защита в Съвета за сигурност на ООН и да наложат вето, за да предотвратят разширяване на санкциите срещу Иран.

Този план "В" обаче не е особено надежден, а и очакваната помощ има сериозни лимити. Пекин иска големи отстъпки, за да купува ирански нефт, и вероятно ще е склонен да плаща още по-малко в момента, когато местното търсене на горивото намалява, а цените на черното злато в световен мащаб падат стремглаво. Колкото до Москва, тя няма нужда от ирански петрол, а икономиката й страда от наложените срещу нея ограничения заради Украйна. Но при вътрешния и международния натиск не е изключено още едно удължаване на срока на преговорите за иранската ядрена програма след юли догодина.

Междувременно облекчаването на санкциите срещу Иран не е било чак толкова изгодно за иранците, както са прогнозирали официални американски представители, показва декласифицирана по молба на агенция "Блумбърг нюз" информация. Според нея директната печалба на Техеран от износ на различни от нефт стоки през първите шест месеца на годината са били около 4.6 млрд. щ. долара вместо очакваните 7 млрд. долара. През същия период Иран е получил 5.6 млрд. долара повече от по-високите продажби на суров петрол и втечнен газ в сравнение с предишните шест месеца.Тези пари обаче постъпват в банкови сметки, до които Техеран няма достъп заради санкциите на САЩ. Икономисти посочват, че дори облекчението на санкциите да е вкарало предвидените от щатската администрация 7 млрд. долара през първото полугодие на 2014-а, това е пренебрежимо малко в сравнение с иранския БВП от 400 млрд. долара, обременен от растящата инфлация, падащите цени на нефта и обезценяващата се валута.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във