Банкеръ Daily

Свят

Инвестициите подпалиха Етиопия

Конфликтът е етнически, но целта е контрол над властта

Нобелистът за мир Абий (в средата) поведе армията
S 250 ca673578 b239 4ef0 9555 4e1fbb427dfb

След години на мир Етиопия е разтърсвана от конфликт. Сблъсъкът е между правителствената армия и регионалните сили на северния район Тиграй. Засилват се опасенията, че той може да ескалира и да доведе до разпадане на страната, което ще има сериозни последици за цяла Източна Африка. Фундаменталните причини за сблъсъка са икономически и, колкото и да звучи парадоксално, са свързани с големите инвестиции в страната през последните години.

 

Етиопският премиер Абий Ахмед, който получи Нобелова награда за мир през 2019 г., започна офанзива срещу най-северния район на страната си. Отвън това може да изглежда нелепо, но всъщност не е изненадващо. Напрежението в Етиопия постоянно нараства, откакто през 2018 г. Абий оглави правителството и разпусна управляващата дотогава коалиция, доминирана от Народния фронт за освобождение на Тиграй (НФОТ). Фронтът отказа да се включи в новото управление и остана извън властта. За първи път от 1991 г., когато бе свален приятелят на социалистическия блок Менгисту Хайле Мариам. НФОТ обаче запази контрола си над областта Тиграй.

Промените, които Абий предприе след поемането на властта, бяха приветствани от повечето етиопци и международната общност. Той позволи на прогонените в чужбина опозиционери да се върнат, сключи мир със съседна Еритрея, обеща да изгради здрава демокрация в Етиопия и... това му донесе Нобеловата награда.

Още тогава обаче беше ясно, че когато празничните вълнения утихнат, Абий също ще се изправи пред проблемите, които разтърсват постоянно Африка.

Задачата да преобразува политическата система, в която

доминират етнически и племенни връзки,

в такава, в която водещи са лоялността към страната като цяло и политическите убеждения, се оказа непосилна и за него.

Според етиопската федерална система, държавата е разделена на десет етнически определени области, контролирани от доминиращите в тях народности.

Лидерите на Тиграй не приеха добре усилията на Абий да разшири влиянието на централното правителство. От фронта го обвиняват, че самият той - като представител на най-голямата етническа група в Етиопия оромо - действа авторитарно и репресира тиграите, като ги уволнява от заеманите от тях държавни служби и ги подлага на наказателни преследвания.

Наблюдатели на човешките права също предупредиха, че у сегашното управление започват да се проявяват репресивните черти на предшествениците му. За тиграите усилията на премиера да централизира властта подозрително много приличат на

опит за премахване на федерализма,

гарантиращ на областите известна автономия.

Как обаче се стигна до взривоопасната кулминацията през есента?

През юни етиопският парламент обяви, че заради коронавирусната пандемия се удължава изтичащият мандат на всички регионални правителства, а всякакви избори – национални и местни – се отлагат. Тиграй не се съобрази с решението и проведе избори през септември. В отговор Адис Абеба обяви, че не признава резултатите от вота в Тиграй и след изтичането на редовния мандат на регионалното правителство през октомври, ще спре бюджетните средства за областта.

Народния фронт за освобождение на Тиграй обяви, че това е "равностойно на обявяването на война", а на 2 ноември лидерът му и регионален премиер Дебрецион Гебремикаел съобщи, че добре обучените му и въоръжени военни сили се готвят за война.

В отговор федералното правителство обяви НФОТ за терористична групировка, а след едно нападение срещу правителствена военна база (до момента не е установено дали то е истинско, или мнимо) премиерът Абий заяви, че "последната червена линия е пресечена" и

армията премина в настъпление

Сблъсъкът има един важен аспект – икономическия. В крайна сметка се води война за това кой ще контролира етиопската икономика, природните ресурси на страната и милиардите долари, които тя получава от международни донори и кредитори. Достъпът до тях ще е за този, който оглавява федералното правителство.

По време на 30-годишното управление на Народния фронт за освобождение на Тиграй, страната преживя истинска икономическа трансформация. Само през последните години Етиопия е получавала годишно по около 3.5 млрд. долара чуждестранна помощ, равняваща се на около половината от националния бюджет. Доминираното от тиграите правителство е теглило и значителни заеми - както от частни кредитори, така и от държави (главно Китай), които достигат до 60% от БВП на страната по време на идването на Абий на власт.

През последните години Етиопия неизменно е сред водещите страни по икономически растеж, като за периода 2013-2018 г. заема

първо място в света със среден растеж от 9.4 процента.

Едновременно с това обаче Етиопия става все по-зависима от инвестициите на Поднебесната империя.

Китайски банки осигуриха 2.9 млрд. долара от нужните 3.4 милиарда за строителството на железопътната линия до Джибути, осигуряваща достъп до пристанище на лишената от излаз на море Етиопия. С китайски пари бе построена първата шестлентова магистрала, метрото в Адис Абеба и куп нови небостъргачи, преобразили облика на етиопската столица.

Заслугата за всичко това до голяма степен е и на Народния фронт за освобождение на Тиграй и дългогодишните му топли връзки с Китай – осигурили и на неговите представители възможности за обогатяване, които в някои страни предоставя контролът върху властта.

Според някои наблюдатели именно недоволството от изгубените позиции на тиграите и стремежът към възвръщането им са в основата на днешния конфликт. Тази позиция се споделя и от централната власт. Представители на Адис Абеба обвиниха и председателя на Световната здравна организация

Тедрос Адханом Гебрейесус,

в подкрепа за НФОТ, включително и чрез снабдяването им с оръжие. Той е от Тиграй и докато Фронтът е управлявал Етиопия, е бил министър на здравеопазването (2005-2012 г.) и министър на външните работи (2012-2016 година).

Гебрейесус категорично отхвърли обвиненията, но сянката на съмнението остана заради свързаността му с бившите управляващи. Специалните им отношения с Китай, както и неговите лични топли връзки с Пекин, които излязоха наяве покрай коронавирусната пандемия, също оставят материал за размисъл.

Сегашният конфликт е плод на хроничен дефект в организацията на обществото, от който страдат на практика всички страни в Африка. Политиката, за разлика от Запада, не е организирана по оста ляво/дясно в икономически план. В центъра й стои идентичността – отделните етнически групи се борят за признание, за самоуправление в населените от тях райони и за участие в общото управление на страната. А когато участието във властта е неизменно свързано с достъп до материални облаги, конфликтите са неизбежни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във