Банкеръ Daily

Свят

Инвазията за първи път събра балканските държави в един окоп

В ранните часове на 24 февруари руският президент Владимир Путин обяви "военна операция“ в Украйна. Снимка: Министерството на отбраната на Руската федерация

Нахлуването на Русия в Украйна стресна света, извади Европейския съюз от сладката дрямка и накара Балканите, които традиционно чакат спасител отвън, да се замислят за сигурността си. Държавите от този регион, наричан традиционно ту "Буре с барут", ту "Задния двор", които от столетие и половина не успяват да преодолеят етническите, културните и историческите си различия, явно вече са взели да идват на друг акъл.

 

Така че, както казват колегите телевизионери, въпреки че Сърбия отказа да подкрепи "руските" санкции, наложени от Брюксел, имаме новина: всички балкански страни се противопоставиха на инвазията в Украйна. Постижението е епохално, защото за никого не е тайна какво точно влияние има Русия на Балканите и колко милиарда й струва то.

Какво се случва в България всички виждаме, чуваме и четем: до онзи ден всяка коза беше за свой крак и никой не слушаше никого. След показното уволнение на военния министър Стефан Янев и категоричната позиция на президента Румен Радев по въпроса за "необходимостта от деликатна позиция към Путин и нахлуването в независима Украйна" обаче нещата сякаш си дойдоха по истинските места. Ще изпълняваме задълженията си като държава членка на ЕС и НАТО, пък който иска точно обратното - ей му го Фейсбук, да си недоволства там колкото му душа иска.

Докато някои от нашите партии продължават да мислят как да останем "На три черпака", от които най-дълбок явно е руския, Румъния реши да планира увеличаване на отбранителни способности.  На 1 март президентът Клаус Йоханис обяви, че разходите за отбрана ще бъдат увеличени до 2.5% от брутния вътрешен продукт, а не само до 2 процента. Той посочи, че сегашната криза е повод за преосмисляне не само на отбранителната, но и на енергийната политика в дългосрочен план затова усилията на правителството "тръгват" в тази посока.

Освен това, Букурещ поиска бързо разполагане на нова бойна група на НАТО на румънска територия. На 28 февруари в северната ни съседка пристигна първият френски батальон, Белгия обеща да изпрати 300 войници, а Италия и Германия се ангажираха с "командироването" на достатъчно бойни самолети.

Турският президент Реджеп Ердоган обяви, че и Русия, и Украйна са приятелски страни и предложи да им посредничи за решаване на конфликта. Дори разговаря с беларуския лидер Александър Лукашенко - единствената чуждестранна "патерица" на Путин, за да обсъди с него евентуалните варианти. На 1 март обаче Турция спази международния си ангажимент - като членка на НАТО, и затвори Босфора и Дарданелите за военни кораби.  Съединените щати похвалиха Ердоган за решението му, но... Анкара продължава да поддържа добрия тон с Москва и да се изказва много предпазливо по въпроса с войната. Заради "руската връзка" в областта на енергетиката, отбраната и туризма...

Никой не е изненадан от факта, че Белград остава най-верният балкански съюзник на Путин.  Президентът Александър Вучич беше категоричен, че Сърбия подкрепя напълно териториалната цялост на Украйна, но отказва да въведе санкции срещу Русия. Той посочи, че страната му е готова да приеме бежанци от Украйна и да изпрати хуманитарна и медицинска помощ, но... дотам. Говорителят на правителството Ивица Дачич уточни какво точно е искал да каже Вучич: Сърбия не е в позиция да реши конфликта между Украйна и Русия, които смята за приятелски държави, и затова - вместо да се занимава с непосилни за нея неща - ще се погрижи за собствените си интереси.

В Гърция и политиците, и обществото напълно подкрепят Украйна. Страната прие вече над хиляда бежанци от военни зони в Украйна. На 1 март пък хиляди демонстранти в Атина протестираха срещу войната с плакати "Спрете Путин " и "Украйна ще победи". Сред протестиращите бяха кметът на Атина, депутати от управляващата партия, от опозицията и духовници, които обявиха, че гръцката църква предоставя част от имотите си за настаняване на бежанци от Украйна.

Македония обяви, че е изцяло на страната на Украйна. Скопие обяви, че ще дари военно оборудване на Киев, а правителството нареди на медийния регулатор да призове кабелните оператори да забранят финансираните от руското правителство канали Russia Today и Sputnik. Нещо повече - Скопие обяви, че държавата е пълноправен член на НАТО и, ако Алиансът реши, ще се включи и във военен конфликт.

Хърватия беше още по-категорична, като обяви, че подкрепя незабавното предоставяне на статут на Украйна на кандидатка за членство в ЕС. Президентът Зоран Миланович дори препоръча предоставянето на статут на кандидати на Босна и Херцеговина и Косово и започване на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония. Според него това ще подсили европейската сигурност предвид сегашната криза. Миланович по-рано разгневи Киев като заяви, че Украйна, че е "най-корумпираната страна в света“.

Албания заедно със САЩ предложи извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН по въпроса за войната между Русия и Украйна. Албанското правителство съобщи на 28 февруари, че спортистите и националните отбори на страната няма да играят никакви мачове и да участват в спортни състезания срещу Русия заради агресивните й действия. Освен това Тирана е бясна на Москва, защото руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Албания, заедно с Босна и Херцеговина и Косово изпраща наемници да се бият в Украйна срещу 3000 долара на човек.

Косово също остава твърдо на страната на Украйна и обеща пълна солидарност с Киев. Президентът Вйоса Османи посочи, че работи със съюзниците на Албания, за да предотврати всякаква дестабилизация в региона. Тя подчерта, че страната й има подкрепата на Съединените щати.

В Босна и Херцеговина ситуацията е неясна, защото самата тя е под заплаха от разпадане заради сръбската общност. Сръбският лидер Милорад Додик работи за формиране на независима държава, подкрепяна от Сърбия и Русия. В същото време Европейският съюз удвои военния си персонал в страната заради риска от нестабилност след руската инвазия в Украйна.

Премиерът на Черна гора Здравко Кривокапич призова Русия да се върне на масата за преговори, а Министерството на външните работи и президентът Мило Джуканович решително осъдиха руската агресия.

Руското нашествие в Украйна наруши мирния ред на Стария континент, но пък показа, че голяма част от народите вярват, че  силата  и принудата нямат място в 21-ви век. Путин може би не осъзнава каква голяма услуга направи  на ЕС, като го извади от летаргията, която го тласкаше към разпад. Сега Брюксел е по-активен и смел от всякога. Хубавото е, че балканските държави също са част от този процес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във