Банкеръ Daily

Свят

Инспектор Мегре и човекът зад него - Жорж Сименон

"Никога не съм се интересувал от себе си - продиктувал веднъж Сименон, но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори в присъствието на жените, които съм "познавал", съм си задавал един-единствен въпрос: "Кой съм аз?"

До името на писателя Жорж Сименон неизменно изплува и името на Жул Мегре - обикновенният инспектор от Следствената френска полиция, героят от безброй полицейски романи.
На днешния ден през 1903 г. в белгийския град Лиеж е роден Жорж Жозеф Кристиан Сименон (на френски: Georges Joseph Christian Simenon) - белгийският писател, пишещ на френски, автор главно на криминални романи.

Сименон е бил в състояние да пише от 60 до 80 страници на ден и за няколко години в хотелската си стая написва 450 разкази и новели. Така става един от най-плодовитите писатели на XX век. Той е най-известен със своите 75 романа и 28 разказа, в които главен герой е инспектор Мегре. Първият роман, в който се появява този герой, е "Пьотр Латвиеца" (през 1931 г.), а последният от тази поредица е "Мегре и г-н Шарл", издаден през 1972 година.
Жорж Сименон се научава да чете на три години. На 15 години постъпва като репортер в "Газет дьо Лиеж", където в продължение на няколко години води рубриката за убитите по улиците кучета и това се оказва незаменима школа. Публикува първия си роман (така поне се смята) на 18 години.
Жорж пристига в Париж без нито едно су в джоба си през 1922 година, храни се с кафе със сметана и кроасани и пише първите си разкази в стаята на един зловещ хотел в предградието Батиньол. Колет (артистичният псевдоним на френската писателка Сидони-Габриел Колет), литературен съветник на всекидневника "Матен", попада на един от тези разкази и иска среща с автора. На тази среща тя му казва: "Изхвърлете литературата от разказите си и всичко ще тръгне." И става точно така.

Сименон става секретар на една аристократка, собственица на списание в Ньовер, след което се заема с писането на полулюбовни-полуморализаторски романи. Единствения му архив и източник на вдъхновение е илюстрираният "Ларус". Използва много псевдоними за книгите си, които издателите публикуват, без да прочетат. Тази производителност му донася материално обезпечение и той се жени за приятелката от детството си Тижи. По време на пътуване в Нидерландия го осенява идеята да напише един полулитературен роман - отдава се на криминалния жанр.
Този първи, истински роман на Сименон - 120-ят или 150-ят според него, е "Пьотр Латвиеца". Целият Сименон се намира в тази книга - стилът, чувството за елипса, формулата. В тази книга се появява за първи неговият популярен герой Мегре. За името на инспектора Сименон дава няколко версии. Една от тях е, че е заимствал името от съседа си.

През 1930 г. той тръгва на север и заедно с Тижи изследва полярния свят. В почивките пише. Година по-късно издателство "Фаяр" публикува петия Мегре. Машината е завъртяна, киното започва да се интересува от романите му. По молба на Йожен Мерл, директор на списание "Пари матен", Сименон се съгласява да напише пред очите на читателите роман за един ден и една нощ, поставен в стъклена клетка. Страниците се показват на наблюдателите в процеса на писането.

За да си почине от романите за Мегре, които издателство "Фаяр" неуморно изисква, Сименон пише романи без Мегре. И пътува. С жена си прави обиколка на европейските столици. Пише поредица статии за "Жур". Когато се завръща в Париж, в куфара си има три или четири завършени романа. Но и това не е достатъчно за "Фаяр". Сименон е недоволен и подписва договор с "Галимар" - друго издателство, което се задоволява с един минимум от шест книги на година. За писателя това си е почти почивка.

Междувременно той вече е на кораб в Средиземно море. После заминава за Ню Йорк и този път решава да обиколи света: Южна Америка, Галапагос, Таити, Австралия и Индия.

Докато живее последните години в Лозана, заобиколен от цял взвод секретарки и медицинската сестра Тереза, която е и негова приятелка ("най-красивата любов на живота ми", казва гордо Сименон), вече дори не прилича на сянката си; той е сянка на една сянка. "Никога не съм се интересувал от себе си - продиктувал веднъж Сименон, но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори в присъствието на жените, които съм "познавал" (той твърди, че броят им надхвърля 10 000, от които 8 000 проститутки), съм си задавал един-единствен въпрос: "Кой съм аз?"

 

Кан

През 1960 г. Сименон е председател на журито на кинофестивала в Кан и налага (заедно с писателя Хенри Милър) "Сладък живот". Италиано-френският игрален филм - трагикомедия, е режисиран от Федерико Фелини и е с участието на Марчело Мастрояни, Анита Екбери и Анук Еме в главните роли. Лентата проследява една седмица от живота на римския журналист Марчело Рубини (Мастрояни), в неговото непрестанно търсене на любов и щастие, които никога не идват.

Филмът е големият победител в Кан, където печели приза "Златна палма".

Facebook logo
Бъдете с нас и във