Банкеръ Daily

Свят

Има ли санкции, които да спрат Путин

За да са ефективни, мерките трябва да са болезнени и за налагащите ги

Заплахата от война е надвиснала над Украйна. Тъй като западните страни няма да се намесят пряко в нея, последният им инструмент да накарат руския президент Владимир Путин да се откаже от намеренията си са икономическите санкции. За да повлияят на Москва обаче, те трябва да са от такъв мащаб, че да са болезнени не само за потърпевшите, но и за налагащите ги.

Скептицизмът дали със санкции може да бъде спрян Путин, е оправдан. САЩ и Европа вече наложиха санкции на Русия след завладяването на Крим през 2014-а, но те бяха скромни, далеч от мащаба на онези, наложени например над Иран. Когато западните лидери искат да предприемат нещо срещу Русия, санкциите са любимият им инструмент, но налаганите досега през последните години са икономически неефективни и не са повлияли на руската политика.

Три се основните препятствия. Първо, биват налагани постепенно; второ – договаряни са със съюзници, които имат още по-малко желание за такива мерки; трето – онези, които биха имали най-сериозен ефект, ще имат икономическа цена и за западните страни. В резултат на това всички мерки, налагани досега на Русия не са

нищо повече от компромис с цел демонстрация.

Истината е, че "умни" и "целеви" санкции просто не дават ефект. Ако американският президент Джо Байдън иска да предотврати руска инвазия, той трябва да даде ясен знак на Путин, че ако атакува Украйна, ще бъдат наложени незабавно широкообхватни санкции срещу руската икономика като цяло, а не ограничени върху определени лица и обекти. И да покаже готовност да плати икономическа и политическа цена, ако това го налага.

Първата пречка пред ефективността на санкциите е в това, че политиците предпочитат да ги налагат постепенно. Желанието им да избягват ескалация е разбираемо, но за да имат ефект, този, към когото са насочени, трябва да знае, че ще бъде ощетен максимално от самото начало, а не евентуално някъде напред във времето. През 2014-а слез руската окупация на Крим западните страни наложиха санкции срещу определени личности и малки компании и увеличиха мащаба им чак през юли – пет месеца след окупацията на полуострова. Забавянето беше разбираемо, тъй като Западът не бе подготвен за такъв развой на събитията, а и за първи път се изправяше пред подобен проблем с Русия. Ситуацията сега обаче е съвсем различна.

Следващата трудност е единството между западните страни. Европейският съюз например е силно зависим от руския природен газ, а за налагането на санкции те трябва да са одобрени единодушно от всичките 27 страни членки.

Единството на западните страни е ключово

за възпирането на Русия, но напълно разбираемо ЕС ще е по-неохотен за мащабни санкции в сравнение със САЩ, а и ще взима решенията по-бавно.

Третата и най-голяма трудност е в това, че санкции, достатъчно мощни, че да повлияят на Путин, ще бъдат почувствани и в САЩ и Европа. Така наречените целеви санкции предполагат, че могат да бъдат наказани отговорните за лошите решения, а останалите да бъдат пощадени, но това просто няма ефект. Удар по банковите сметки на висши служители на Кремъл и олигарси е безсмислен, след като Кремъл разполага с ресурсите на цяла Русия.

Някои от обсъжданите в момента мерки са чисто символични – като например да бъде санкциониран газопроводът "Северен поток 2", който така или иначе още не работи. Евентуалните санкции срещу руската отбранителна промишленост също биха имали частичен ефект, който при това няма да настъпи незабавно.

Забраната върху търгуване с руски държавен дълг също не би имала разрушителен ефект. Русия разполага с големи валутни резерви, а дългът й е нисък. Едва ли би могло да има по-добре подготвена срещу такава санкция страна.

Далече по-сериозно изглежда

изключването от SWIFT – "ядрената опция",

както е наричано от някои анализатори.

Изваждането на Русия от международната система за банкови разплащания SWIFT би направило почти невъзможно финансовите институции да изпращат пари във или извън страната, което ще предизвика внезапен шок за руските компании и техните чуждестранни клиенти – особено при купувачите на петрол и газ, при които сделките са деноминирани в щатски долари. Според експерти това ще предизвика хаос, нестабилност на валутата и огромно изтичане на капитал. Вече има случай на изваждане на страна от системата – Иран през 2014-а. Тогава ислямската република губи почти половината от приходите си от износ на петрол и 30% от външната търговия. Русия е по-интегрирана в световната финансова общност икономика от Иран, затова изключването от SWIFT ще има по-болезнени последици.

Износът на Русия е слабото й място

По-скептични наблюдатели смятат, че Русия ще намери други пътища за разплащанията си – все пак след анексията на Крим през 2014-а Москва разработва собствена разплащателна система – SPFS. Независимо дали е така, има друг проблем пред задействането на "ядрената опция" –

Германия вече подсказа, че няма да го позволи,

което обезсмисля разсъжденията по темата.

Има обаче две са категориите санкции, които наистина могат да повлияят на Москва.

На първо място, САЩ могат да отрежат достъпа на големите руски банки до американската финансова система – става дума за "Сбербанк", ВТБ, "Газпромбанк". Това би предизвикало сериозни финансови трудности в Русия. Капиталът за инвестиции ще секне, рублата ще падне, реалните доходи на хората ще се сринат. Ефект ще има и извън Русия. Много западни инвестиционни фондове държат акции на "Сбербанк", чиято стойност ще се срине.

Най-големият удар за Русия обаче ще е

ограничаването на доходите й от износа й.

Нефтът заема 45 на сто от него, а другите ограничения могат да включват газ, въглища, черни и цветни метали. Проблемът е, че Русия е един от най-големите световни износители на нефт, което означава, че цената на суровината рязко ще се вдигне.

Още по-сериозен ще е обратният ефект от санкции върху газа. Светът и особено Европа вече страда от недостиг на суровината през тази зима – който е причинен от Русия, вероятно като част от генералния й план за действие през следващите месеци. Някои производства в Европа и особено в Германия може да са принудени да спрат поради недостиг на газ. Предвид проблемите на администрацията на Байдън с повишените цени на енергоизточниците и влошаващата се инфлация не е трудно да се досетим защо и Вашингтон няма голямо желание за подобни санкции – особено на фона на ниското одобрение за президента и предстоящите междинни избори.

И накрая, наред с ограничаването на руския износ може да бъде блокиран руският внос – по-специално на високите технологии, целия софтуер и модерно електронно оборудване, които осигуряват функционирането на съвременния свят. Такива санкции биха могли да бъдат насочени и към критично важната руска промишленост, включително секторите на отбраната и гражданската авиация, което би засегнало високотехнологичните амбиции на Русия, независимо дали става въпрос за изкуствен интелект или квантови изчислителни мощности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във