Банкеръ Daily

Свят

Има ли живот след руския газ?

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Снимка: Европейската комисия

Докато Брюксел се мъчи да "изкрънка" от твърдоглавия Орбан подкрепата му за налагане на тотална забрана за внос на руски петрол в Общността, Путин отново заплаши да завърти европейските кранове докрай. Така че и петролната интрига пое по пътя на газовата - дори да не се откажем от черното злато на Сибир, Кремъл спокойно може да ни откаже без изобщо да ни пита.

На 18 май Евpoпeйcĸaтa ĸoмиcия представи плaн нa cтoйнocт 300 млpд. eвpo с конкретни указания зa тoвa ĸaĸ държавите членки могат да прекратят енергийната си зависимост от Русия дo 2027 г. и какво трябва да бъде направено за по-нататъшно развитие на възобновяемите енергийни източници. Двете цели могат да бъдат постигнати по три начина - увеличаване внocа нepycĸи гaз, пo-бъpзo внeдpявaнe нa нови ВЕИ-мощности и приемане на нови политики за пecтeнe нa eнepгия.

"Войната на Путин промени из основи глобалния енергиен пазар“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен при представянето на новата стратегия. 

Документът включва плана REPowerEU, стратегия за слънчева енергия, международна енергийна стратегия, 

нов дизайн на пазара на електроенергия

и препоръки за споразуменията за разрешителни и закупуване на електроенергия. Това означава, че отказът от руските изкопаеми горива е само половината от предизвикателството. Другата част е пълният отказ от изкопаеми горива и постигане на заветната цел за постигане на нулеви емисии до 2050 година.

Според плана, потреблението на руски газ ще бъде намалено с две трети до края на 2022 г., което  ще бъде последвано от постепенно, линейно намаляване на зависимостта. 

Времето на евтините горива свърши

Амбициите са налице обаче трябва да се подчертае, че освобождаването от руската зависимост няма да бъде никак лесно, тъй като Русия дocтaвя 40% oт газа и 27% oт пeтpoла. Очакванията на Брюксел са втечненият природен газ да замени около 50 млрд. кубически метра руски доставки, което е почти една трета от общите - 155 млрд. кубически метра.

Дано не си прави сметки без кръчмар, но ЕС предвижда доставки  на втечнен природен газ от САЩ, Канада, Египет и Израел, както и доставки по тръбопроводи от Норвегия, Алжир и Азербайджан.

Прекрасно, но в момента колкото и газ да обещават Съединените щати на Европа, те не по никакъв начин не могат да заместят руските 155 милиарда кубика годишно. Явно някой в Брюксел все пак е оценил по достойнство този факт, защото оттук-оттам се чува за стартирали преговори с африканските газови "крале" - Нигерия, Сенегал и Ангола. Само че... в разчетите на Комисията тези перспективни партньори не фигурират - нито като прогнозни количества, нито като евентуални цени.

Другият огромен проблем е спешната нужда от изграждане на нова инфраструктурата (от рода на нови терминали за втечнен газ), както и още по-спешната нужда от ремонт на съществуващите тръбопроводи. Цената на тези две необходимости засега е описана като "допълнителни инвестиции в размер на 29 милиарда евро".

Инвестиции в слънчева енергия и термопомпи

В досегашния план на Брюксел се предвиждаше намаляване на въглеродните емисии с 55% от нивото им от 1990 г. до 2030 г., а целта беше 40% да идва от възобновяеми източници. Войната в Украйна обаче промени плановете и сега този процент се качи на 45. Освен това в проекта на ЕК се призовава за намаляване с 13% на потреблението на енергия до 2030 г., в сравнение със заложеното в предишната директива за енергийна ефективност намаление с 9%.

Според стратегията на Комисията слънчевата енергия има мощен потенциал да се превърне в основна част от енергийните и отоплителните системи в Европа.

Предвижда се всички нови сгради в ЕС да бъдат оборудвани със слънчеви панели на покривите си, за да може половината енергия на блока да идва от възобновяеми източници до 2030 година. Друг вариант са термопомпите, като Брюксел предлага монтиране на 10 млн. устройства до 2030 г. Нидерландия вече обяви, че ще подпомогне финансово гражданите, които ще преминат на този вид отопление. Това обаче може да се окаже доста трудна задача за много страни блока. В цяла Европа досега са инсталирани 17 милиона термопомпи в сравнение с 20 милиона газови котли само в Германия.

Тези алтернативни мерки обаче едва ли ще са достатъчни, затова стратегията предлага комбиниране на слънчевите панели с ремонт на покриви и поставяне на изолация. Други препоръки са „драстично ускоряване“ на строителството на вятърни паркове. По този повод пред седмицата бе съобщено, че Германия, Белгия, Нидерландия и Дания ще изградят огромен офшорен вятърен парк с потенциал от 150 гигавата по крайбрежието на Северно море. Проектът ще бъде завършен до 2050 и ще подсили до 10 пъти офшорния потенциал на Европа.

Препоръчва се до до 2030 г да се увеличи  използването на водород, който да бъде произведен от възобновяеми източници, с 20 милиона тона. Комисията предвижда субсидии и три коридора за внос - Средиземно море, Северно море и Украйна. ЕК препоръчва и увеличаване на използването на биометан.

"Подгответе се за пълно прекъсване на руските доставки“

През седмицата Комисията призова страните от блока да засилят подготовката за "пълно прекъсване на доставките на руски газ“.  Последният ясен сигнал за тъмното и студено (уж) европейско бъдеще бе прекъсването на доставките за Полша и България през април, защото отказаха да плащат в рубли. Сега държавите членки трябва да се подготвят за пълномащабен "шок в доставките“.

Енергийните експерти предупреждават, че пълното прекъсване на доставките на руски газ ще доведе до непоносимо високи цени и трудно снабдяване с газ. Затова председателят на Фон дер Лайен настоява да вземат мерки преди да се стигне дотам. Затова се препоръчва съгласуване на общи принципи за реакция при извънредни ситуации, ако има по-широко прекъсване на доставките. Целта е да се ограничат цените на газа, за да се избегнат "непоносимо високи“ разходи.

Сред основните мерки е директна пазарна намеса с максимална регулирана цена на природния газ, доставян на европейските потребители и компании. Това ще облекчи потребителите и ще намали инфлационния натиск върху икономиката, но според много икономисти е погрешна мярка. Причината е, че определянето на горна граница на цената на газа ще доведе по-ниски инвестиции в запълване на хранилищата, което трябва да се избягва по всякакъв начин.

Похвално е, че Комисията реагира бързо и представи своя план "Б“. Важното е сега намеренията да не останат на хартия и да не се допусне блокът да влезе в нова криза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във