Банкеръ Daily

Свят

Или Брюксел, или Полша и Унгария си правят сметката без кръчмар

Премиерите на Полша и Унгария Матеуш Моравецки и Виктор Орбан
S 250 2db8c0c2 bd22 4336 af9e 41a9b826e6a3

Европейският съюз започна да отпуска средства за борба с пандемията по проекта REACT-EU. В същото време дългосрочният бюджет на общността и планът за възстановяване на обща стойност 1,8 трилиона евро  са блокирани от ветото на Полша и Унгария, наложено заради "несправедливата" според тях клауза за върховенство на закона. Явно или Брюксел, или двете недоволни държави, си правят сметката без кръчмар. 

При ветото на Полша и Унгария Европейският съвет и Европейският все пак успяха да се споразумеят за новия инструмент в помощ за най-сериозно засегнатите от кризата с COVID държави - REACT-EU. По този механизъм от структурните фондове на общността ще бъдат отделени общо 47,5 млрд. евро. От тях 37,5 млрд. евро ще бъдат разпределени през 2021 година, а останалите 10 млрд. евро през 2022-ра. Самото разпределение ще стане на базата на статистическите данни за трудовия пазар през юни, юли и август, сравнени с данните за януари 2020-та. Предвид тежката ситуация страните членки ще могат да кандидатстват за до 100% финансиране на представените проекти, а има предвидени и гъвкави правила, като например трансфер на пари между различните структурни фондове и програми.

Според постигнатата договореност България ще получи 413 млн. евро, които ще бъдат похарчени за решаване на най-належащите проблеми, свързани с пандемията. Или поне за това се отпускат. Най-много средства ще отидат в подкрепа на Италия (10,6 млрд. евро) и Испания (10,2 млрд. евро), чиито икономики са най-сериозно засегнати от коронавируса.

Допустимите разходи ще се отчитат със задна дата -  от 1 февруари, а продължителността на изпълнението на одобрените проекти ще е до края на 2023 година. Евроинституциите ще следят много внимателно за какво конкретно се изразходват европарите и се надяват при разпределението им участие да вземат гражданското общество и регионалните и местни власти.

"Радвам се, че държавите членки се съгласиха с нашата позиция - REACT-EU трябва да се съсредоточи върху социалните последици от кризата, както и върху регионите и хората, които са най-силно засегнати от нея. Това включва трансгранични проекти и подкрепа за най-нуждаещите се. Необходимо е всички разходи да са в съответствие с целите за устойчиво развитие, както и с Парижкото споразумение за климата - това трябва да е ясно от само себе си, но е добре да напомним на страните за тези задължения", коментира евродепутатът Констанце Крел (С&Д, Германия). 

Будапеща и Варшава: Брюксел няма да ни учи на демокрация

С подкрепата на Словения, Варшава и Будапеща всяха смут в общността през миналата  седмица, като използваха правото си на вето. В същото време Брюксел беше бесен, защото двете страни получават най-много средства от еврофондовете, но все са недоволни. 

В писмо, изпратено до Европейската комисия по-рано този месец, Унгария и Полша заявиха, че ще блокират процеса на одобрение на бюджета и фонда за възстановяване, ако механизмът за върховенство на закона бъде одобрен. Според Полша това е посегателство върху “националния суверенитет“ и механизъм на силните да "смачкат" по-слабите от общността. А според Унгария евроинституциите са намерили подходящ начин да си отмъстят на онези, които се противопоставят на плановете им да заселят Европа с мигранти. 

Еврокомисията смята, че германското председателство трябва да намери изход от това противопоставяне, но явно ще се наложи и намесата на лидерите на Европейския съюз. Иначе въпросът за върховенството на закона е изключително чувствителен и за двете държави. Полша вече е разследвана от ЕС заради ограничаване на независимостта на съдебната власт, а Унгария, под управлението на Виктор Орбан - за ерозия на демократичните норми, като свободата на печата. Полският премиер Матеуш Моравецки не пропусна да отбележи, че няма да допусне "държави с компрометирана история" да учат Варшава на демокрация. 

Лидерът на групата на Европейската народна партия  в Европейския парламент Манфред Вебер изтъкна, че ако не бяхме в разгара на епидемия, партията на Орбан “Фидес“ вече щеше да е изключена.

“Заради пандемията не можем да проведем среща по въпроса за пълното отстраняване на “Фидес” от ЕНП, в противен случай вече щеше да е решено“, каза Вебер.

Според някои европейски политици Полша и Унгария може лесно "да бъдат прескочени" и общността да прокара плановете си. Франция и Холандия се позоваха на възможността, която мнозина смятат за нереалистична, да се заобиколи ветото, като се продължи с междуправителствен план за възстановяване. Засега обаче европейските институции ще разчитат да убедят двамата "блудни сина" да се завърнат към общия план доброволно. 

За разлика от Полша и Унгария, България, която е критикувана за отстъпление от демокрацията и дефицит на медийна свобода, смело прие условието за върховенството на закона. Всъщност не чак толкова смело, след като противно на много български граждани същият Манфред Вебер, например, смята че сегашната власт у нас е направила много в тази насока.

КАРЕ

Колко пари ще получим ние?

Oт Eвpoпeйcĸия мexaнизъм зa възcтaнoвявaнe и paзвитиe Бългapия щe пoлyчи 12 млpд. лeвa зa бopбa c пocлeдицитe oт пaндeмиятa и възмoжнocт зa зaeми в paзмep дo 9 млpд. лева. (Разбира се, държавата може дa нe cмeтнe зa нeoбxoдимo дa ce тeглят пoдoбни ĸpeдити).Taзи cyмa щe бъдe paзпpeдeлeнa пpeз спасителния план, ĸoйтo бeшe пpeдcтaвeн oт вицeпpeмиepа Toмиcлaв Дoнчeв миналата седмица.

По оперативните програми програми пpeз cлeдвaщия пpoгpaмeн пepиoд, изтичaщ пpeз 2027 г., за нашата страна са предвидени 17,7 млpд. лева. По линия на "Πpoгpaмa зa paзвитиe нa ceлcĸитe peгиoни" ще може да вземем 3,9 млpд. лева, директните плaщaния ще са на стойност 10 млpд., а от програмата за сближаване REACT-ЕU ще очакваме общо 1,3 млpд. лева. 

Фoндът зa cпpaвeдлив пpexoд (чacт oт "Зeлeнaтa cдeлĸa"), заради който трябва да се откажем от въглищата, пък ще ни "донесе" 2,3 млpд. лв., ĸoитo щe ce xapчaт нa peгиoнaлнo нивo. 

"2020-та е година на сътресения в Европейския съюз, но и година на възстановяване. REACT-EU е пример за това как политиката на сближаване е важна част от възстановяването. Бизнесът и здравеопазването пострадаха силно и това финансиране ще бъде глътка свеж въздух за тях. Надяваме се, че Съветът ще преодолее вътрешното си разделение, за да позволи финансирането за възстановяване да започне за целия ЕС.“, коментира българският евродепутат Андрей Новаков (ЕНП, ГЕРБ). 

 

 

 

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във