Банкеръ Daily

Свят

И преди 1500 години се взимали мерки като днешните при коронавируса

Изследване на университета в Барселона посочва удивителни прилики между днешната пандемия с коронавирус и чумната епидемия по времето на императора на Източната римска империя (Византия) Юстиниан Първи (527-565), започнала през 541 година.

Епидемията пристига от чужбина и се разпространява бързо от пристанищата, където пристигат заразените – със или без симптоми. Няма лекарства, които да я спрат; хората се изолират в къщите си, за да не се заразят; икономиката е парализирана; лекарите – много от които са заразени, работят до изнемога; копаещите гробове не насмогват да приберат телата на умрелите, чиито трупове с дни остават на улиците. Така пише византийският историк Прокопий Кесарийски (ок. 500-565) за чумната епидемия от онова време.

Тя започва от Египет (или Етиопия) и основно чрез войските на императора и търговците се разпространява в Европа, Северна Африка, Сасанидската империя (Персия), откъдето достига до Китай.

В своето изследване „Чумата на Юстиниан според свидетелството на Прокопий“  (La plaga de Justinià, segons el testimoni de Procopi) Жордина Салес Карбонел от университета в Барселона посочва, че някои от действията спрямо епидемията тогава и сега могат само да ни удивляват с невероятното повтаряне на историята.

Прокопий, който е съветник на генерал Флавий Велизарий (ок. 500-565) - един от най-способните военачалници на Източната римска империя, става свидетел на бедствието. Византийският историк пише, че тази епидемия не засяга определена част от земята, нито дадена група хора, нито зависи от някой годишен сезон, а покосява всички, без оглед на социално положение, пол или възраст. Година след избухването на епидемията чумата стига до столицата Константинопол, където вилнее четири месеца. Изолацията става задължителна за заболелите. Останалите жители се самоизолират. Прокопий описва положението така: „трудно можеше да се види човек на обществените места във Византион; всички, които бяха здрави, си седяха по къщите, грижейки се за болните или оплаквайки мъртвите“.

Тъй като властта не съумява да организира грижата за населението, мнозина умират не от болестта, а от глад, пък други – защото няма кой да ги гледа. Лекарите и другите лица, ангажирани с медицинската помощ, „падаха изтощени, понеже нямаше кога да почиват, а бяха постоянно натоварени. Затова всички ги съжаляваха тях, а не болните“ – отбелязва хронистът.

Юстиниан Първи нарежда войници да обикалят улиците и да погребват телата на умрелите, за които няма кой да се погрижи. Самият император се разболява, но остава жив и управлява още 10 години. Умрелите достигат до 10 000 на ден по време на пика и според някои историци градът загубва от епидемията между 40 и 60 на сто от жителите си. Официални погребения не се устройват, колкото и високопоставени да са умрелите сановници.

 А чумата продължава около 20 години из всички познати по това време земи.

Прокопий Кесарийски отбелязва и една положителна страна – когато свършва епидемията, привържениците на различните политически виждания престават с взаимните нападки и дори разбойниците и мошениците спират с мерзките си дела. Но това, последното, е до време – ни отрезвява накрая съвременничката ни - изследователката Жордина Карбонел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във