Банкеръ Daily

Свят

И без Навални отношенията с Москва отдавна са във фризера

Протестиращи в Москва настояват критика на Кремъл Алексей Навални да бъде освободен.

Отношенията на ЕС с Русия бяха белязани от множество проблеми през последното десетилетие. Анексирането на Крим през 2014 г. е една от основните причини, но подкрепата на Кремъл за сепаратистите в източна Украйна и военната намеса в Сирия също имат значение. Друг фактор са дезинформационните кампании и кибератаките от Русия, както и опитите за намеса в демократичните процеси в отделни страни.

Арестът на Алексей Навални

В интервю във Фейсбук на 27 януари заместник-председателят на комисията по външни работи в Европейския парламент Урмас Пает (Обнови Европа, Естония) призова за санкции спрямо „онези, които имат пряка отговорност за ареста и тормоза на Алексей Навални“. След като Навални се възстанови в Германия от почти смъртоносно отравяне през 2020 г., той бе задържан при завръщането си в Русия на 17 януари.

Четири дни по-късно Европейският парламент призова за затягане на санкциите на ЕС спрямо Русия и за незабавното и безусловно освобождаване на Алексей Навални и на всички други задържани при връщането му в Москва. Освен санкции спрямо кръга от приближени на руския президент Владимир Путин и на организаторите на пропагандни кампании депутатите посочват, че мерките могат да бъдат насочени и срещу лица, отговорни за нарушения на правата на човека.

През декември 2020 г. Съветът прие механизъм за санкциониране на нарушения на човешките права по света. Пает определи механизма като „напълно подходящ“ инструмент и заяви: „Невъзможно е за свободни европейски общества да не реагират на тежки нарушения на правата на човека“.

Санкции на ЕС за Русия

Откакто Русия анексира Крим през 2014 г. ЕС налага икономически санкции спрямо руските сектори на финансите, отбраната и енергетиката. Русия отговори с насрещни санкции, които ограничиха европейския внос на земеделска продукция и храни.

Преди Коледа държавните ръководители на страните в ЕС одобриха удължаване на санкциите до 31 юли 2021 г. Мерките, които се подновяват два пъти годишно, са оказали въздействие върху икономиката на Русия: по оценки към края на 2018 г. тя е била с 6% по-малка вследствие на санкциите на ЕС и САЩ.

ЕС наложи също така санкции на руски официални лица в отговор на отравянето на Алексей Навални. В интервюто на 27 януари Пает изброи няколко „тъжни примера“ от руската външна политика и каза: „Ако една страна не спазва основни човешки права и международното право, няма друга възможност за страните в ЕС“.

Отгласи от Беларус

В същото интервю постоянният докладчик на Парламента за Русия Андрюс Кубилюс (ЕНП, Литва) определи санкциите като ефикасен инструмент. Той изтъкна смелостта на десетки хиляди руснаци, които въпреки арестите и насилието от властите и студените зимни температури излязоха на протести срещу ареста на Навални.

„Можем да направим много просто заключение: демокрацията е много важна за руския народ и Алексей Навални, който се бори за тези права, върши героична работа. Затова ние осъждаме автократското поведение на Кремъл“, заяви Кубилюс.

Той изрази опасения за честността на предстоящите парламентарни избори в Русия, като направи паралел със събитията в Беларус през 2020 г. „Александър Лукашенко се опита да открадне президентските избори в Беларус и е много ясно, че режимът в Кремъл се опитва да открадне изборите за Думата. Трябва да накажем подобно поведение“.

„Северен поток 2“

Енергетиката е друг важен елемент в отношенията с Русия, тъй като страната е главен доставчик на енергия за ЕС. В резолюцията от 21 януари Парламентът призова за незабавното спиране на работата по спорния газопровод „Северен поток 2“, който би свързал Германия директно с Русия.

Пает заяви, че проектът „нарушава общата политика на ЕС за енергийна сигурност“ и изрази надежда, че министрите на страните от ЕС ще разгледат сериозно позицията на Парламента.

Русия не е „стратегически партньор“

През март 2019 г. депутатите заявиха в резолюция, че Русия не може повече да бъде възприемана като „стратегически партньор“ на ЕС.

Въпреки проблемите има много области, в които ЕС и Русия имат общи интереси и тревоги. Русия имаше конструктивна роля в преговорите за ядрената програма на Иран. Москва споделя вижданията на ЕС за намиране на решение на конфликта между Израел и Палестина на базата на принципа на две държави. Русия е подписала също така споразумението за климата от Париж. Европейският съюз все още е най-големият търговски и инвестиционен партньор на Русия, като 42% от руския износ през 2019 г. е бил за ЕС.

Урмас Пает посочи, че Русия е европейска страна и Парламентът иска руснаците да разполагат с всички права, които имат гражданите на ЕС. Той подчерта обаче, че „реалните промени могат да дойдат само отвътре, не отвън“. Андрюс Кубилюс добави: „Ние сме солидарни с обикновените хора в Русия“. „Русия се отклони от пътя на демократично развитие, но може да се върне“, каза още той.

Facebook logo
Бъдете с нас и във