Банкеръ Weekly

Свят

Хърватска търси консенсус за изход от кризата

Политическите лидери на Хърватска трябва да се договорят как да извадят страната от продължаващата пет години рецесия, казва в интервю за агенция "Блумбърг" президентът Иво Йосипович. Бившата югославска република влезе в Европейския съюз през юли 2013-а, но засега не успява да се възползва от членството си, за да дръпне нагоре. В момента нейният БВП (60 млрд. щ. долара) е с 12% по-малък, отколкото преди избухването на световната финансова криза през 2008-а, по данни на Независимия съюз за анализи и проучвания в Загреб. Това е вторият по големина спад в ЕС след гръцкия.

Ръководеното от Социалдемократическата партия правителство на премиера Зоран Миланович се бори да овладее раздутата държавна администрация и да намали безработицата, достигнала 22.3% през март. На 24 април кабинетът изпрати в Брюксел бюджетния си план за ограничаване на дефицита до 4.4% от БВП през тази година - под определения от Европейската комисия таван от 4.6 процента. Публикуваните през април прогнози на МВФ показват, че Хърватска и Кипър ще са единствените две държави от общността, чиито икономики ще се свият през 2014-а. Председателят на Хърватската централна банка Борис Вучич пък заяви, че слабото публично и частно потребление и ниският размер на чуждестранните директни инвестиции ще доведат до "известен" спад на брутния вътрешен продукт.

Оценката на президента Йосипович е, че "администрацията е прекалено голяма както на местно, така и на регионално равнище и не е достатъчно ефективна". Той прикани да се проведат реформи и да се потърси баланс между развитието и социалното благополучие, като социалната помощ се насочи към най-нуждаещите се. Петдесет и шест годишният композитор и професор по право ще се кандидатира за втори петгодишен мандат тази есен. Членът на Социалдемократическата партия бе избран за президент през 2010-а, след като обеща да защитава гражданските права и да унищожи корупцията. Сред правомощията му са също да гарантира стабилността на правителството, да командва въоръжените сили и да работи съвместно с премиера по осъществяване на външната политика.

Според последните сондажи на общественото мнение нито една от основните политически сили не се ползва с широка подкрепа. Управляващата Социалдемократическа партия и опозиционният Хърватски демократически съюз печелят по-малко под 20% от публичния вот, показват последните проучвания на електоралните нагласи. С най-високо доверие се ползва Йосипович - 68 процента.

Следващите парламентарни избори в Хърватска ще се проведат не по-късно от есента на 2015-а. Сегашните управляващи дойдоха на власт през 2011-а с обещание да върнат икономиката към растеж и да изкоренят корупцията. Оттогава няколко високопоставени правителствени чиновници бяха обвинени в измама, а бившият премиер Иво Санадер бе осъден през 2012-а на десет години затвор за злоупотреба с власт по случаи, в които са замесени унгарската рафинерия Mol Nyrt. и австрийската "Хипо Алпе-Адриа-банк интърнешънъл". Върховният съд трябва да произнесе окончателната присъда по казуса до няколко седмици.

Йосипович признава, че инвеститорите все още се безпокоят от корупцията въпреки очевидния напредък на Загреб във войната с нея и искат по-голяма правна сигурност и експедитивност. Един от най-големите проблеми е, че съдебните дела се точат по три, пет, дори седем години.

Загреб продължава и тригодишната битка с Mol Nyrt за най-голямата си енергийна компания INA Industrija Nafte. Хърватска обвинява в лошо управление Mol, която притежава 49.1% дял от INA, а правителството - 44.84 процента. Двете страни са внесли насрещни искове в арбитражния съд и са се срещали три пъти от септември 2013-а досега в опит да решат спора.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във