Банкеръ Daily

Свят

Хърватия поема председателството на Европейския съюз

От днес Хърватия е новият ротационен председател на Съвета на Европейския съюз.

Всъщност страната пое този пост още на 3 декември, когато правителството на Финландия, която беше председател, подаде оставка.

От Хърватия обявиха четири свои приоритета за дейността през следващите шест месеца: Европа, която се развива, Европа, която свързва, Европа, която защитава и Европа, която е влиятелна.

В Хърватия ще има една среща на върха и множество заседания на министри и експерти от европейските страни. За целта е преустроена Националната и университетска библиотека в Загреб, където са обособени различни зали и пресцентъра. По неофициални данни председателството ще струва на страната между 50 и 70 млн. евро. Кулминацията на хърватското председателство ще бъде Срещата на върха - ЕС - Западни Балкани,  през месец май.

През юли Хърватия ще предаде европредседателството на Германия.

Още едно важно събитие ще преживеят хърватите. На 5 януари те ще явят пред урните, за да определят новият президент на страната. За втория тур се класираха кандидатът на опозиционната Социалдемократическа партия и бивш премиер на страната Зоран Миланович, който спечели най-много гласове на първия тур. Но, за да поеме поста, ще трябва да се яви на балотаж срещу президентката Колинда Грабар-Китарович от дясноконсервативната управляваща Хърватска демократична общност. Той ще се състои на 5 януари догодина.
Хърватия (Hrvatska) е държава в Югоизточна Европа. Граничи със Словения и Унгария на север, със Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора на изток. На югозапад страната има широк излаз на Адриатическо море. Площта ѝ е 56 500  квадратни километра.

Хърватия е член на Европейския съюз от 1 юли 2013 година.

След приемане на новата конституция, Хърватия е парламентарна република. Държавен глава на Хърватия е президентът, който се избира за пет години. Освен че е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, президентът предлага министър-председателя, който се назначава от Хърватския събор.

Загреб (на хърватски: Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария), е столицата на Хърватия.

С население от над милион жители, градът е разположен по склоновете на планина Медведница (височина 1035 м) и покрай бреговете на река Сава (височина 120 м). Благоприятното географското положение - в северозападната част на Панонския басейн, простиращ се до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони - предоставя възможност за търговски обмен между Централна Европа и Адриатическо море.

Транспортно-търговското местоположение, индустриалната концентрация (металообработване, производство на електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика, дървообработване, кожарска, хартиена промишленост, печатарство и др.) и научноизследователските институти са в основата на икономическия живот на града. Считан е за напреднал град (в Източна Европа), като средните доходи и цените са под нивата на Запад.

В Загреб са разположени централни държавни учреждения - законодателни, съдебни, изпълнителни, парични, отбранителни, здравни, културни, транспортни и други.

Facebook logo
Бъдете с нас и във