Банкеръ Daily

Свят

Храмът "Света Параскева" е с много добра акустика и е предпочитан за концерти и звукозаписи

Почивните дни са удобно време за опознаване на родния град. Забързани през седмицата рядко обръщаме внимание на забележителни архитектурни бижута, при това съградени от български архитекти. В днешното атеистично време просто минаваме покрай множеството църкви, разпръснати из различните квартали. А повечето от тях са с много интересна история. 

"Света Параскева" е православна църква в София, част от Софийската епархия на Българската православна църква. Храмът е разположен на улица "Георги Раковски" № 58 и е трети по големина в столицата. Известен е с много добрата си акустика, заради която е предпочитан за концерти и звукозаписи.

Решение за строежа на новия храм е взето на 4 април 1909 година. Църквата е предназначена да поеме големия брой преселници, които пристигат в столицата. Дворът ѝ, с площ 3000 m², е откупен за 70 000 лева от братя Генови и братя Коцеви. 

На 2 ноември 1910 г. е обявен конкурс за архитектурен план на храма. Конкурсът е спечелен от архитект Антон Торньов - един от пионерите на национално-романтичното течение в българската следосвобожденска архитектура. На него е възложено и изпълнението на строителния план. Войните през второто десетилетие на века отлагат строителството. 

През 1922 г. църковното настоятелство на храма обявява нов конкурс, спечелен отново от Торньов. Строителството продължава от 1926 до 1930 г., а довършителните работи по входните портици десет години по-късно. Средствата за постояване на църквата идват от самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм "Света петка Самарджийска", както и щедрото съдействие на енориашите и най-вече на Борис Щърбанов, Иван Рогачев, Щерю Дамянов, Петруш Талев, Иван Цочев, Спас Йосифов, Тодор Плочев и много други. В строежа се включват и предприемачите Михаил Грандже и Киро Спасов. 

Иконостасът, архиерейският трон, амвонът, клиросите (певниците) и облицовката на балкона са изработени от резбарите проф. Иван Травницки и проф. Тодор Христов. Иконите в централния иконостас и в иконостасите на двата странични параклиса са дело на проф. Стефан Иванов, проф. Марин Дринов, проф. Димитър Гюдженов и проф. Сергей Шишков. 

Иконостасните колони са дело на дебърския майстор Разар Алексиев, който работи под ръководството на Иван Травницки.

Архитектурата на храма е необичайна. 

Наосът е кръгла зала с над 20 м диаметър. Покритието е стоманобетонна черупка, дело на конструктор инженер Цонев. Обемът на кръглия наос на „Света Параскева“ се разпада постепенно в опасващи го апсидни тела, за да се постигне пълно уравновесяване и въздействие на вертикалната ос на симетрия. Камбаните са разположени в скрит тамбур над черупката на куполното покритие и в полукупола над западното апсидно тяло на входа.

Централният престол, в чест на Света Великомъченица Параскева, е осветен от екзарх Стефан I Български на 6 април 1930 година. Северният престол на олтара, посветен на Свети Харалампий, е осветен през 1934 г., а южният, посветен на Въведение Богородично, от патриарх Кирил Български през 1960 година. 

Църквата празнува на 28 октомври – Света Параскева, 10 февруари – Свещеномъченик Харалампий, 26 септември – Свети Йоан Богослов, патрон на единия страничен параклис, и 11 ноември – Свети Мина, патрон на другия.

Към храма музицира професионален хор.

 

Антон Торньо̀в 

е български архитект, сред пионерите на националноромантичното течение в българската следосвобожденска архитектура. През 1895 г. завършва архитектура в Щутгарт. От 1896 до 1900 г. сътрудничи на архитект Фридрих Грюнангер. После работи на свободна практика. 

В своите проекти използва елементи и форми от българското архитектурно наследство. По негова инициатива се създава специално звено, което проучва местните архитектурни традиции и форми. То действа към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. 

Автор е на проектите и ръководи строежите на църквите "Свети Николай Софийски" и "Света Параскева" в София, църквата "Св. Мина" в Кюстендил, къщата на д-р Александър Радев, Къща на Шойлекови в София и редица жилищни сгради.

През 1905 г. Антон Торньов е отличен от белгийското правителство за проекта му за българския павилион на Международното изложение в Лиеж.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във