Банкеръ Daily

Свят

Херман Хесе получава Нобелова награда за литература през 1946 година

След публикуването на успешния роман "Петер Каменцинд" през 1904-а Хесе напуска работата си и до края на живота си се издържа като писател.

На днешния ден можем да си спомним за Херман Хесе (Hermann Hesse) - немски и швейцарски писател и поет, получил  Нобелова награда за литература през 1946 година. Хесе умира на 9 август 1962 г. в швейцарския град Монтаньола, където е прекарал голяма част от живота си.

Херман Хесе е роден в семейство на християнски мисионери, работили дълго време в Индия. Родителите му работят в издателска къща под ръководството на Херман Гундерт, дядо на Херман Хесе по майчина линия.

По-късно и той поема по този път. Работи в различни книжарници, където чете теологична литература, а след това Гьоте, Готхолд Лесинг, Шилер и древногръцка митология. През 1896 г., когато е на деветнадесет години, в едно виенско издание се появява първото му публикувано стихотворение.

От есента на 1899 г. Херман Хесе работи в известна антикварна книжарница в Базел. През следващата година. е освободен от военна служба, заради амблиопия, от която, както и от невралгия и постоянно главоболие, страда през целия си живот. През 1901 г. Хесе осъществява своята стара мечта и предприема пътуване в Италия. Той започва работа в друг антиквариат в Базел, а публикациите му на стихотворения и разкази вече започват да му носят доходи. Той предизвиква интереса на издателя Самуел Фишер, който публикува успешния роман "Петер Каменцинд" (Peter Camenzind) през 1904-а. След него Хесе напуска работата си и до края на живота си се издържа като писател.

През следващите години Хесе пише предимно разкази и стихове.

През този период възниква напрежение между Хесе и съпругата му и през 1911 г. той предприема сам пътуване до Шри Ланка и Индонезия. През 1912 г. семейството се премества в Берн. Семейните проблеми на Хесе са отразени в романа от 1914 г. "Rosshalde".

С началото на Първата световна война през 1914 г. Хесе се записва за доброволец в германската армия, но, тъй като е негоден за фронтова служба, е изпратен да работи в лагер за военнопленници. На 3 ноември 1914 г. той публикува есето си "O Freunde, nicht diese Töne", в което призовава германските интелектуалци да не се поддават на национализма. То предизвиква нападки, широко тиражирани в пресата, и отдръпването на някои негови стари приятели. Сред тези, които го подкрепят, е приятелят му Теодор Хойс, както и френският писател Ромен Ролан, с когото се срещат през август 1915-а.

В разгара на тези спорове, Хесе изпада в още по-тежка криза след поредица лични нещастия - на 8 март 1916 г. умира баща му, синът му Мартин е тежко болен, а съпругата му получава пристъп на шизофрения. Хесе напуска военната служба и е подложен на психотерапия. През този период започват заниманията му с психоанализа, във връзка с които се запознава с Карл Юнг. За три седмици през есента на 1917 г. той пише романа си "Демиан" (Demian), публикуван след примирието през 1919 г. под псевдонима Емил Синклер.

Когато Хесе се връща към цивилния живот през 1919 г., бракът му е разрушен. През пролетта той се премества в Монтаньола. Той наема четири стаи в сграда, известна като Каза Камуци, където остава да живее 12 години. Там той започва да рисува, дейност, която е отразена в книгата му "Klingsors letzter Sommer", публикувана през 1920 година. През 1922-а се появява романът му "Сидхарта" (Siddhartha). През 1924 Хесе се жени за певицата Рут Венгер, дъщеря на писателката Лиза Венгер и леля на Мерет Опенхайм и получава швейцарско гражданство.

Следващите по-големи произведения на Херман Хесе - "Курортист" (Kurgast, 1925 г.) и "Нюрнбергско пътуване" (Die Nurnberger Reise, 1927 г.) имат автобиографичен характер. Те са засенчени от следващия му роман - "Степният вълк" (Steppenwolf), който също е публикуван през 1927-а. Малко по-късно той се жени за еврейката Нинон Долбин Ауслендер. През 1931 г. двамата се местят в новата си къща в Монтаньола.

През 1931 г. Хесе започва да обмисля последното си голямо произведение - "Игра на стъклени перли" (Das Glasperlenspiel). Като подготовка за него през 1932 издава новелата "Пътуване към изтока" (Die Morgenlandfahrt).

Хесе наблюдава със загриженост вземането на властта в Германия от националсоциалистите. През 1933 г. той помага на Бертолт Брехт и Томас Ман да напуснат страната, обявява се публично в защита на известни евреи, преследвани от нацистите. Въпреки това е обвиняван в подкрепа за режима, тъй като не обявява ясна политическа позиция. В същото време от края на 30-те години издаването на произведенията му в Германия е забранено.

Изолирайки се от политическите конфликти и Втората световна война, Хесе работи върху романа си "Игра на стъклени перли", който е издаден през 1943 г. в Швейцария. През 1946 г. той получава Нобелова награда за литература. През 1947 г. е обявен за почетен гражданин на родния си град Калв и почетен доктор на Бернския университет. След войната Хесе пише по-малко, главно разкази и стихове.

Умира на 9 август 1962 г. в Монтаньола, където е прекарал голяма част от живота си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във