Банкеръ Weekly

Свят

Хармония по ердогановски

Премиер и президент

"Ще работим в пълна хармония с всички партийни другари на всички нива и на първо място с нашия президент и лидер" - тези думи на новия турски премиер Бинали Йълдъръм илюстрират мисията, с която той оглави изпълнителната власт в Анкара, или поне очакванията, които му възлага президентът Реджеп Ердоган. Известен на първо място с лоялността си към Ердоган, Йълдъръм бе единственият кандидат за премиерския пост, издигнат от управляващата Партия на справедливостта и развитието на извънредния партиен конгрес на 22 май.

Мисията му, както смятат редица наблюдатели, ще се свежда до това да е дясна ръка на Ердоган в борбата му срещу кюрдите и пазарлъците в Европа. Но най-важното е, че той ще трябва да съдейства за конституционната промяна, която ще превърне Турция в президентска република и реално ще лиши самия него от - макар и формалното - ръководство на изпълнителната власт. "Начело с нашия лидер ще положим всички усилия да създадем Велика Турция", обяви самият Йълдъръм, след като стана известно, че именно върху него е паднал изборът на Ердоган за нов партиен водач.

Заемал досега поста министър на транспорта, 60-годишният Йълдъръм - чието име означава "светкавица", е отговарял през последните 13 години за реализирането на най-важните инфраструктурни проекти, включително новия мост над Босфора. Заради многото търгове, спечелени от свързани с Ердоган компании, името му бе замесено в големия корупционен скандал, разразил се в турските медии през 2013-а. Тогава Ердоган, все още премиер, положи големи усилия, за да отърве от обвиненията не само роднините си, но и министъра си - което може да бъде смятано за гаранция за лоялността и зависимостта на новия министър-председател.

Йълдъръм всъщност тръгва по път, вече изминат от предшественика му Ахмет Давутоглу. От 2009-а до 2014-а Давутоглу бе външен министър в кабинета, оглавяван от Реджеп Ердоган, и бе смятан за негов най-близък сподвижник. После, когато преди две години Ердоган пое церемониалния пост на държавния глава, той отстъпи премиерския стол на Давутоглу, вероятно с идеята, че досегашният му втори човек ще продължи да се държи като такъв, независимо че конституцията му отрежда първенството в изпълнителната власт. И наистина, първоначално изглеждаше, че системата работи, но постепенно между двамата се появи напрежение и отношенията им се влошиха. Сочените от наблюдателите причини за настъпилия раздор са не една и две - разногласия по въпроса за кюрдите, за договора с ЕС за спирането на мигрантския поток, за икономическата политика и т.н. Но главната причина за сблъсъка е лична - нежеланието на Давутоглу да свири "втора цигулка". Показателно е, че в прощалната си реч, преди да предаде поста си, бившият премиер каза само хубави неща за кабинета си и не призна нито една грешка.

Новият министър-председател е изправен пред същите предизвикателства. Основната разлика между него и предшественика му е, че за разлика от Давутоглу, той никога не е изтъквал собствени визии за развитието на страната, различни от тези на Ердоган, и изглежда приема реалността, че съдбата му е да бъде в сянката на лидера. Не е за пренебрегване и корупционното му минало, което едва ли е нужно да му се напомня за подхранване на лоялността му към първия човек в държавата.

Дали Йълдъръм ще оправдае очакванията? Засега всичко показва, че ще се случи точно това, но не бива да се пренебрегва, че и назначаването на Давутоглу не предвещаваше конфликт с Ердоган. "Йълдъръм изглежда много сговорчив, само че и неговите отношения с Ердоган могат да породят проблеми", коментира пред "Файненшъл таймс" Илтер Туран, професор по политология от истанбулския университет "Билги". "Като партиен лидер и министър-председател той юридически носи отговорност за всички аспекти на държавната политика. Ето защо няма да му е възможно постоянно да се консултира с президента", изтъква Туран, допълвайки, че самото държавно устройство може да подтикне към разваляне на съюза между президента и премиера.

На по-различно мнение е политическият анализатор Тархан Ердем. Според него последните събития са брънка от дирижиран процес, който трябва да завърши с установяването на авторитарен режим на Ердоган. Той протичал в три етапа: подготовка, преход и установяване на едноличното управление. Първият етап е бил между юни 2011-а, когато Партията на справедливостта и развитието удържа блестяща изборна победа, и август 2014-а, когато Ердоган бе избран за президент. Преходът е съвпаднал с премиерстването на Давутоглу, а сега, с назначаването на Йълдъръм, е настъпило самото установяване на личния режим, смята Ердем.

Последната останала пречка пред узаконяването на властта на Ердоган е промяната на конституцията, която да превърне Турция в президентска република. За целта е нужно мнозинство от две трети от парламентарните гласове, с каквото в момента управляващите не разполагат, но първата крачка в тази посока вече бе направена. Става дума за приетия на 20 май закон за премахване на депутатския имунитет. След влизането му в сила ще бъдат лишени от съдебна неприкосновеност 138 депутати от всички парламентарни групи, към които от прокуратурата са отправени общо 677 искания за снемане на имунитета. Най-тежко се очаква да бъде ударена парламентарната група на прокюрдската Демократична партия на народите, която най-силно се противопоставя на амбициите на държавния глава. Ако бъдат отстранени анблок всичките й 59 депутати, едва ли друг ще посмее да застане на пътя на Реджеп Ердоган.

Facebook logo
Бъдете с нас и във