Банкеръ Daily

Свят

Григор Начович е бил първият български финансов министър

На днешния ден можем да си спомним за Григор Димитров Начович - първият български финансов министър, политик и дипломат. Той умира в София на 4 януари 1920 година.

Министерството на финансите е учредено през 1879 г. в съответствие с Търновската Конституция. Неговата цел била да подготви и въведе в изпълнение на държавния бюджет на страната. Първоначално Григор Начович е един от водачите на Консервативната партия, но по-късно участва в правителства, които са с противоположна политическа ориентация, като тези на Стефан Стамболов (основава и ръководи Народнолибералната партия), Константин Стоилов (основател и лидер на Народната партия) и Тодор Иванчов (от Либералната партия).

Григор Начович е роден на 22 януари през 1845 г. в Свищов, тогава в Османската империя, в семейството на заможен търговец. Той учи в гръцкото училище в Свищов, после във френския колеж в Цариград, в търговско училище във Виена. След като завършва Висшата финансова школа в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет.

След преминаването на четата на Филип Тотю (хайдутин и революционер) в България през 1867 г. Григор Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там той работи заедно с Българската добродетелна дружина (организация на русофилски настроените българи емигранти, главно едри търговци) и подпомага заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград (през 1867-1868 г.).

През 1868 г. Григор Начович заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Той основава книжовното дружество "Напредък" и пише за различни френски и немски вестници по време на Априлското въстание. Сътрудник е и на списание "Летоструй".

По време на Сръбско-турската война през 1876 година той организира изпращането на български доброволци, а през Руско-турската война през 1877-1878 г. е на служба в руското Главно командване. Заедно с това е редактор на вестник "Марица" в Пловдив.

След Освобождението Начович става един от водачите на Консервативната партия, като заема последователно различни административни длъжности - министър на финансите в първото българско правителство (1879 г.) и кабинета на Леонид Соболев (1882-1883 г.). После е министър на външните работи и изповеданията (1879-1880 г.), помощник-кмет на София (1880-1881 г.) и министър на вътрешните работи (1882 г.).

Григор Начович е депутат и в Учредителното събрание в Търново (10 февруари -16 април 1879 г.) - първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година.

После Начович участва и в работата на първото Велико Народно събрание, което заседава във Търново от 17 април до 26 юни 1879 г. с председател екзарх Антим I. То избира германския принц Александър Батенберг за пръв български княз.

Григор Начович е член на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет (1881-1883 г.). В края на "Режима" е финансов министър и в коалиционното правителство на Драган Цанков (1883-1884 г.).

През 1882 г. Начович става дописен, а през 1884 г. - редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

През следващата година Григор Начович е назначен за дипломатически представител на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1889-а.
След детронирането на княз Александър I Батенберг се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства в периода между 1886 и 1888 година. От 1889 до 1891 г. е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896 г.), кмет на София (1896-1897 г.) и министър на търговията и земеделието (1899-1900 г.).

От 1903 до 1906 г. Григор Начович е дипломатически представител в Цариград.

Той ръководи преговорите по сключването на Лондонския мирен договор, подписан на 17 май (30 май нов стил) през 1913 година. Документът урежда отношенията между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, а с него се слага край на Балканската война (1912-1913 г.). Претърпяла поражение във войната, Османска империя е принудена да отстъпи на съюзниците почти всичките си балкански владения (в т. ч. Македония, Албания, Епир, Косово, Санджак, Беломорска и Одринска Тракия). Договорът урежда създаването на албанска държава. Споровете между България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават нерешени и това води до избухването на Междусъюзническата война през юни 1913-а.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във