Банкеръ Daily

Свят

Големи интереси се сблъскват в Либия

Конфликтът има международни измерения, стигащи до енергийната диверсификация на Европа

Армията на ген. Хафтар е в подстъпите на Триполи.

Либия се превърна в един от най-големите проблеми на международната политика. Преговори за прекратяване на конфликта в страната се провеждат в Москва и Берлин, а водещите световни сили търсят решение, но без успех. Причините са, че в северноафриканската държава се сблъскват наистина големи интереси.

На 19 януари в Берлин се проведе международна конференция за Либия с участието на Русия, Турция, САЩ, ЕС, Египет и ООН на ниво държавни лидери. В германската столица обаче не се стигна до решение – като изключим, че всички участници поеха ангажимента да се въздържат от намеса в конфликта.

Че едва ли ще има пробив, беше ясно още от резултата на провелата се преди това московска конференция, в края на която не бе приет общ документ. След срещата в Москва с участието на премиера на Правителството на националното съгласие Файез Сарадж и воюващия с него лидер на Либийската национална армия генерал Халифа Хафтар започнаха непреки преговори между тях с посредничеството на Русия и Турция.

Либия е в постоянна нестабилност след свалянето и убийството на Муамар Кадафи през 2011 г. и в момента има

фактическо двувластие.

От една страна, Правителството на националното съгласие е признато от ООН, а от друга – генерал Хафтар контролира по-голямата част от либийската територия и ресурси и е подкрепян от парламента, както и от по-голямата част от местните племената.

Премиерът Сарадж контролира столицата Триполи. Смята се, че е подкрепян от ислямистите от организацията "Братя мюсюлмани", която традиционно е поддържана от Турция и Катар. Държави като Египет и Обединените арабски емирства, където организацията е извън закона, помагат пък на Хафтар.

Причините за турската подкрепа за премиера далеч не са само идеологически. В края на ноември 2019-а между Анкара и Триполи бе подписано споразумение, според което двете страни установяват

обща морска граница

в Средиземно море. Турция се сдоби и с право да сондира либийския континентален шелф, където се смята, че има големи залежи на природен газ. Сключен бе и меморандум за военно сътрудничество като турският президент Реджеп Ердоган обяви, че ще изпрати военни сили в подкрепа на законната власт.

Египет подкрепя противниците на Сарадж, защото се бори срещу влиянието на "Братя мюсюлмани". Сегашният президент Абдел Фатах Сиси дойде на власт през 2013 г., като свали с преврат предишния държавен глава Мохамед Морси, който принадлежеше към организацията. Морси се радваше на симпатиите на турския президент Реджеп Ердоган, а след свалянето му отношенията между Египет и Турция достигнаха най-ниското си ниво.

Но и тук идеологията върви ръка за ръка с икономиката. След откриването на

огромни газови находища

в Източното Средиземноморие Египет, Израел, Кипър, Гърция и Италия се споразумяха за изграждането на тръбопровод, който да извежда добития в техните шелфове газ до Европа. Турция обаче е решила да не позволи това да се случи, без тя да получи своя пай от газовото богатство. Подписването на меморандума за морските граници с правителството в Триполи има една цел – да блокира изграждането на Източносредиземноморския тръбопровод. От своя страна генерал Хафтар обяви споразумението за морските граници за несъстоятелно.

Генерал Халифа Хафтар (отдясно) с негови приближени

Така турският президент сплоти срещу себе си не само Египет и емирствата, но и страни като Малта и Италия, които досега симпатизираха на Сарадж. И въобще въпросът за подкрепата към генерал Хафтар или премиера Сарадж се превърна във въпрос "за" или "против" изграждането на Източносредиземноморския газопровод. А в по-генерален план става дума за възможностите за енергийна диверсификация на Европа.

Тук е интересна

ролята на Русия.

Тя не е от държавите, които биха имали полза от проекта, но от години е сред най-сериозните съюзници на Хафтар. Бившият генерал от армията на Кадафи се е срещал с външния министър Сергей Лавров и с военния министър Сергей Шойгу. Русия печата парите на Хафтар, лекува ранените му войници и дори не отрича, че военни от руската частна въоръжена организация "Вагнер" воюват на негова страна. Според италианската тв РАИ генералът пък е обещал на Русия две военни бази в Либия.

Затова и в преговорите между двете воюващи сили Русия представлява Хафтар, а Турция – премиера Сарадж.

Според някои наблюдатели Путин и Ердоган се стремят да постигнат в Либия това, което постигнаха в Сирия – да си разделят сферите на влияние, като гарантират интересите си и

загърбят западните страни.

Неслучайно в навечерието на срещата в Москва гръцки медии алармираха, че предстои споразумение за подялба на властта в Либия, а неговата "зестра" ще е признаването от Хафтар на меморандума за морските граници – тоест в газовия спор Либия да застане единна на страната на Турция. Генералът обаче не подписа нищо – нито в Москва, нито после в Берлин.

 

 

Изглежда, че Халифа Хафтар не желае да се обвързва с руско-турската схема и да загърби възможностите, предлагани от Запада. В края на 80-те години с американска помощ Хафтар първо оглави военната опозиция срещу Кадафи, а после Съединените щати станаха негов дом за 20 години – до революцията от 2011-а. В навечерието на срещата в Москва на 13 януари стана известно, че през лятото на 2019 г. лобисти на Хафтар в Съединените щати са разговаряли с конгресмени и висши представители на администрацията, отговарящи за енергийния сектор. По същото време Министерството на енергетиката на САЩ пусна туит, че "окуражава конкурентен и прозрачен либийски енергиен сектор за всички либийци" и че "либийците трябва да се фокусират върху възпирането на руските усилия за овладяване на либийските енергийни ресурси". Но Съединените щати и президентът Тръмп досега не са заели ясни позиции по либийската криза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във