Банкеръ Daily

Свят

"Евтиният" руски газ накара Европа сама да си говори

Eвропейският съюз се разкъсва между желанието си да е солидарен с Украйна, лоялен към Съединените щати и поне отчасти да спаси търговските си отношения с Русия, най-вече евтиния газ. Въпреки натиска на Вашингтон за налагане на още по-сурови санкции, за никого не е тайна, че за петролно и газово ембарго и дума не може да става. А за тотална икономическа война - още по-малко...

Колебливостта на държавите членки на ЕС срещу пълномащабните санкции вече е толкова очевидна, че част от тях не правят дори опити да скрият "кадифените ръкавици".

След фактическото начало на инвазията - 24 февруари, украинският президент Володимир Зеленски покани всеки, който иска да помогне на украинския народ с оръжие в ръка, да стане част от т. нар. Международен легион. Около седмица по-късно - в началото на март - украинското военно министерство съобщи, че около 20 000 души от цял свят са приели поканата.

На срещата на върха в Брюксел миналата седмица (24 март), лидерите на ЕС одобриха първата отбранителна стратегия на общността - "Стратегически компас", като се оправдаха, че тя няма връзка с войната в Украйна и е допълнение към НАТО. А френският вътрешен министър Жералд Дарманен - уж ни в клин, ни в ръкав - внезапно се похвали, че в в Украйна има "съвсем малко доброволци французи".

Тази констатация разгневи Полша и балтийските страни, които очакват по-твърда европейска реакция, защото се опасяват, че те ще са следващите мишени. Ефект обаче никакъв. Или по-скоро...

Четири дни след срещата на върха - на 28 март, седем държави от общността потвърдиха принадлежността си към каузата "Да не дразним Путин“, но... за пореден път по възможно най-тънката и заобиколна лайсна: правосъдните министри на Франция, Германия, Нидерландия, Испания, Италия, Люксембург и Белгия призоваха своите съграждани да се въздържат от присъединяване към украинската военна съпротива.

За да докаже, че само той е в състояние да изкове европейския мир, президентът Еманюел Макрон си позволи да нахока Джо Байдън за личната му оценка "Путин е касапин, който трябва да си ходи!" С аргумента, че подобно поведение щяло да повреди френските дипломатически канали.

Какво да кажем? Не, че Байдън е образец за това как трябва да се държи един световен лидер, но самочувствието на Макрон, че не друг, а точно той ще убеди Кремъл да спре войната, си е чиста проба... най-обикновен предизборен трик. Иначе защо преговорите за мир ще се водят в Истанбул, а не в Париж?

В същото време шестима бивши български военни министри призоваха Народното събрание да вземе решение и страната ни да се включи в общоевропейското усилие за укрепване на украинската отбрана.

"Трябва ясно да заявим, че именно проявите на колебливост и неувереност, на подкопаване на съюзната солидарност, превръщат България в лесна плячка за геополитическия опортюнизъм, който търси слабите места, върху които да стовари ударите си - били те хибридни или други. Българският „неутралитет“ към войната в Украйна е пряка заплаха за интересите на сигурността ни“, се казва в декларацията.

Удар по веригите за доставки

Докато Европа се чуди как да минимализира щетите, заместник-министърът на финансите на САЩ Уоли Адейемо съобщи на 29 март, че Съединените щати и, евентуално - техните съюзници, планират нови рестрикции срещу руската икономика.

"Тези санкции ще засегнат военни вериги за доставки. Целта е подкопаване на способността на Кремъл да управлява своята военна машина“, обяви Адейемо, който пристигна в Лондон – първата спирка от европейската му обиколка, посветена на новата инициатива.

На 24 март Вашингтон наложи нови санкции на десетки руски отбранителни компании – производители на боеприпаси, ракети, хеликоптери и радари.  

Докато се случва това, се чуха опасения, че не е изключено след войната, Германия за възобнови партньорството с Русия по газопровода "Северен поток 2“. Лошото е, че Путин не се е засилил да слага край на войната. А пък искането на Русия "неприятелските страни“ да плащат горивото в рубли, принуди Берлин да обяви на 30 март ранно предупреждение“ за възможна извънредна ситуация с доставките на руски газ. Министърът на икономиката Роберт Хабек заяви, че до средата на 2024 г. Германия няма да постигне пълна независимост от руските доставки

Ясно, че всяка страна трябва да гарантира енергийната си сигурност, но подобно "предупреждение“ обикаля Европа от месеци, въпреки че поне от едно десетилетие се говори, че е крайно време Европа да скъса "газовата пъпна връв" с Москва, защото Владимир Путин използва синьото гориво като инструмент за извиване на ръце.

Раздор във Вишеградската четворка

Смятаната за непробиваема Вишеградска четворка, която включва  Полша, Унгария, Чехия и Словакия, започна да се пропуква заради позицията за войната в Украйна. Тези страни с години бяха непримирими борци срещу миграцията и правилата на ЕС. Дори си бяха изградили схема да си пазят гърба, като налагаха вето срещу всяко европейско решение, което би засегнало страна от групата. Сега обаче Полша и Чехия отказаха да участват в среща на министрите на отбраната в Будапеща на 30-31 март заради хладната подкрепа на Унгария за решителни действия срещу Москва.

Полският министър на отбраната Мариуш Блашчак и колегата му от Чехия Яна Чернохова не приемат позицията на премиера Виктор Орбан, който заяви, че категорично се противопоставя на санкциите срещу Русия, насочени към вноса на енергия и няма да позволи оръжия за отбраната на Украйна да преминат през нейна територия. Орбан дори обвини Киев, че с претенциите си иска да "затрие унгарската икономика“.

Орбан също го чакат избори, а миналата година Будапеща сключи нов дългосрочен договор за доставка на природен газ с "Газпром". Унгария ще получава синьото гориво по "Турски поток" и България - общо 4.5 млрд. куб. метра годишно, от които 3.5 млрд. куб. м ще идват през Сърбия, а останалите - през Австрия. ТС което Украйна окончателно бе изхвърлена от енергийното уравнение на Орбан.

Досега  цели 43% от природния газ за страните от общността идваше от Русия. Остатъкът се доставяше от Норвегия, също както и втечнен газ от Близкия изток и САЩ. В малки количества и от Алжир и Либия. Като изключим Германия, общото правило беше, че колкото пó на изток се отива, толкова по-зависими са държавите от руските доставки. Това се отнася и за България, където често историческата любов към Русия се отъждествява с подкрепа за режима на Путин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във