Банкеръ Weekly

Свят

Европейските медии се нуждаят от спешна помощ

Сривът на приходите от реклами може да породи опасни зависимости

Приходите на европейските медии се сринаха.
S 250 a029c377 74ee 4572 92a2 9c054115a056
S 250 5ba8bd96 dc7c 4b71 bdb6 8e7673e5a222

Медийният сектор в Европейския съюз рязко съкрати обема си заради кризата с коронавируса. От подкрепа се нуждаят най-вече печатните и електронните издания, където приходите от реклама са се свили с близо 80 на сто. Една от възможностите е създаването на фонд за спешна помощ. Още не се знае обаче откъде ще дойдат парите и кой ще ги разпределя.

Евродепутатите обявиха, че ролята на различните медии в момента е ключова, защото повече от всякога Европа се нуждае от предоставянето на точна информация и задълбочен анализ.

Европейските институции са наясно, че по-голяма част от дезинформацията  и конспиративните теории, заливащи държавите членки, са заслуга на Русия и Китай. Целта им е да се всява паника и да се подкопава доверието на хората в общността. Така че обективните средства за информация са

критичен антидот срещу фалшивите новини

и манипулациите, но именно те в момента са засегнати много сериозно и опасността да попаднат под политическа и икономическа зависимост е повече от реална. Ето защо евродепутатите от комисията по култура и образование призовават Европейската комисия да проучи възможностите за създаване на извънреден фонд, като за целта се мобилизират пари, които не могат да бъдат изразходвани по други програми заради пандемията от COVID-19.

"Промените в правилата за структурните фондове, приети от Европейския парламент в края на април, могат да помогнат за освобождаване на допълнителни средства. Проектите за противодействие на пандемията вече могат да бъдат финансирани на 100%, а правилата за тематична концентрация са разхлабени, така че парите по-лесно могат да бъдат насочени към онези сфери, където са най-необходими", коментира председателят на комисията Сабине Ферхайен (ЕНП, Германия). 

Помощта да не води до зависимост

Според Ферхайен финансовото подпомагане трябва да отговори на конкретните бизнес модели и специфични нужди на медията. Най-важното е държавите членки да гарантират, че схемите за подкрепа ще достигат до всички онези, които се нуждаят от тях. А, ако се наложи и правителствата да осигурят индивидуална подкрепа на този бранш, предоставяйки кредити и друг подходящ на ситуацията достъп до финансиране. За да се гарантира, че европарите ще достигат до сектора, евродепутатите поискаха от Европейската комисия да увеличи обема на механизма за подпомагане на културната и творческата дейност (програмата Creative Europe), като го допълни от бюджета за 2021 г. или прехвърли средства от Европейския фонд за стратегически инвестиции. Този фонд бе създаден през 2019-а и разполага със 100 милиарда евро за вложения в стратегически отрасли, в които общността изостава от глобалните си конкуренти. 

Подкрепата за медиите обаче не бива да създава зависимости. Участието на политици в тяхното финансиране може да се окаже пагубно за независимостта им. Очевидно е, че ако националните правителства разпределят отпуснатите от ЕС пари, винаги ще има съмнения, че те ще бъдат употребени за закупуване на медиен комфорт. 

При разпределянето на средствата от бъдещия фонд

най-важен аргумент ще е обективността

и неразпространението на дезинформация. Европейските институции нееднократно предупредиха, че Русия и Китай водят дезинформационни кампании. В доклад на Европейската служба за външна дейност се съобщава за многобройни такива случаи, координирани от руското и от китайското правителства, и насочени към Европа, както и за лансирането на всевъзможни конспиративни теории и твърдения, че само авторитарните политически системи – а не демокрациите, са в състояние да се справят със сегашната криза. Oт края на януари има повече от 150 случая на проруска дезинформация, включваща твърдения, че общността е на прага на разпадането си заради различните отговори на националните правителства на епидемията. И според Европейската служба за външна дейност броят на фалшивите новини расте с всеки изминал ден. 

"Неотдавна Европарламентът подчерта, че едно нещо е ясно: ЕС трябва да остане свободен от неправомерно политическо и икономическо влияние отвън. Демокрацията не е дума, изпразнена от съдържание. Убеден съм, че откритият дебат за действията, предприети от европейските лидери, представлява предимство, а не пречка, тъй като ни помага да вземем правилните решения. В същото време няма съмнение, че Европейският съюз трябва да стане по-добър в стратегическото комуникиране при всички свои действия в Европа и в чужбина, като същевременно продължава да се бори с външната дезинформация, фалшивите новини и кибератаките", заяви председателят на комисията на Европейския парламент по външни работи Дейвид Макалистър.

Позиция на българския евродепутат Иво Христов

Създаването на извънреден европейски фонд за подпомагане на медиите няма да  избави българските медии от зависимости. Повечето от тях са пропагандни рупори на властта, коментира евродептатът Иво Христов пред "БАНКЕРЪ".

"Повече пари означава повече пропаганда. У нас дори рекламният пазар не зависи от рейтингите, посещаемостта и тиражите на медиите. Рекламните потоци също се разпределят от властта. Какво остава за европейските пари, които съвсем официално се раздават от правителството.

Европейските институции нямат нарочен бюджет за подпомагане на медиите. Не мисля, че съюзът се интересува особено от медийната независимост, щом досега не се е намесил в България, където основните телевизии са с неясна собственост,  журналистическите стандарти отдавна са мъртва буква.

Потокът фалшиви новини и недостатъчната свободата на словото, според евродепутата, са част от един и същ проблем, породен от рухването на професионалните стандарти за достоверност на информацията и абдикацията на журналистическата гилдия от мисията да информира и анализира новините.

Ако журналистите отстояваха мисията си, нямаше да тиражират фалшиви новини, нито щяха да затаяват истината. Напротив, щяха да ползват свободата на словото, която все още не им е отнета със закон.

Уви, медийните собственици отдавна са на яслата на правителството, а журналистите, с редки изключения, се отказаха от призванието си да търсят истината.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във