Банкеръ Daily

"Политико":

Европейските градове съживяват трамвайните си мрежи

Старият транспорт отново е актуален заради намаляването на емисиите

Трамвай в Лисабон (сн. Politico)

Жълтите eléctricos, или трамваи, са не само иконичен символ на португалската столица.

Те са и елемент от транспорта от началото на 20-и век, който придобива нова актуалност сега, когато ЕС стимулира електрическото придвижване в стремежа си да постигне набелязаната цел за климатична неутралност през 2050-а – което значи, че въглеродните емисии от транспорт трябва да бъдат намалени с 90 на сто.

Много европейски страни, включително Португалия, са определили декарбонизацията на градския си транспорт като централен стълб на плановете си за изразходване на фондовете за възстановяване от пандемията, които сега са изпратили за одобрение от Европейската комисия.

"Подсилваме система, създадена преди 150 години с цел да обслужва разпръснатите ни върху седем хълма жители, която сега има допълнителна стойност с това, че е възможност за декарбонизиран транспорт за града ни", споделя Мигел Гаспар, който отговаря за градския транспорт в управлението на Лисабон.

Много европейски градове изграждат сложни трамвайни системи през първата половина на миналия век, но голяма част от тези мрежи в Западна Европа после са били бракувани заради политиката да се фаворизират автомобилите.

"Само Лисабон се отклони от тази тенденция благодарение на уникалната си география – казва Гаспар. – Имаше опити да се заменят трамваите с автобуси, но те не успяваха да се изкачат по стръмните хълмове на нашия град или да си проправят път по тесните ни улички."

Макар че трамвайната система оцелява, тя е недостатъчно финансирана и някои линии са затворени през 80-те и 90-те години на 20-и век, добавя Гаспар.

През 2017-а градът поема от националното правителство контрола върху градския транспорт и оттогава се полагат усилия за възстановяване на мрежата, пренасяла по около 48 000 пътници на ден в славните си дни.

През 2018 г. градът изчиства релсите на трамвайна линия 24, която е извадена от употреба през 1995-а, и възстановява услугата, свързваща центъра на града със северния столичен квартал Аморейрас. Възстановени са и историческите трамваи, обслужващи самия център ​​на града, някои от които датират от края на 20-те години.

Миналата седмица кметът на Лисабон Фернандо Медина съобщи, че ще бъдат похарчени 43 милиона евро за купуването на 15 нови трамвая.

 

Обща тенденция за блока

Подобен ентусиазъм за трамваи има в цяла Европа, където много градове възстановяват старите трамвайни мрежи или изграждат нови.

И Берлин, подобно на Лисабон, Берлин обновява мрежата си.

Докато вагоните все още се движат по предвоенни релси, поддържани в доминираната от Съветския съюз източна половина на града, има усилия за възстановяване на линиите на запад, които бяха премахнати от благосклонните към автомобилите общински управления между 1954 и 1967 г.

Отговарящата за транспорта в германската столица представителка в берлинския сенат Регине Гюнтер от Зелените определя обявените през април проекти за разширяване на източните трамвайни линии към старите западноберлински райони Кройцберг и Нойкьолн като "безпрецедентна офанзива" за подобряване на градската мобилност.

Трамваите заемат голяма част от планираните от града 28 милиарда евро за подобряване на обществения транспорт, като за следващите 15 години са планирани допълнителни 70 километра релси.

Според Гюнтер трамваите предлагат добър начин за попълване на празнините в градската транспортна мрежа, тъй като те са по-евтини за изграждане от метрото. "Трамваите ще стават все по-важна част от трансформацията на мобилността в Берлин", казва тя.

Случаят с Берлин представя съдбата на трамваите в цяла Европа. Докато градовете в бившите съветски сателити поддържаха обширни трамвайни мрежи – виж Будапеща, Прага и Варшава – много от капиталистическата половина на Европа изкорениха цели мрежи в името на допълнително пътно пространство.

Тенденцията се обърна през последните десетилетия, като трамваите в Нотингам в Англия се завърнаха през 2004-а след 70-годишно отсъствие, а през 2017-а властите в Страсбург отново откриха директна трамвайна линия през Рейн за Германия за пръв път от 1945-а.

В Южна Европа се полагат усилия за възстановяване или разширяване на трамвайните мрежи в Милано и Рим, а миналата седмица испанският вицепремиер и министър на екологичния преход Тереза Рибера обяви, че ще бъдат похарчени 19,6 милиона евро за разширяване на трамвайната система на Севиля, която е основана през 1897-а, деактивирана през 60-те и отново в употреба от 2007-а.

 

Историческо предизвикателство

Макар че старите трамвайни мрежи са предимство за градовете, които са ги запазили, историческият характер на инфраструктурата е и пречка за тяхното разширяване.

Мигел Гаспар от Лисабон признава, че основно предизвикателство пред възстановяването на още стари линии и разширяването на съществуващата система е ограниченото количество подвижен състав, способен да работи по специално изработените за Лисабон трамвайни релси.

"Имаме 62 трамвая и тъй като те са исторически, могат да работят, без да се налага да спазват съвременните правила за достъпност", каза членът на градския съвет.

"Ако искаме да разширим мрежата, имаме нужда от повече трамваи – казва той. – Те трябва да отговарят на съвременните национални и европейски стандарти и да могат да работят по специфичните габарити на нашите коловози, а това означава, че ще трябва да бъдат произведени по поръчка."

В Берлин подобни проблеми накараха общинските власти този месец да извадят от употреба последните чешки трамваи "Татра" от ерата на Студената война и да ги заменят с по-ниски, модерни превозни средства с по-лесен достъп.

Освен че актуализират съществуващите трамвайни мрежи, градовете се стремят да ги декарбонизират допълнително, като ги захранват с електричество, генерирано от възобновяеми източници.

В Лисабон фотоволтаичен парк с мощност 2 мегавата ще захранва една пета от системата за обществен транспорт, която прибавя и електрически и водородни автобуси към автопарка си.

"Искаме да направим мрежата по-екологична и да намалим 54-те процента пътуващи, които влизат в Лисабон с частни превозни средства – казва Гаспар. – Искаме да ги съкратим до една трета, но ако искаме да постигнем тази цел и въобще целите си за 2030-а, трябва да действаме сега."

ЕС трябва да направи повече, за да помогне на градовете, като насочи повече средства към градските райони, смята Гаспар. "Ако Брюксел иска да постигне целите си за Зелената сделка, той трябва да достигне до градовете", убеден е той.

Facebook logo
Бъдете с нас и във