Банкеръ Weekly

Свят

Европа ще се чисти от скептици и смотаняци

Поддръжници на идеята за Европейска федерация

Европа на различни скорости вече съществува и няма смисъл да си затваряме очите пред този факт. Правилното решение, което могат да вземат страните от Еропейския съюз, е да се съобразят с действителността, вместо да се борят с нея. Това послание кънти в европейското медийно пространство пред последните седмици, и то изказано не от експерти и анализатори, а от висши представители на общността и държавни лидери.

Историята на последните години показва, че ще има Европа на различни скорости, заяви германският канцлер Ангела Меркел. Не може някои държави от ЕС да пречат на други да напредват в интеграцията си, изтъкна председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Дойде моментът за по-тясна политическа интеграция - Федерация на Съюза на държавите, с по-широки правомощия, се казва в съвместна декларация на председателите на долните камари на парламентите на Германия, Италия, Франция и Люксембург. Към сплотяване на редиците пред натиска на Русия и САЩ призоваха австрийският канцлер Кристиан Керн и германският вицеканцлер Зигмар Габриел.

Темата за различните скорости, по които ще се провежда интегрирането между европейските страни, обикновено се появява, когато е засегната някоя от невралгичните точки на съюза - общата валута, външната политика, проблемите с имиграцията, разширението, проблемите със сигурността, включително и отбраната. Но въпреки че е постоянно издигана, тази идея не успя да заеме своето място в дневния ред на общността. Тя не бе посрещана добре нито от тези, за които можеше да се очаква, че ще останат "извън борда", нито от водеща държава като Германия. Не е далеч 2011 година, когато насред финансовата криза френският президент Никола Саркози за първи път на най-високо ниво посочи неизбежността от Европа на две скорости - "с по-дълбока интеграция и по-конфедеративна". Тогава повечето членки реагираха с възмущение, Берлин също се дистанцира. Сега обаче въпросът се повдига на централно ниво, от най-големите авторитети, с Ангела Меркел начело, и то в рамките на кратък отрязък от време, което трудно би могло да стане без координираност на различни нива. Изводът се налага от само себе си: решението е взето и с движението в пакет е приключено.

Факт е, че 27 страни е трудно да се движат в унисон. Както отбелязва бившият финландски премиер Александър Стуб, някои винаги ще се противопоставят на задълбочаването на интеграцията, но страхът им да не изпаднат в малцинство е ефективен начин да бъдат склонени към компромиси. Причината това да стане точно сега, разбира се, са конкретните предизвикателства на момента - нуждата от общи позиции спрямо Русия, новата политика на американския президент Доналд Тръмп, надигащата се вълна от евроскептицизъм и популизъм.

Особено място в цялата история заема решението на Великобритания да излезе от ЕС, тъй като досега тя беше неформален лидер на всички, които се противопоставяха на засилването на интеграцията. Официалното задействане от нейна страна на чл. 50 на Лисабонския договор се очаква през март и по един неприятен начин ще съвпадне с честванията на юбилея на Римските договори. На 25 май в Рим ще се проведе среща на върха, на която ще бъде отбелязана 60-ата годишнина от началото на Европейския съюз и това само по себе си поставя въпроса за неговото бъдеще. В светлината на британския "Брексит" то може да е само в една посока - задълбочаване на интеграцията.

Поемането по този път обаче поражда редица въпросителни. Първата от тях е кои ще се включат в "по-бързата" Европа и кои ще останат отвън. По всичко личи, че към "ядрото" са се отправили държавите - основателки на общността, а извън него ще останат противопоставящите се на задълбочаването на интеграцията. Само че какво ще стане с онези, които имат желание да се интегрират, но силно изостават от "отличниците" - като България например, която не е допускана нито в еврозоната, нито в шенгенското пространство? Ако "неможещите" бъдат по принуда вкарани в една група с "нежелаещите", това няма ли да ги отблъсне от "общия европейски дом" и да ги тласне в други геополитически прегръдки? И няма ли крайният резултат да е дезинтеграцията на съюза, като от него остане една европейска минифедерация, заобиколена от страни, гравитиращи в различни посоки? В източната част на Европейския континент вече се е формирала евроскептична група начело с Полша и Унгария и на този етап никой не може да каже дали новото "ядро" ще притежава достатъчна гравитация, за да ги задържи в орбитата си. Едно предупреждение вече прозвуча от полския еврокомисар Елжбета Биенковска, която в едно интервю предупреди, че "Европа на две скорости е най-голямата заплаха за нашето единство".

При тази ситуация е редно да се запитаме - защо се тръгва по такъв рискован път? Единственият начин да си обясним промяната на позициите на прагматичен лидер като Ангела Меркел е, че другият път - този на запазването на статуквото, е не просто рискован, но и гибелен. След като е очевидно, че в този си вид общността не функционира добре, посоките пред нея са две - интегрирането и разпадът. Ако бъде позволено на сегашните проблеми да парализират развитието на Европейския съюз, това ще е неговият край. Пред такава перспектива всеки риск е оправдан.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във