Банкеръ Weekly

Свят

Европа и Тръмп - ами сега?

Вечерята на Могерини

Много й се събра на Европа. След финансовата и бежанската криза, след терористичните атаки и проблемите с Русия, след шока от "Брексит" дойде нов удар - избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати.

Изборите за нов стопанин на Белия дом обикновено са приемани спокойно от съюзниците на САЩ, като е нормално европейските лидери да установят контакти и с двамата водещи претенденти, след което спокойно да изчакат резултата от вота. Тази година обаче беше съвсем различно. През последните шест месеца Европа бе обхваната от паника, че при победа на Тръмп установеният ред, осигуряващ мир и стабилност на континента, ще се срути. Страхът бе допълнително подсилван от надеждите на представителите на крайната левица и крайната десница, че победата на Тръмп ще доведе до закриване на НАТО и разпадане на Европейския съюз. Стигна се дотам, че политически ръководители от целия континент публично се обявиха срещу републиканския кандидат - нещо нечувано и в разрез с всякакви политически практики.

Всъщност при всички различия и разногласия между европейските управници имаше едно нещо, което ги обединяваше (с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан) - страхът от победата на Тръмп. "Наистина трябва да се притесняваме какво ще стане със света", предупреди през август германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. Френският президент Франсоа Оланд стигна по-далече, като обяви, че от "изстъпленията" на Тръмп "му се повдига". Още през декември 2015-а сегашният британски външен министър и тогавашен кмет на Лондон Борис Джонсън определи милиардера като "негоден" да управлява Америка и "играещ играта на терористите". Джонсън обяви, че единствената причина, поради която не би посетил някои части на Ню Йорк, е "реалната опасност да срещне Доналд Тръмп".

В лицето на Тръмп европейските ръководители виждаха нещо извънсистемно и застрашаващо ги, свързваха го с политическите течения, обявяващи се против съществуването на ЕС. И обратно, в лицето на Хилари Клинтън разпознаваха себе си - политик от кариерата, поддръжник на статуквото, застъпник за активна външна политика и засилване на трансатлантическите връзки. Така, след като стана известно, че Доналд Тръмп ще е новият стопанин на Белия дом, те се оказаха в неловка ситуация. В общо обръщение председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер изразиха "искрените си поздравления" към новоизбрания 45-и президент на САЩ. В деня след изборите Франсоа Оланд направо заяви, че победата на Тръмп отваря за Европа "период на несигурност" и чак два дни по-късно му се обади по телефона, за да изрази "волята си да работят заедно".

Най-важният европейски лидер, германският канцлер Ангела Меркел, също намери сили да се обади на победителя два дни след избирането му. Думите й към републиканеца, който през март я обвини в "съсипването" на Германия заради подхода й към бежанците, а през септември я обяви за свой "любим световен лидер", звучаха повече като лекция, отколкото като поздравление. Канцлерът припомни на бъдещия президент за всички общи ценности, които свързват двете им страни, като му предложи близко сътрудничество "на базата на тези ценности".

Брюксел задейства и обичайните си механизми при възникване на проблемна ситуация, като по инициативата на дипломат №1 на ЕС Федерика Могерини бе свикана неофициална среща на външните министри на страните членки. Тъй като остават повече от два месеца до встъпването на Тръмп в длъжност, а до момента той не е дал ясни индикации какви ходове ще предприеме спрямо Европа, целта на вечерята в белгийската столица бе нетолкова изработването на обща политика, колкото демонстриране на европейското единство. И точно тук тя се провали. Британският представител Борис Джонсън - онзи същият, който се плашеше от опасността да срещне Тръмп, обяви, че той е човек, "с когото можеш да се споразумееш", а сбирката на дипломатите е "глупава", "истерична" и "ненавременна". И Унгария не беше представена, но по-изненадващо бе, че и френският първи дипломат Жан-Марк Еро отсъстваше поради други ангажименти. Така основната задача на събирането се провали и то се превърна по-скоро в демонстрация на липса на единство.

Външните министри все пак се разбраха за едно нещо - че Европа трябва да харчи повече за отбрана. Решението им не е случайно, след като Тръмп на няколко пъти в предизборния период заяви, че САЩ повече не бива за своя сметка да осигуряват европейската сигурност. Шефът на кампанията му в Ню Йорк Карл Паладино подсили страховете им, като пет дни след изборите предупреди съюзниците за възможните "последствия", ако не увеличат разходите си за отбрана. Едва ли е случайно, че и Жан-Клод Юнкер отново повдигна темата за общоевропейски въоръжени сили.

Ако има някой доволен от развоя на събитията, това би трябвало да е Великобритания. По време на кампанията си републиканският кандидат определи себе си като "Мистър Брексит". И докато Барак Обама предупреждаваше, че излизането на Великобритания от Евросюза автоматично ще я извади от всякакви икономически споразумения между САЩ и общността, Тръмп даде да се разбере, че ще се погрижи бързо за търговията с Острова. А това поставя по съвсем различен начин позициите на Лондон в предстоящите преговори за "Брексит".

Facebook logo
Бъдете с нас и във