Банкеръ Daily

Свят

Европа чака от Байдън разведряване със САЩ

Освен симпатии ще е нужна политическа воля в много посоки

Байдън познава Брюксел и в Брюксел познават Байдън

Светът посрещна с големи очаквания новия американски президент Джо Байдън, но едва ли някъде надеждите са по-високи, отколкото на европейския континент, където се надяват на съживяване на трансатлантическите отношения след години на застой и дори неприязън по времето на Доналд Тръмп.

Има основания за оптимизъм. Байдън и държавният му секретар Антъни Блинкън са изявени атлантици, придържащи се към идеята, че Съединените щати и Европа все още са стълбовете на международната система. Новият президент се хареса на европейците и с ангажимента си за завръщане на страната си към Парижкото споразумение за климата и в Световната здравна организация, към Иранското ядрено споразумение, както и като цяло да следва принципите на мултилатерализма.

Това завръщане обаче няма да е просто. Възстановяването на трансатлантическото партньорство ще изисква адаптиране на настоящите споразумения в сигурността, политиката и икономиката към новите международни заплахи и геополитически съперничества. Реформирането на НАТО и задълбочаването на отношенията между САЩ и ЕС ще заемат централна роля.

Трансатлантическите връзки бяха подложени на напрежение при президентите Джордж Буш-младши и Барак Обама – заради спорното нахлуване в Ирак на първия и "завоя към Азия" на втория. С влизането си в Белия дом обаче Доналд

Тръмп наистина застраши съюзническите отношения.

Той постави под въпрос американските ангажименти към НАТО и окуражаваше центробежните сили в Европа.

Байдън обеща възстановяване, а Европа това и чака. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг покани Байдън на среща на върха на Алианса в първите месеци на 2021-ва, където той се надява лидерите на съюзните страни да подкрепят "новата концепция" за пакта, представена от него миналата година. Представителите на ЕС в Брюксел също виждат в избирането на Байдън голяма възможност за промяна. През декември Еврокомисията и първият дипломат на ЕС Жозеп Борел представиха пред Европарламента и Европейския съвет доклад за "нов дневен ред на ЕС и САЩ за глобална промяна", предвиждащ възраждане на трансатлантическите отношения като основен елемент на "нов глобален съюз на партньори и съмишленици".

Три са посоките, в които е нужен съществен напредък, за да бъдат осъществени на практика гръмките намерения.

На първо място е необходима

обща стратегия спрямо Китай

Най-голямото геополитическо предизвикателство е създаването на общ фронт на ЕС и САЩ за противопоставяне на Пекин – нещо, на което в Европа отдавна се противопоставят. Ситуацията обаче започна да се променя, тъй като на континента се усеща все по-силна тревога от военната модернизация на Китай, регионалните му амбиции, упражнявания от него дипломатически натиск и репресиите у дома, включително в Хонконг. Европейският стратегически документ за "нов дневен ред" с Вашингтон призовава за по-тясна координация пред "стратегическите предизвикателства", поставяни от Китай, а проектът за "стратегическа концепция" на НАТО очертава като задача на Алианса възправянето срещу китайския натиск.

Докато САЩ очакваха смяната на властта, ЕС се разбра с Китай

В Европа изглежда са готови да извървят пътя докрай, при все че има разминавания между отделните европейски държави във виждането им за опасността от страна на азиатския гигант. На 30 декември ЕС подписа с Китай споразумение за инвестиции въпреки възраженията на екипа на все още бъдещия президент Байдън. Макар че според Брюксел моментът е бил чисто случаен, това пак изглеждаше като предизвикателство пред новия стопанин на Белия дом. Истински единни евроатлантически позиции ще са възможни само когато двете страни постигнат общо разбиране за заплахите от Китай и координират политиките си. Засега обаче в ЕС има силни гласове срещу въвличането на блока в нова Студена война, диктувана от Вашингтон.

Следващата задача е намирането на

нова роля на НАТО

През 2019-та френският президент Еманюел Макрон предизвика смут с думите си, че пактът е в "мозъчна смърт" и все още не е намерил причини за съществуването си 30 години след падането на Берлинската стена. Планът на Столтенберг, чиято цел е да начертае пътя на Алианса до 2030-а, отговаря точно на тази критика – със 138 специфични препоръки върху 60 страници. Най-важната от тях е НАТО да подсили политическата си роля, така че да подобри позициите си не само спрямо системни противници като Китай и Русия, но и спрямо редица дестабилизиращи фактори – като тероризъм, технологични опасности, ядрено въоръжаване, регионална нестабилност и дори климатични промени.

Третата посока, в която е належащ прогрес, е разширяването на

сътрудничеството на ЕС и САЩ

За разлика от Тръмп, който възприемаше ЕС като враг и насърчаваше противопоставянето между страните членки, Байдън подкрепя интеграцията на блока и издигането му като кохерентен, разчитащ на себе си актьор на световната сцена, способен да понесе тежестта на своя дял от световното лидерство. Така че е назрял моментът за сътрудничество между ЕС и САЩ по широк кръг от въпроси, не само за Китай.

Неотдавнашната декларация на ЕС очертава обширна програма за трансатлантическа политика, включително стабилно двустранно сътрудничество при разработването и осигуряването на справедливо разпределение на ваксините за Ковид-19, намаляване на въглеродните емисии и защита на биологичното разнообразие, управление на електронната търговия и изкуствения интелект, защита на демокрацията в световен мащаб срещу авторитарни атаки, екстремизъм и дезинформация.

Очаква се ЕС да поиска одобрението на Байдън за вариант на своя "нов дневен ред" с Вашингтон на предложената двустранна среща на върха в Брюксел през следващите месеци. Предвид широкото съответствие на позициите на новата администрация с исканията на Евросъюза, е много вероятно да бъде постигнато такова споразумение.

Усилената работа по сложните детайли ще дойде по-късно, когато двете страни ще работят за преодоляване на отдавна тлеещи източници на политическо напрежение и да намерят компромис между различни регулаторни подходи – от стандартите за дигитална неприкосновеност на личния живот до прилагането на данъците върху технологичните гиганти и въглеродните емисии.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във