Банкеръ Weekly

Къде са парите за новите политики в бюджета на ЕС

Евроглавоболия за 1.087 млрд. евро

Парламентът ултимативно поиска дългосрочен бюджет по "джоба" на Общността.

Еврокомисарят за бюджета Йоханес Хан е изправен пред тежка задача.
S 250 b4d27dfe b0e5 4715 a162 e7430e492907

Европейските институции си поставят все по-амбициозни цели - общността да става все по-зелена, по-социална и с по-малки различия между регионите. Идеите са добри и в интерес на всички, въпросът е откъде ще дойдат парите за новите проекти. Това бе причината евродепутати да настояват Европейската комисия да обясни как смята да финансира новите си предложения за политики в рамките на бюджета за 2021-2027 г. 

Настоящият бюджет покрива периода 2014-2020 г. и е за 963.5 млрд. евро. ЕП и ЕК в момента изчакват Съветът да формулира своята позиция, за да могат трите институции да започнат преговори за бюджета през следващия програмен период (2021-2027 година). През декември финландското председателство предложи общо равнище за новия период от 1 087 милиарда евро, което представлява 1,07 % от брутния национален доход (БНД) на ЕС-27.

По време на дебат, проведен на 22 януари, членовете на Парламентарната комисия по бюджети изразиха загриженост пред еврокомисаря за бюджета Йоханес Хан, че числата в предложението на Комисията за следващия дългосрочен финансов план на ЕС не отразяват новите инициативи. Дългосрочният бюджет трябва да позволява предприемане на действия там, където общността добавя най-голяма стойност. Той е инвестиция в научни изследвания на световно ниво, финансиране за трансгранична инфраструктура, подкрепа за малките предприятия, както и земеделските производители. Дългосрочният бюджет е и добро образование за всички европейци и повече равнопоставеност.

Комисията представи своята преговорна позиция през май 2018 г. От тогава започна работа новият екип от еврокомисари начело с Урсула фон дер Лайен. Те формулираха нови приоритети като Европейския зелен пакт, който изисква инвестиционно финансиране.

Нужда от обновление на числата

Полският депутат Ян Олбрихт и португалецът Жозе Мануел Фернандеш (и двамата от ЕНП), който са сред преговорните лица на Парламента за новия дългосрочен бюджет, настояха еврокомисарят да даде отговори за различията в числата.

"С Европейския зелен пакт и с ангажиментите, поети от новата Комисия, вие трябва да гарантирате, че ще има обновление, поне техническо, за да се ревизират числата относно новите дейности и приоритети. Както винаги сме заявявали, "новите приоритети изискват допълнителни пари““, каза Жозе Мануел Фернандеш.

Маргарида Маркеш (С&Д, Португалия), която също е в преговорния екип на Европарламента, добави, че Комисията трябва ясно да заяви, че сега тя има два различни документа на масата на преговорите.

Без да поема ангажимент за промяна на предложението на Комисията, Йоханес Хан заяви, че предложените 7,5 млрд. евро за подпомагане на прехода към климатично неутрална икономика чрез Фонд за справедлив преход „идват в допълнение“ и трябва да се разглеждат като „свежи пари“.

Германският депутат Размус Андресен (Зелени/ЕСА), който също е сред преговарящите от страна на Парламента, посочи: „Ние трябва да намерим начин да възприемаме дългосрочния бюджет и Европейския зелен пакт като единен пакет и е нужно допълнително адаптиране“.

Има ли напредък в дебата за собствените ресурси на ЕС

Както Комисията, Парламентът отдавна е приел своята позиция за следващия дългосрочен бюджет. Депутатите настояват за такава финансова рамка след 2020 г., която може да отговори на амбициите и целите на ЕС и да гарантира успешното продължение на основните политики на ЕС като общата селскостопанска политика и подкрепата за по-слабо развитите региони.

Предложението на Парламента набляга и на реформа на приходната страна, за да има ЕС повече собствени ресурси - например, от нова схема за корпоративно данъчно облагане, включваща облагане на големите компании в дигиталния сектор, от схемата за търговия с емисии и от нов данък върху пластмасовите отпадъци. Към момента по-голямата част от финансирането идва под формата на преки вноски от държавите членки, а системата на собствените ресурси на ЕС е "сложна, несправедлива и непрозрачна". Целта е да бъдат набрани достатъчно средства на европейско ниво, които да гарантират, че ЕС може да отговори на очакванията на гражданите и да допринесе за подобряването на живота им.

Валери Айер (Обнови Европа, Франция), която е също в преговорния екип на Парламента, попита еврокомисар Хан за постигнатия напредък по предложенията на ЕП за собствени ресурси. Хан потвърди, че нещата се движат напред относно данък върху пластмасовите отпадъци и схемата за търговия с емисии.

Според последното проучване Евробарометър близо 60% от анкетираните в държавите членки на ЕС смятат, че тяхната страна е имала полза от членството в ЕС, и искат Парламентът да играе по-голяма роля. Анкетираните заявяват, че ЕС трябва да работи по наднационални теми като климатичните изменения и борбата срещу тероризма.

 


България чака 26 млрд. лева


България ще използва ресурс от 26 милиарда лева в следващата многогодишна финансова рамка 2021-2027 на ЕС. Това съобщи в края на януари вицепремиерът Томислав Дончев пред парламентарната комисия по европейски въпроси. Важно е да се знае, че в тази сума не е включено финансирането от Механизма за справедлив преход, откъдето държавите ще получат средства за премахването на изкопаемите горива. 

"От Фонда за справедлив преход на пръв поглед имаме допълнително финансиране. На втори поглед според изискванията, ние трябва да отделим допълнително финансиране от нашия кохезионен пакет в размер поне на 1,5 милиарда, тоест да кофинансираме мероприятията, свързани с преминаване към зелена икономика“, каза вицепремиерът и подчерта, че според него многогодишната рамка най-вероятно няма да бъде приета до края на годината, което означава, че ще се забавят евросредствата по нея.

Вицепремиерът се ангажира със смело обещание. През новия програмен период няма да се следва принципът "копи - пейст" при подаването на проекти. Ситуацията вече е различна, а също и целите, макар че е нужна приемственост при изграждането на тежката инфраструктура. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във