Банкеръ Daily

Свят

Евреин расист се прицели в стола на Макрон

Ерик Земур е новата звезда на френската крайна десница

В навечерието на президентските избори във Франция на сцената се появи нова фигура, която не влизаше в ничии сметки – крайнодесният журналист Ерик Земур. Според проучванията той е в състояние да задмине лидерката на Националния сбор Марин Льо Пен и да се яви на балотаж срещу сегашния президент Еманюел Макрон.

Личността на Ерик Земур не може да бъде определена като непозната за французите. Журналистът се радва на определена популярност благодарение на работата си за издания като "Котидиен дьо Пари" и "Фигаро", както и от ефира на телевизионните канали France 2 и Cnews. Полемична фигура, той нерядко прибягва до крайнодесни изказвания, а острите му изявления често водят до скандали.

Например Земур твърди, че по време на окупацията на Франция от нацистка Германия колаборационистките власти уж са защитавали френските евреи. Думите му звучат особено скандално поради обстоятелството, че самият Земур е потомък на алжирски евреи, имигрирали във Франция в началото на Алжирската война. И въобще произходът на журналиста не му пречи да критикува мигрантите и да се обявява за по-твърда имиграционна политика на Франция.

Освен за имигрантите Земур не пести остри думи и по отношение на мюсюлманите, като стига до откровено расистки изявления и директно разграничаване на хората, изповядващи исляма, от

"коренните французи".

Всичко това му струваше няколко съдебни дела, включително за "оскърбление и провокиране на омраза", завършили с глоби за хиляди евро.

За отбелязване е и че журналистът се включва към вече немалобройната кохорта от радикални европейски политици, които са силно критични към международните ангажименти на страните си и призовават за сближаване с Русия. Земур се обявява против санкциите срещу Русия и разширяването на НАТО в близост до руските граници. Нееднократно е призовавал и за излизане на Франция от алианса, като е наричал военния съюз "машина за обслужване на съюзниците на САЩ". Специално по адрес на руския президент Владимир Путин журналистът се изказва със симпатия, като го сравнява не с другиго, а със знаменития френски генерал и президент Шарл дьо Гол – заради готовността му

да казва "не" на Америка.

Земур действително може да бъде определен като една от изненадите на френската предизборна кампания, която формално още не е започнала, но фактически е в ход, а имената на всички водещи кандидати за Елисейския дворец са известни. Появата му може да промени не само тона на кампанията, но и нейни основни акценти.

Това, което Земур предлага на пазара на политически идеи, е важен фактор за изясняване на въпроса от какво се тревожат и плашат французите. Много от идеите, които той изказва, изглеждат скандално. По отношение на имигрантите и исляма той поддържа не просто националистически, а направо расистки позиции. Всъщност той експлоатира същите теми, които бяха във фокуса на Жан-Мари Льо Пен и после на дъщеря му Марин Льо Пен, като нерядко ги довежда до крайност. Такава крайност например е опитът му

да изчисти името на маршал Филип Петен,

който оглавява сътрудничещата си с нацистка Германия френска "държава" в годините на Втората световна война.

Според някои наблюдатели обаче Земур е не толкова феномен, колкото симптом – на дълбокото разделение във френското общество. По това французинът се родее с Доналд Тръмп, както и с неучастието си в политиката до момента на кандидатирането за най-висшия държавен пост.

Според последните проучвания на предизборните нагласи Земур се радва на подкрепата на около 14 на сто от гласоподавателите, което го поставя в една група с Марин Льо Пен и Валери Пекрес, кандидатката на дясноцентристката партия "Републиканците" – и това му дава шансове да стигне до втория тур на изборите. Еманюел Макрон в момента е подкрепян от около 23 на сто от избирателите и тук стои въпросът – какви са

шансовете на Земур да го победи на балотаж?

Според експертите – невисоки, тъй като в сравнение с другите си двама преки конкуренти за явяването на балотажа той изглежда с най-малки възможности да разшири подкрепата си извън ядрото на твърдите си привърженици – поради крайните си политически позиции.

Увеличаването на популярността на Земур може да се обясни с това, че той се възползва от "смекчаването" на посланията на крайнодясната партия "Национален сбор" на Марин Льо Пен (за което свидетелства дори и промяната на името й от "Национален фронт", както се казваше до 2018-та). В стремежа си да се утвърди в крайнодесния спектър, Земур отправи открито предизвикателство към Льо Пен в борбата за крайнодесния електорат. Получи се така, че журналистът капитализира стремежа на Льо Пен да се дистанцира от най-крайната десница, за да привлече по-широка подкрепа от избирателите вдясно от центъра. Отвори се празнота, в която се вмъкна новият политически играч.

Проблемът за него обаче е, че обявявайки се за противник на умерено десните системни сили и позиционирайки се крайно вдясно,

отблъсква спектъра на умерените сили

– както десни, така и леви. Той е много опитен полемист и журналист, но едно е да критикуваш отстрани, а друго – да разработиш сериозна програма и да се покажеш като организатор и управленец.

Иначе в сценичните изяви Земур се представя отлично. Впечатляващ бе начинът, по който той обяви президентската си кандидатура. Седнал пред библиотека с книги с кожени подвързии на масивно дървено бюро, на което има антикварен на вид микрофон, журналистът напомняше на политиците от минали времена, според някои – на генерал Дьо Гол, когато от британска територия обявява, че ще продължи борбата с нацистка Германия до освобождаването на родината си. Изглежда, че целта му е била да събуди асоциация с "добрите стари времена" – които само той може да върне. Остава избирателите да го приемат по същия начин.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във