Банкеръ Daily

Свят

ЕС върви към "умно петролно ембарго" на Русия

Европейско ембарго върху руския петрол ще удари сериозно и икономиките на страните от Европейския съюз, и тази на Русия. Проблемът е, че само държавите от блока си го признават.

През седмицата френският икономически министър Брюно льо Мер, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС, изрази надежди, че до края на април колебаещите се държави членки на ЕС ще се съгласят с налагането на ембарго върху руския петрол. Неговият аргумент е, че по този начин Путин ще остане без пари за по-нататъшно финансиране на кръвопролитията в Украйна. Руският президент отговори на заканата с "декларацията", че Европа засега няма алтернатива на руското гориво, а Москва ще пренасочи доставките си към азиатските пазари.

Русия е най-големият износител на петрол и газ в целия свят и през 2021 г. на тях се дължат 45%  от постъпленията в бюджета на федерацията. За миналата година общите "нефтени" приходи на Русия възлизат на 180 милиарда долара, а от търговия с газ - 64 милиарда долара.

Важният акцент в случая е, че Европейският съюз е най-сериозният купувач на руски енергоносители. От началото на войната в Украйна

държавите членки плащат на Москва по 660 млн. евро на ден

за синьо гориво, суров петрол и нефтопродукти.

Очевидно е, че и идеята за незабавно и тотално петролно ембарго, както и заканата на Путин да си намери нови пазари, са осъществими, но... в по-далечно бъдеще. Така че колкото и еднозначна да изглежда днешната ситуация, работещите решения са далеч по-многопластови. Колкото и спешни да са... 

Ясно е, че Брюксел не разполага с безкрайни възможности за вразумяване на хардлайнерите в Кремъл. Съюзът няма как да спре войната в Украйна чрез дипломация, защото Русия изгори всички мостове, а и Путин не веднъж е показал, че не изобщо не храни някакви топли чувства към еврочиновниците.

С използването на военна сила проблемът също няма как да бъде решен, така че

единственото оръжие остават санкциите.

С ясното съзнание, че вреди на собствената си икономика и растеж, ЕС вече наложи сурови финансови и търговски ограничения на Москва, но все още не смее да "погледне" къз петрола и природния газ.  Причината е, че към момента руските енергоносители нямат реална алтернатива и ако тази санкция бъде въведена, най-вероятно тя ще се отнася за някакъв бъдещ период. Тоест - за времето, когато европейските страни ще са си осигурили алтернативни доставки от други краища на света.

Властелинът на Кремъл също трябва да си даде сметка, че няма как амбициите му да се сбъднат без милиардите на Обединена Европа. Както за излизането от сегашната криза, така и за по-нататъшното нормално съществуване на Руската федерация. Според анализаторите, до края на април "мopcĸитe" дocтaвĸи нa pycĸи cypoв пeтpoл ще намалеят c eднa чeтвъpт. А обeмитe, нacoчeни ĸъм Aзия през пpиcтaнищaтa нa Чepнo море, Балтийско море и по Apĸтичecĸoто ĸpaйбpeжиe, пaднaxa дo нaй-ниcĸите cи нива oт февруари насам.

Засега положението се крепи главно на търговията с Индия, Китай и Турция, но и там ситуацията е на кантар. Защото, ако ще пренасочва "потоците" в други посоки, различни от европейския континент, на Москва ще й трябва съвършено друга, т.е. чисто нова инфраструктура. А за изграждането й са необходими изумително много свежи пари, тъй като Русия осигурява 1/10 от световното производство на петрол и 1/5 на природен газ.

Междувременно, част от

световните играчи се готвят да спрат търговията с руски неф от 15 май.

Така търговците се подготвят за евентуалното петролно  ембарго от страна на ЕС. А на 18 април председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен уточни, че предстоящите санкции срещу Русия ще бъдат насочени не само към петрола, но и към "някои" руски банки. И по-специално - към „Сбербанк“, която представлява 37% от руския банков сектор. Досега ЕС пазеше най-голямата руска банка от санкции, защото през нея и през „Газпромбанк“ минават по-голяма част от европейските пари за руския петрол и газ.

Колкото до чистото енергийно ембарго, Урсула фон дер Лайен не обясни как точно ще се случи то, но подчерта, че ЕС работи върху „умни механизми“ с намерението петролът да бъде включен в следващия - шести по ред - пакет санкции.

Най-вероятно Брюксел ще използва същата схема като с въглищата. На 7 април ЕС обяви петия пакет от ограничения срещу Русия -

ембаргото върху руските въглища и затварянето на ЕС-пристанищата за руски кораби.

Ембарго върху въглищата е с четиримесечен гратисен период, за да се даде възможност за изтичане на текущите договори. В това време държавите членки могат да попълнят запасите си и да реорганизират енергийните си миксове. Това беше болезнено решение, защото ЕС внася 45% от въглищата си от Русия, срещу което Москва получава по 4 милиарда евро годишно.

Засега държавите членки са разделени по отношение на петролното ембарго, макар че след изнесените от украинските власти свидетелства за зверствата в Буча се чуват се все по-силни призиви за пълна забрана на руски енергоносители.

Най-активна е Полша, която Москва нарече „най-неприятелски настроената към Русия страна от ЕС, НАТО и цяла Европа“, а един от големите противници на идеята е Германия, чиято зависимост от руските енергийни източници е притеснително голяма.

Другият проблем е, че енергийната зависимост на страните от блока е... доста странна. България, например, е почти изцяло зависима от доставките на синьо гориво от "Газпром". А  единствената й петролна рафинерия, която осигурява над 60% от използваното гориво в държавата, е собственост на руската "Лукойл".

Съединените щати и Великобритания забраниха руския петрол, но за разлика от Обединена Европа те могат да си го позволят.  На този етап санкциите на ЕС освобождават покупките от "Роснефт" и "Газпром Нефт",защото доставяните количества се смятат за строго необходими с оглед

гарантиране на европейската енергийна сигурност.

Обитателите на Кремъл отказват да признаят, че зависимостта е... взаимна. И че така, както ЕС в момента не може без руски енергоносители, точно по същия начин Русия не може без европейските милиарди.

Путин се е задействал да изгражда все по-тесни връзки с Китай, който е най-големият потребител на енергия в света, както и с други азиатски страни.

На правителствено заседание, проведено на 18 април, той обвини Европа, че с „постоянните си приказки“ за спиране на доставките от Русия повишава цените и дестабилизира пазара.

Така че засега остава сигурно само едно "нещо": Русия продължава да търси нови пазари, а Европейският съюз - нови доставчици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във