Банкеръ Weekly

Търсят се още пари за справяне с кризи

ЕС плаща милиарди заради човешки грешки и бедствия

Страните от общността са все по-солидарни при бедствия.
S 250 1908a49b 62a6 4f62 aadb 6293930ec850
S 250 60301bcd 8339 4b7f b1aa e146ab1d0a97

Европейският механизъм за гражданска защита се нуждае от поне 1,4 млрд. евро за новия програмен период 2021-2027 г., след като човешката немарливост и промените в климата придобиват катастрофални измерения. 

Всяка една страна в общноста е била жертва на природни катаклизми или на инциденти, причинени от човешки грешки. Щетите са огромни: през 2017-а 200 души са загинали в Европа вследствие на природни бедствия, а икономическите загуби се равняват на близо 10 млрд. евро. Щетите от природните бедствия и причинените от човека катастрофи в глобален мащаб за 2019 г. възлизат на около 135 милиарда евро.  Само природните бедствия като циклони и наводнения са причинили икономически загуби за 130 милиарда, а загубите за застрахователите са около 54 милиарда евро.

Най-cĸъпoтo пpиpoднo бeдcтвиe минaлaтa гoдинa бe тaйфyнът Xaгибиc в Япoния, ĸoйтo пpичини зaгyби зa 17 милиapдa дoлapa. А анopмaлнитe лeтни гopeщини струваха на Стария континент 2,4 милиapдa евро.

Европейските институции търсят начин за изход от кризата и превенция срещу ненужното харчене на пари, които могат да бъдат разпределени за по-полезни неща. Така например на 12 февруари Европарламентът одобри подобрения в механизма на ЕС за гражданска защита, които предвиждат и обединяването на ресурси за тази цел. Бъдещото финансиране трябва да помогне на страните членки да се справят по ефективно при извънредни ситуации и бедствия. Въпросният механизъм се активира при земетресения, горски пожари, наводнения и др., а последно бе задействан при евакуирането на граждани на общността от региона на разпространение на коронавируса в Китай.

Междувременно парламентарната комисия по околна среда подкрепи тази седмица  предложения от Европейската комисия размер на финансирането за механизма. Депутатите обаче призоваха за внасяне на повече яснота около разпределението на парите между превантивните мерки, както и за осигуряването на подготвеност и реагиране при бедствия. Според тях гарантирането на подготвеност изисква значително повече средства, но не се знае откъде ще дойдат те. И ако не се изработи инструмент за повишаване на приходите, механизмът на практика ще бъде обречен. 

Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен смята, че на съюза са необходими нови приходоизточници. По тази причина тя настоява отделните държави да се съобразят с позицията на парламента в това отношение. Проблемът е, че депутатите настояват  парите за 2021-2027-а да са 1,3 от БВП, докато Европейската комисия предлага 1,1 процента. Европейският съвет пък е разделен. Групата на богатите страни е готова да дава не повече от 1 процент от своя брутен вътрешен продукт като вноска. А групата „Приятели на кохезията“, в която влиза и България, настоява за повече средства по това направление.Засега компромис не е постигнат и скептиците предвиждат преговорите да останат без резултат до края на годината. 

"Бедствията в Гърция през 2018-а и в Португалия през 2017 г. показаха, че отделните страни членки не разполагат с достатъчни ресурси, за да реагират сами, като често това се дължи на оперативни слабости“, отбеляза авторът на доклада на ЕП Елизабета Гардини (ЕНП, Италия).

Интересното е, че евроинституциите не могат да намерят изход от ситуацията, а държавите членки не могат да се справят сами, но и не искат централизирано решение на проблемите си. 

Механизмът на ЕС за гражданска защита

Механизмът на Европейския съюз за гражданска защита е система за сътрудничество и взаимно предоставяне на помощ. Ако дадена страна в съюза не може да се справи с овладяването на някое бедствие, тя може да потърси помощ. Системата се основава на доброволното участие на държавите. Тя обаче има своя ограничен капацитет, особено когато няколко страни членки се сблъскват с едни и същи проблеми едновременно. На този етап Брюксел не разполага с резервни възможности да оказва помощ..

Все пак, в последните години екстремните метеорологични условия и други феномени разшириха способностите на страните от общността да си помагат взаимно, дори и когато се изправят пред същите предизвикателства едновременно.

Нов резерв за спешни случаи

Европарламентът е този, който настоява за създаването на нов резерв под името „RescEU“. Той ще позволи по-адекватна реакция за реагиране при горски пожари, бури и наводнения, както и при химически, биологически, радиационни и ядрени инциденти. Предвижда се също осигуряването на самолети за борба с пожари, помпи за отводняване, екипи за издирване и спасяване в градски условия, полеви болници и екипи за първа помощ.

Резервът ще се задейства, само когато ресурсите на страните членки не достигат. Решението за това ще се взема от Европейската комисия в тясно сътрудничество с държавите, които притежават или дават под наем свое оборудване. 

Споделяне на информация

Новите правила, които влязоха в сила на 13 март 2019 г., пък предвиждат подобряване на управлението на риска от бедствия чрез засилване на консултациите, изпращането на експертни мисии и формулирането на препоръки.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във