Банкеръ Daily

Свят

ЕС пак "сви ушите", за да не се нацупи САЩ

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен и президентът на САЩ Джо Байдън.

Еврочиновниците отново „свиха ушите“, наведоха глави и застанаха зад Съединените щати, въпреки че една от ключовите държави членки беше унизена по най-безпардонен начин. Под претекст, че ЕС си гледа интереса и печалбата, Брюксел доброволно и за пореден път влезе в ролята на зрител, от когото нищо не зависи.

 

Веднага след скандала с подводниците - заради едностранно анулирания договор от Австралия и щетите на Франция, надхвърлящи 50 млрд. долара - Брюксел сякаш събра смелост и почти успя да се опълчи на току що съчленената нова геополитическа "тройка" - САЩ, Великобритания и Австралия. Само седмица по-късно обаче бе даден заден ход, защото "някой" реши, че е по-добре Общността да заздрави трансатлантическите си връзки, отколкото да защитава търговските интереси на Франция. И всички вкупом забравиха, как преди броени дни лично председателят на Съвета на Европа Шарл Мишел беснееше, че

"такова унижение и незачитане дори при Тръмп не е имало“.

На този нов фон, ЕС реши да не отлага срещата на Съвета за търговия и технологии между САЩ и ЕС, насрочена за 29 септември в Питсбърг, Пенсилвания. От американска страна, около кръглата маса седната държавният секретар Антъни Блинкен, търговският представител Катрин Тай и търговският секретар Джина Раймондо. А защитата на европейските интереси бе поверена на заместник-председателите на Европейската комисия Маргрете Вестагер и Валдис Домбровскис.

Аргументите, с които еврокомисарите отхвърлиха настояването на Франция срещата да бъде отменена в знак на протест, звучат бомбастично: форумът с Вашингтон щял да даде на Европа по-голяма сила и да определи стандартите и правилата за целия XXI век. Домбровскис подчерта и глобалните опасения от нарастващата мощ на Китай в ключови сектори – от производство на микрочипове и роботи до изкуствен интелект. Той обаче пропусна да отбележи, че САЩ вече си избраха по-надеждни партньори, с които са се опълчат на китайската експанзия - Великобритания и Австралия. Това не би трябвало да е кой знае каква изненада, защото Вашингтон дълго чака ЕС да вземе категорична позиция по отношение Пекин, но това така и не се случи.

Едва ли разумен човек би подлагал на съмнения

ползите от другаруването със САЩ.

Напротив - отношенията с Чичо Сам трябва да бъдат развивани устойчиво и да са дългосрочни. И затова е важно те да бъдат отношения между равнопоставени партньори, а не между цар и придворни. Или между феодал и крепостни селяни.

Връщаме се на геополитическия скандал с френските подводници. Незнайно (все още) под чие давление, на Европейския съюз му се наложи да изпадне в нелепата роля на квартален момчурляк, който прави само онова, което тартора на махалата му заповяда. Интересното в случая е, че вместо да обвиняват Вашингтон в едно или друго, европейските политици отдавна трябваше да са си извадили поука. И да са започнали да защитават интересите на ЕС така, както го правят обитателите на Конгреса и Белия дом.

За наше съжаление обаче доморасляците в Брюксел

продължават да си играят на трите мъдри маймуни.

По-скоро - на някаква модерно осакатена тяхна кавър версия. Защото в оригиналния й вид, тази композиция означава "Нищо не виждам, нищо не чувам, нищо няма да кажа!", а пък в днешната му разновидност посланието е съвършено различно - "Не знам, не чух, не видях!" 

Така че Брюксел не трябваше да отменя срещата на Съвета за търговия и технологии, а да я отложи за известно време. Тоест - хем да прояви солидарност към една от държавите членки на ЕС, хем да демонстрира новото си ампплоа след прекършване гръбнака на COVID-пандемията - отборен и принципен играч, който в името на общата кауза е готов на всичко. Другият рационален вариант беше срещата да бъде проведена, но под мотото, че Брюксел прави компромис и че ЕС категорично продължава да стои зад Франция и фундаменталния принцип на демокрацията, че договорите трябва да се спазват.

И понеже Брюксел реши да не направи нито една от двете логични крачки, редно е да си зададем и "другия" въпрос: "След като ЕС е аморфна структура и на него не могат да разчитат дори създателите му, какво толкоз ценно намира САЩ в съюза си с него?" Особено, след като еврокомисарят Домбровскис продължава да твърди, че "френският гняв от решението на Австралия да анулира договора с Франция за подводниците

не трябва да отклонява "ЕС от дългосрочните му интереси!" 

По този повод френският президент Еманюел Макрон призова европейците да спрат да бъдат наивни. "Когато сме под натиск от сили, които понякога  втвърдяват своята позиция, ние трябва да реагираме и да покажем, че имаме силата и способността да се защитаваме. Не да ескалираме напрежението, а се защитаваме“, коментира Макрон на пресконференция с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис на 28 септември.

Важно е да се подчертае, че през седмицата Атина и Париж сключиха споразумение за закупуване на фрегати и корвети на стойност 5 млрд. евро. Те подписаха и споразумение за взаимопомощ в случай, че една от страните бъде атакувана от трета държава, дори ако последната е членка на НАТО. Това показва, че някои държави от блока бързо се ориентираха в ситуацията и сами търсят варианти, без да разчитат на ЕС.

Неслучайно Макрон взе да настоява за по-голяма европейска автономия. Аргументите му са два - все по-очевидното преориентиране на американските интереси към Китай и Индо-Тихоокеанския регион и непрекъснато припомняния "съвет на Вашингтон", че е крайно време Европа да започне сама да се грижи за себе си.

 

КАРЕ

Какво произведе срещата в Питсбърг?

Срещата на Съвета за технологии и търговия между САЩ и Европейския съюз вече е факт. Работните групи ще обсъждат следните теми: технологични стандарти; зелени технологии; сигурност на веригата за доставки; управление на данните; контрол на износа; проверка на инвестициите; проблеми на световната търговия.

От общ интерес е обсъждането на механизмите за преодоляване на сериозния дефицит на чипове, който засегна стотици и хиляди компании, опериращи в най-различни видове бизнес. Сериозно пострадаха и американските производители на автомобили.

На масата ще блъде сложен и призива на Търговската камара на САЩ за бързо разрешаване на проблема с тарифите за стомана и алуминий, които години наред вече създават напрежение от двете страни на Атлантика.

"Премахването на съществуващите бариери и избягването на нови ще позволи още повече работещи хора да се възползват от най-проспериращите и взаимосвързани търговски отношения в света“, се казва в съвместно изявление участниците във форума.

Остава да видим кога Брюксел най-после ще си изясни какво точно означават думите "интерес“, "партньорство“ и "печеливши отношения“. И най-вече - кога ще започне да опровергава американската представа, според която ЕС бутафорен играч и затова преговорите трябва да бъдат водени с всяка държава членка поотделно. Така, както правеше... Доналд Тръмп, например!

Facebook logo
Бъдете с нас и във