Банкеръ Daily

Свят

ЕС и САЩ са все по-единни срещу Русия

Жозеп Борел

Съединените щати и Европейският съюз едновременно решиха да наложат санкции на руски високопоставени представители заради ареста и присъдата на Алексей Навални, както и заради репресиите срещу протестиращите в Русия.

Това са първите санкции, които ЕС налага по новия режим за нарушаване на правата на човека, известен като закона Магнитски. Под европейските ограничения попадат четирима руснаци, а под американските седем физически лица и 14 организации. 

Анализатори обаче коментираха, че и Европа и САЩ са пипали с "кадифени ръкавици", защото мерките не засягат руски олигарси. Европейският парламент настояваше да бъдат наложени санкции и срещу най-богатите руснаци, близки до президента Владимир Путин, за които се смята, че финансират неговото управление. Предположенията са, че руските богаташи са ценни данъкоплатци и наематели на яхтени пристанища, че да решат европейските власти с лека ръка да ги накажат. Самият върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел, който бе превърнат в клоун в кремълското шоу при посещението си в Москва, обяви, че това хич не е лесно.

"Не можем да налагаме санкции на някого само защото не ни е симпатичен. Дори и да не харесваме олигарсите, ние трябва да можем да докажем, че санкционираните лица са пряко замесени в това, в което ги обвиняваме", заяви по този повод Борел.

Сега Евросъюзът включи в черния списък

главния прокурор Игор Краснов, ръководителя на следствения комитет Александър Бастрикин, началника на Федералната служба за изпълнение на наказанията Александър Калашников и командира на Росгвардия Виктор Золотов. Всички те според общността са отговорни за осъждането на Навални.

Главният прокурор Игор Краснов е санкциониран заради произволните арести на протестиращи, систематични нарушения на правата за мирно събиране и сдружаване, и на свободното изразяване на мнения, се посочва в официалните мотиви. Той е подкрепил искането условната присъда на Навални да бъде превърната в ефективна.

Както е известно, в н началото на февруари 44-годишният Навални беше осъден за това, че многократно нарушил мерките от неговата условна присъда от 2014-та за измама и присвояване на средства. Малко по-късно по-горна инстанция потвърди изпращането му в наказателен лагер. Освен това на Навлани му беше наложена и парична санкция за обида на ветеран от войната.

След отравянето на критика на Кремъл през миналата година ЕС наложи санкции на отговорните за това хора от близкото обкръжение на президента Владимир Путин.

САЩ обвини Русия и за хакерска атака.

По-конкретно администрацията на американския президент Джо Байдън оповести, че въвежда санкции не само заради пратения в затвора опозиционер, но и поради "многократни посегателства срещу американската демокрация и американски военнослужещи – включително хакерската атака срещу американски институции, разкрита през декември, и наградите, предоставени за смъртта на американски войници в Афганистан".

Това са първите санкции, наложени на Русия от новата американска администрация. Предполага се, че те зададат нов тон на бъдещата политиката на Вашингтон към Москва, въпреки уверенията на Байдън, че ще търси диалог с Путин.

Списъкът с лица и организации, на които са наложени ограничителни мерки, все още не е публикуван. Посочено бе само, че става дума за "седем високопоставени служители" в руското правителство. Ограничения ще бъдат наложени и на девет руски, три германски и една швейцарска организации, а също и на един "държавен изследователски институт", свързани с проекта "Северен поток 2". Говорител на Байдън увери, че санкциите на САЩ ще бъдат сравними с мерките, предприети от Европейския съюз, което на практика е първата съгласувана стъпка между Брюксел и Вашингтон.

Тръмп често беше обвиняван, че заема мека позиция по отношение на руския си колега Владимир Путин. Особено след срещата им през 2018 г. в Хелзинки, когато подкрепи твърдението на Путин, че Москва не се е месила в изборите в САЩ през 2016-та.

Руските власти обещаха да отговорят на новите санкции.

Външният министър Сергей Лавров уточни, че реакцията ще се основава на принципа на реципрочност. А неговият заместник Александър Грушко отбеляза, че решението на Европейския съюз да одобри следващите ограничителни мерки не е изненада за Москва. Грушко нарече подобни действия "задънена улица".

Управляващите в Русия твърдят, че новите мерки разрушават двустранните отношения и не са в интерес на самите европейски държави, които също ще понесат загуби от тях. За председателя на комитета по международни въпроси в Държавната дума Леонид Слуцки  въвеждането на санкциите срещу руски граждани е не само "абсолютно незаконно, но и безполезно". Според него това е "поредното звено от веригата от провокации", които са част от европейската политика към  Москва.

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова пък предложи западните страни да наложат санкции срещу себе си заради регистрирани атаки срещу журналисти. Тя припомни за наранявания на журналиста на агенция "Спутник" от френската полиция по време на разпръскването на протеста на жълтите жилетки. Захарова смята, че антируските настроения идват в повече и че Брюксел само си търси повод да уязви Русия, за да се хареса на САЩ.

На този фон диалогът между Европейския съюз, Съединените щати и Русия дори по ключови световни проблеми изглежда невъзможен.

 

 

 

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във