Банкеръ Daily

Свят

ЕС е разделен на Изток и Запад 15 години след разширението

S 250 fd95b264 5d5f 4b4e a192 00daff512774

Петнадесет години след експлозивното разширение на Европа Европейският съюз все още изглежда като разделен на две половини, а не като едно цяло, пише Томаш Валашек в "Политико".

Много западноевропейци все още говорят за централно- и източноевропейските страни, които се присъединиха през 2004 г. и след нея като за "новите членки", което предполага, че не са успели да станат истински "европейци". От своя страна централно- и източноевропейските страни са все по-малко склонни да се съобразяват с правилата, като някои от тях, като Унгария, се гордеят с това, че се бунтуват срещу статуквото в ЕС.

Тази ситуацията парализира способността на ЕС да отговаря на предизвикателствата срещу върховенството на закона в региона, като местните демократи остават без подкрепа и се засилва една обезпокоителна тенденция: популистите са във възход в региона, а западноевропейският отговор на вътрешните проблеми на въпросните страни рискува само да ги засили.

Усещането, че ЕС се отнася към приетите след 2004 г. страни като към

членки от втора категория

и не ги приема достатъчно на сериозно е съществен елемент от привлекателността на централноевропейските популисти. Това не е само нещо, което хората от отдалечения от Брюксел регион смятат, а е и чест рефрен на висши, успешни европейски политици от Централна Европа.

Но как се стигна дотук? Част от отговорността логично пада върху новоприетите страни.

Много от правителствата им запазиха нагласата на приемащи правила дори след присъединяването си към ЕС и им бе по-комфортно да бъдат в ролята на пътници, отколкото да поемат кормилото. Пасивността им неминуемо доведе до негативна реакция у дома. Не помогна и това, че когато правителствата възразиха примерно срещу задължителните квоти за приемане на бежанци по време на имиграционната криза, езикът им граничеше с расизъм.

И все пак "старите", отдавна утвърдени членки на ЕС също носят вина.

В предишните етапи на разширение дипломати от Австрия, Испания, Португалия бяха "надзиравани" от по-старите членки, които им показваха правилата за членство в клуба. Това не се случи през 2004-а и след нея. Някои нови страни членки бързо свикнаха с нелеката работа по участието в създаването на правилата и политиките на ЕС, а други не се справиха така добре. Предвид разликата в кривата на обучението им не е изненадващо, че някои от тях се предадоха пред

усещането за малоценност и бунтовните настроения

От сегашна перспектива е лесно да се види как и двете страни подцениха колко различен ще е процесът на разширяване от 2004-а в сравнение с предишните. Разширението преди представляваше главно включване на страни от същия западен блок - жителите на едните и другите страни си бяха гостували, познаваха си историята и традициите по начин, неосъществим за страните от бившия съветски блок.

Усещането за чуждост е важно: много по-склонни сме да сме търпеливи, да търсим допирни точки и да правим компромиси с членове на нашето семейство. Към външните лица пък сме склонни да се отнасяме с подозрение и предразсъдъци. В сблъсъка между Брюксел и централноевропейските членки по въпроса за върховенството на закона е ясно кой подход е в сила.

Прекалено много митове все още отравят отношенията между Западна и Централна Европа. Мнозина погрешно смятат, че разделението Изток - Запад е не по-значимо от другите разделения - например между големи и малки страни и между Север и Юг. Това просто не се разбира поради отчуждеността между двете страни.

Добрата новина е, че

все още не е изпуснат моментът за поправяне на щетите

Макар че вероятно е твърде късно за опити за връщане към "надзор" 15 години след приемането, тъй като централноевропейските страни ще го приемат като арогантен и унизителен, подобен ефект може да бъде постигнат чрез "побратимяване". Централноевропейските правителства могат да бъдат стимулирани да се присъединяват към други страни от ЕС в области, където интересите им съвпадат. Това ще засили у новите членки усещането за контрол над съдбините им в ЕС, ще отслаби порива им към бунт и като бонус ще подобри репутацията им. В момента за старите страни членки е твърде лесно да твърдят, че централноевропейците предпочитат да блокират идеите за политики, вместо да предлагат свои собствени.

Справянето с отчуждеността в отношенията между Изток и Запад е задача за цяло поколение. Но малки стъпки като това в учебниците в Централна Европа да пише повече за Конрад Аденауер и Робер Шуман, а в тези в Западна - за Йожеф Антал и Лех Валенса, могат да дадат ефект в близките години.

Само с възстановяване на напрегнатите отношения между Изтока и Запада ЕС ще може да устои на многото сили, които се опитват да го разкъсат на части.

Томаш Валашек е директор на аналитичния център Carnegie Europe и бивш посланик на Словакия в НАТО.

Facebook logo
Бъдете с нас и във