„Горд съм, че съм човекът на Турция. Аз съм турчин, син на турчин”, заяви новоизбраният лидер на кипърските турци („президент” на самообявилата се Севернокипърска турска република) Ерсин Татар в едно от първите си интервюта след победата. Спечелил 51.69% от гласовете - след оспорван балотаж на 18 октомври и с явната и мощна подкрепа на Анкара, във всяка своя реч той не пропуска да благодари на „родината Турция” и да увери, че „кипърските турци са неразделна част от великия турски народ”.
Демонстрация на „турска идентичност”
ще е самата политика, която Татар, като „пълномощник” на Ердоган на острова, ще води, коментират анализатори от двете страни на демаркационната линия. Според тях ще има пълно съгласуване между Турция и кипърско-турското ръководство за изпълнение на дневния ред на Анкара по Кипърския въпрос. И това вече е в ход.
Две държави с равен суверенитет, международно признаване на „Севернокипърската турска република” (в момента тя е призната само от Анкара), вдигане на ембаргото върху кипърските турци, запазване на гаранциите и военното присъствие на Турция. Така Ерсин Татар изброи най-важните си задачи в първата си реч, след като на 23 октомври положи клетва като пети „президент” на непризнатата република.
Окончателното разделяне на Кипър и съществуването на две самостоятелни съседни държави, които да си сътрудничат, бе лайтмотивът на предизборната кампания на хардлайнера и десен националист Татар. Според него, оттук нататък всяко мирно споразумение трябва да отчита новата реалност: на острова
вече има две държави и живеят два народа,
а кипърските турци няма да се откажат от суверенитета и правата си.
Тази позиция слага кръст на (пре)следваната от десетилетия формула на ООН за решаване на Кипърския въпрос - двузонална двуобщностна федерация.
"Федералният модел вече не може да се прилага, започването на преговори на тази база ще е загуба на време, необходимо е да се обсъди реалистично предложение за решение за две държави", обобщи турският президент Реджеп Тайип Ердоган твърдата линия, която ще се следва, след като на 26 октомври (понеделник) привика в Анкара на „инструктаж” Ерсин Татар.
Официалната турска подкрепа на идеята за две държави е нов ход на източносредиземноморската шахматна дъска, който обърка и плановете на ООН за организиране на
неформална конференция във формат „5 + 1”.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш се ангажира след изборите в окупираните територии да свика неформална петстранна конференция с участието на кипърските гърци, кипърските турци и трите държави гаранти - Великобритания, Гърция и Турция. Идеята е на нея да се преценят шансовете за нов процес по Кипърския въпрос и да се приеме стратегическо споразумение, но в рамките на досегашната политика на ООН.
Очакваше се тази среща - първа след прекратяването на преговорите през юли 2017 г. - да бъде проведена още през ноември. Изборът на хардлайнера Татар обаче обърка плановете и процесът ще се забави, твърдят дипломатически източници. Гутериш едва ли ще бърза, защото рискува неуспех на инициативата и окончателно миниране на мирния процес, уточняват те и прогнозират, че форумът ще бъде отложен за декември или за януари 2021 година. Засега.
В същото време Татар обяви (и от името на своя патрон), че тази неформална среща е
последният шанс за споразумение,
който Турция дава на "останалите".
Още в първата си победна реч след балотажа новоизбраният лидер призова ООН и Европейския съюз да мислят по „нов начин, тъй като досегашният им път не доведе до споразумение в Кипър, а попречи”.
Брюксел също е притиснат във времето. На заседанието си през декември Европейският съвет отново ще обсъжда проблемите с Турция и евентуалното налагане на санкции. Условието да не се стига дотам е Анкара да предприеме конкретни действия за сваляне на напрежението в Източното Средиземноморие. Петстранната конференция на ООН през ноември се вписваше идеално в дефиницията на „положителен напредък”, но...
За Брюксел решаването на Кипърския въпрос е важно условие за успокояване на газовия конфликт между Турция и Кипър. Затова и в първото си послание до новия "президент", Еврокомисията го призова „спешно да започне конструктивен диалог с оглед окончателно решаване на проблема и обединение на острова”. И то само и единствено в хармония с резолюциите на ООН, което връща топката в полето на федералистите и "намеква" за европейски натиск в бъдещите преговори.
Д-р Сертач Сонан, доцент по международни отношения в Cyprus International University (Северна Никозия), пред „БАНКЕРЪ”:
Признаването на две държави е невъзможно
Идеите за създаване на две държави или на конфедерация са отпреди две десетилетия - от времето на първия президент на Севернокипърската турска република Рауф Денкташ, но той не успя да ги постигне.
Позицията на Ерсин Татар за решаване на проблема чрез създаване на две държави е измама. Това не е възможно, защото има международен ред, който нашата малка кипърско-турска общност не може да промени едностранно. Единственият вариант е кипърските гърци да дадат съгласието си, но това е много малко вероятно. Резолюциите на Съвета за сигурност на ООН за Кипър също няма как да бъдат отменени.
Другото, което няма как да се случи е две кипърски държави в ЕС! Случаите с Каталуния и с референдума в Шотландия показаха ясно, че Брюксел няма да отвори портата, през която всеки регион би могъл да се отдели и след това отново да се присъедини към ЕС.
Има и други проблеми, които не бяха обяснени на хората. Какво ще се случи с нашите индивидуални права като граждани на ЕС, ако идеята за две държави бъде реализирана? Голяма част от кипърските турци имат паспорти на Република Кипър и са европейски граждани, готови ли са да ги върнат?
Най-лошото е, че процесът на отклоняване от параметрите на ООН за федерация може да приключи с анексирането на северната част на острова от Турция.
Счетоводителят, който стана политически лидер
Новоназначеният "президент" Ерсин Татар (60 г.) принадлежи към богатия технократски елит на кипърските турци, свързан с Турция на националистическа основа.
Баща му Рюстем Татар, който отпразнува 90 години в деня на „президентската” клетва на сина си, е първи главен одитор (председател на Сметната палата) на новосъздадената Република Кипър (1960-1963 г.), по-късно е „финансов министър” на кипърско-турската администрация.
Средното и висшето си образование Ерсин Татар завършва във Великобритания. В университета в Кеймбридж учи икономика, по-късно получава сертификат за „дипломиран счетоводител“. Дълги години работи във Великобритания и Турция.
„Тъмното петно” в биографията му е периодът 1986-1990 г., когато е главен финансов директор и управител на фондове в компанията PollyPeck, собственост на Асил Надир - един от най-богатите кипърско-турски бизнесмени във Великобритания.
След грандиозен скандал за корупция, Надир е пратен в затвора. Дясната му ръка Татар успява да избяга в Кипър и срещу него е издадена заповед за арест. Тя е отменена по-късно и той стъпва във Великобритания едва миналата година.
Татар влиза в политиката през 2003 г. като се присъединява към националистическото крило на кипърско-турската десница - Партията на националното единство. През 2018 г. той става неин председател.
Избиран е за депутат, бил е и министър на финансите в две „правителства” на кипърските турци. В края на май 2019 г. заема поста на „министър-председател”, а от 23 октомври е "президент".
Бранислава Бобанац
