Банкеръ Daily

Свят

Една книга, възхвалявана и отричана в средата на XIX век

На днешния ден през 1859 г. британският естествоизпитател Чарлз Дарвин публикува книгата си "Произход на видовете" (The Origin of Species) - научен труд, според който организмите постепенно еволюират с помощта на естествения отбор.
Книгата на Чарлз Дарвин е смятана за един от основополагащите трудове в историята на науката и може би най-значимия за биологията. В монографията Дарвин излага своята теория, че организмите еволюират с помощта на естествения отбор, като доказателствата му са данните, които събира по време на пътешествието си с кораба "Бийгъл" през 30-те години на XIX век.
Пълното име на книгата е On The Origin of Species by Means of Natural Selection, or The Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life ("Произход на видовете посредством естествен отбор, или запазването на облагодетелствани породи в борбата за живот“). Тя излиза от печат в тираж от 1250 екземпляра, който веднага е изчерпан. В нея Дарвин излага "един дълъг аргумент" от подробни наблюдения, заключения и обсъждане на възможни контрадоводи. Единственият намек, който Дарвин прави за еволюцията на човека, се заключава в сдържаното изказване "ще се хвърли светлина върху произхода на човека и неговата история". Дарвиновата теория е изказана още в самото начало на книгата:

"Имайки предвид, че от един вид се раждат повече индивиди, отколкото е възможно да оцелеят, следователно, отново и отново възниква борба за оцеляване. От това следва, че всяко същество, ако се изменя слабо в посока, в която му носи полза, под влиянието на комплексните и понякога променящи се условия на живот, ще има по-добри шансове за оцеляване, в което се изразява естественият отбор. Съобразно строгите закони на наследствеността, всеки отбран вариетет ще се стреми да разпространи своята нова модифицирана форма."

Книгата събужда международен интерес, но обществената дискусия е по-слаба от тази, която е последвала след "Следи от естествената история на творението". Поради здравословни проблеми, Дарвин не участва лично в публични дебати, но енергично изследва отговора на научните среди, чете коментарите от пресата, списанията, статиите, сатиричните издания и разглежда карикатурите. Дарвин пише единствено, че "ще бъде хвърлена светлина върху произхода на човека", но първата рецензия го обвинява, че е направил от идеята "човек произлиза от маймуните", изразена в "Следи от естествената история на творението", свое верую. Реакцията на англиканската църква е смесена.

"Произход на видовете" бива преведена на много езици и става основен научен текст, който привлича огромно внимание от най-различни страни, включително сред "работническото съсловие", което на тълпи посещава лекциите на биолога Томас Хъксли. Теорията на Дарвин е в унисон с множество идейни течения от онова време и се превръща в един от стожерите на обществената култура. Дарвинизмът се разраства до идейно течение, което включва широк спектър от еволюционистични идеи, излизащи от областта на биологията. През 1863 г. книгата на Лайъл "Геоложки доказателства за древността на човека" прави преисторията твърде популярна, макар че резервираната му позиция спрямо еволюцията разочарова Дарвин. Седмици по-късно Хъксли публикува "Доказателства за мястото на човека в природата", където показва, че анатомически хората не се различават от човекоподобните маймуни. След това трудът "Естествоизпитател по река Амазонка" на Хенри Уолтър Бейтс дава емпирични доказателства за съществуването на естествения отбор. На 3 ноември 1864 г. Дарвин получава най-високото научно отличие - медала Копли на Кралското научно дружество.

До днес Дарвиновата теория си остава една от най-неопровержимите теории в естествознанието. Огромното ѝ мирогледно значение е причина за невероятно противоречивото ѝ възприемане в миналото.

Чарлз Робърт Дарвин (Charles Robert Darwin, 1809-1882 г.), е английски учен и естествоизпитател, живял през XIX век. Той пръв дава идеята за еволюцията на всички видове в течение на времето от общ прародител посредством процес, който нарича естествен отбор. Фактът, че еволюцията съществува, е приет от научната общност и лаиците още докато Дарвин е жив, но теорията му за естествения отбор започва да се приема за основно обяснение на еволюционния процес през 30-те години на XX век. Днес теорията на Дарвин е в основата на съвременната еволюционна теория. В своя съвременен вид тя представлява основата на биологията, като дава единно логично обяснение на биоразнообразието.

Въпреки че обсъжда идеите си с естествоизпитатели, Дарвин се нуждае от време за задълбочено изследване, като геоложките му проучвания остават в центъра на дейността му. През 1858 г., докато дописва теорията си, Алфред Уолъс му праща екземпляр от свое есе, в което описва същата идея. Вследствие на това същата година Дарвин и Уолъс публикуват и двете теории в съвместна статия.

В книгата си "Произход на видовете" (1859 г.) Дарвин дава доказателства за това, че еволюцията от общ прародител е основното научно обяснение на разнообразието на живота в природата. Той изследва еволюцията на човека и половия отбор в "Произходът на човека и половия отбор", а след това публикува "Изразяване на емоциите при човека и животните". В други книги публикува изследванията си за растенията.

В знак на уважение към постижението на учения 12 февруари се отбелязва като Международен ден на Дарвин (посветен е на годишнината от рождението на Чарлз Дарвин, известен още като Ден на еволюцията).

Facebook logo
Бъдете с нас и във