Банкеръ Daily

Свят

Докато Европа вече пести енергия, България все още мисли...

Европейският съюз се готви за тежка зима и сурови мерки за пестене на електроенергия.

Европейският съюз се готви за тежка зима и сурови мерки за пестене на електроенергия. През седмицата руският енергиен гигант "Газпром" прогнозира, че към края на годината цените на синьото гориво в Европа може да задминат дори рекордните 4000 долара за 1000 кубически метра. Дали това е добронамерена прогноза, или си е най-обикновена пропаганда - няма никакво значение. Факт обаче е, че по-рационално мислещите държави членки на ЕС взеха да пишат и въвеждат собствени "зимни" мерки за пестене. Докато ние тук продължаваме да си я караме така, сякаш България отдавна е насред тропическия климатичен пояс - хем се притесняваме са "нещо" си, хем нищо съществено не правим по въпроса...

Европейската комисия реши, че до края  на септември държавите членки трябва да предприемат конкретни стъпки за използване на по-малко газ през следващите шест месеца. Единият проблем е, че това решение е препоръчително, а не задължително. А другият  проблем е, че дори и да беше задължително, контролът по спазването му предполага... системното му неизпълнение: потреблението в западноевропейските икономики и домакинства може да бъде наблюдавано и контролирано в реално време, докато единствената опция пред източноевропейските икономики е безучастното отчитане на въпросното потребление.

От 9 август, например, влязоха в сила мерките, чието прилагане би трябвало да намали потреблението на газ в Общността с 15 процента. Това включва бързи душове, "пенсиониране" на вратовръзките в офиса, климатици на 26 градуса, регулирането на температурата в обществените сгради, ускорено преминаване към алтернативни източници на енергия, включително и реабилитиране на въглищата като "такива". Прогнозите са, че при рационално и добросъвестно прилагане на тези мерки, само през тази зима

ЕС ще спести пари за общо... 45 млрд. куб. метра руски газ.

Причината за спешната реакция е, че Русия значително намали доставките на газ за няколко  европейски държави, сред които и България,  през последните месеци, а Брюксел се подготвя за евентуално пълно спиране на доставките на руско синьо гориво за ЕС.

Служебното правителство у нас все още не е представило никакъв план за пестене на енергия. Към момента се решава дали България ще преговаря с "Газпром“, а министърът на енергетиката Росен Христов обяви на 15 август, че  това ще стане ясно след седмица. Преговори ще има, само ако се окаже, че страната няма да може да си осигури всички необходими количества газ за зимата. Очаква се и ценови анализ при какви нива на цената индустрията може да функционира.

"На нас ни трябва газ, който хората да могат да си позволят да купят и да работят. Ще вземем предвид и завършването на интерконектора. Не искам да влизам в преговори без да знам от какво имам нужда“, посочи министърът.

На 1 юли КЕВР утвърди поскъпването на парното средно с 30% за страната, а в София токът скочи с 40%. Топлинните счетоводители твърдят, че разходите за отопление и вода на четиричленно домакинство в столицата в тристаен апартамент от 83 кв. метра през януари са били 252,18 лв., а за новия отоплителен сезон сумата ще се увеличи със 100 лева. 

"Газпром“ спря през април доставките на газ за България и Полша, като именно те бяха

първите държави членки от ЕС, които Москва обезгази.

През седмицата газовият оператор „Булгаргаз“ предупреди за недостиг на газ, а Комисията за енергийно и водно регулиране призовава бързо да се осигури дългосрочен договор, за да се гарантира сигурността на доставките през зимата.

Докато ние се чудим дали и с кого да преговаряме, европейските страни предприемат активни мерки за пестене на енергия, верни на принципа, че ако всички страни в Европа спестят газ, това може да стабилизира цената му и дори да я намали. Германските власти обявиха, че ще изключват осветлението в обществени и исторически сгради, ще намалят градусите на отоплението и топлата вода в спортните зали и плувните басейни, както и ще спрат фонтаните. На германците  се препоръчва да не взимат дълги топли вани, а министърът на иконимиката и климата Роберт Хабек обеща, че той ще даде личен пример как се пести от битови нужди. 

Италия обяви, че има достатъчно запаси да изкара зимата, но все пак в страната  влезе в сила закон, който регулира температурата на климатиците и радиаторите в обществените сгради до 31 май 2023 г. Температурата в тези помещения не трябва да надвишава 19 градуса  през зимата и не може да бъде по-ниска от 27 градуса през лятото, с допустимо отклонение от два градуса. За да гарантират спазването на мярката, италианските власти въведоха глоба  от 500 до 3000 евро, въпреки че все още не е много ясно как ще се извършват проверките.

В Гърция пък  чиновниците

трябва да изключват осветлението и всички електрически уреди,

преди да си тръгнат от работа. Гърците трябва да подменят енергоемките климатици и хладилници с енергоспестяващи, но още не е съобщено дали ще получат държавна помощ за това.

В Испания мерките са по-сурови. Там е забранено е климатиците да работят под 25 градуса през лятото и над 19 през зимата. Препоръчва се масово използване на градския транспорт, за който е предвидено намаление в цените на билетите.

Мерките са по-строги и във Франция, където ако търговските обекти работят на отворена врата при включен климатик и има светещи реклами между 1 и 6 сутринта, ще последват сериозни глоби. Освен това мярката се отнася и за публичната администрация, предприятията и физическите лица. Целта на правителството на президента Макрон е да се спестят над 10% през следващите две години.

Премиерът на Полша Матеуш Моравецки пък нареди на държавните предприятия спешно да закупят 4,5 милиона тона въглища, за да избегнат недостиг през зимата, като се има предвид, че страната вече не получава доставки на газ от Русия.

Австрия също се връща към въглищата, а държавата обеща да поеме разходите за този преход.

В Унгария властите разработват програма "печки и котли" за замяна на отоплението на газ, където е възможно. 

Въпреки напрежението между Запада и Русия заради войната в Украйна и последвалите санкции и намалени газови доставки, редица оператори от Франция, Германия и някои други страни продължиха да разчитат на "Газпром" без значение от изискването да плащат в рубли. На тази практика обаче й се вижда края, защото Москва обаче реши да им ограничи доставките.

Например - германският газов доставчик "Юнипер", който е най-големият клиент на "Газпром" в Европа, на 17 август отчете

рекордна нетна загуба за първото полугодие - 12.3 млрд. евро.

Причината е една единствена - ниските доставки на руски газ, които принудиха компанията да купува на други цени от други места по света.

Тъпо звучи - от наша гледна точка, но точно така се прави. Свободата си има цена, която никак не е висока, ако човек прогледне отвъд нея. "Тематично" прост пример - количествата природен газ, който изтича от Русия към Европа по тръбопровода "Северен поток 1", вече са едни... нищо и никакви 19.7% от общия капацитет на "тръбата".

У и на по-високи цени от други места. Е, поне Германия - като домакин на "последния кран" - да е сдала багажа?

Нищо подобно, защото... в обясненията е всичко!

Според "Газпром", количествата са мизерно малки, защото има технически проблеми по трасето. Според западните демокрации обаче става дума за най-обикновен рекет. А за нас истина продължава да е по средата: не само, че древните мъдреци са го казали, а защото винаги сме били такива - никога нищо конкретно и категорично..

Facebook logo
Бъдете с нас и във