Банкеръ Daily

Свят

Дойде ли 1989 година и за Куба?

Протестиращи в Хавана

Куба е обхваната от протести. Това не се случва за първи път, но този път мащабът им е несравним с всичко, наблюдавано досега. Пътищата за развитие са два – или властите да успеят да ги потушат, както са правели и друг път, или за комунистическия режим на карибския остров да е дошла най-сетне 1989 година.

 

Последният път, когато в страната се надигна открито недоволство, бе през далечната 1994 г., когато Куба изживяваше т. нар. специален период. Това бе момент на тотални лишения и дефицит след сриването на основния покровител - Съветския съюз, защото една трета от брутния вътрешен продукт на Куба буквално се изпари. И макар режимът на тока да бе постоянен, а храна по магазините да нямаше, протестите бяха много по-скромни от сегашните - няколкостотин души в столицата Хавана и толкоз.

Сега икономическата криза далеч не е толкова катастрофална, но протестите са и по-големи, и по-застрашителни. Това донякъде може и да се дължи на смъртта на Фидел Кастро през 2016 година.

След

безредиците през 1994 г.,

лидерът на кубинската революция лично обяви, че разрешава на всеки, на когото не му харесва животът на острова, да го напусне. През следващите няколко месеца над 30 000 кубинци, натоварени на салове, се отправиха за Съединените щати, но се озоваха... в лагер в Гуантанамо бей. 

След колебания, продължили няколко месеца, накрая президентът Бил Клинтън позволи на повечето кубинските емигранти да влязат в САЩ. Междувременно обаче протестният ентусиазъм на острова бе спаднал, а авторитетът на Кастро се оказа достатъчен за възстановяване на реда и дисциплината.

Друга съществена разлика са социалните мрежи. Сегашните протести започнаха в Сан Антонио де лос Баньос. Жителите на това градче, намиращо се на 30-ина километра от Хавана, излязоха на улицата, недоволни от режима на тока и недостига на ваксини срещу Ковид-19 на фона на силното разрастване на епидемията. Кадри от случващото се бързо се разпространиха в интернет, защото те бяха запечатали нещо невиждано и нечувано в Куба -

демонстранти замерят полицията с камъни,

скандират "Долу диктатурата" и... преобръщат автомобила на един партиен секретар.

Протестът обхвана бързо цялата страна – от Хавана (на запад) до Сантяго де Куба (на изток). А властите се опитаха да потушат пожара с единствения си полезен ход – отрязаха достъпа до итернет почти навсякъде.

От доста време управляващите среди в Куба са наясно, че техният модел на държавна икономика не работи добре. Каза го и самият Фидел Кастро през 2011 г. в интервю с американския журналист Джефри Голдбърг. Още през 2008 г., след оттеглянето на Фидел от властта, по-малкият му брат Раул Кастро се опита да реформира плановата икономика - чрез либерализиране на редица сектори и сближаване с администрацията на Барак Обама.

Тези два хода доведоха до безпрецедентен пробив в международна икономическа изолация,

възстановяване на дипломатическите отношения

между Куба и САЩ и сваляне на повечето от американските санкции.

През 2016 г. обаче президент на САЩ стана Доналд Тръмп и санкциите срещу Куба бяха възстановени.

Едновременно с това икономическите реформи, одобрени на Шестия конгрес на Кубинската комунистическа партия през 2009 г. под натиска на Раул Кастро, постепенно започнаха да срещат все по-сериозна съпротива от страна на партийните хардлайнери, докато накрая не забуксуваха.

Така се стигна до 2018 г., когато 86-годишният Раул Кастро предаде властта на избрания от него наследник – Мигел Диас-Канел, дългогодишен партиен функционер и вицепрезидент от 2013-а.

Новият кубински лидер се врече на "приемствеността" (т.е. на прословутите завети на Фидел), което прозвуча добре в ушите на консервативните партийни другари, но не и на изтощените от недоимък и безперспективност по-млади кубинци.

Всичко е организирано от американците, обяви Мигел Диас-Канел

Пандемията още повече влоши икономическите проблеми.

Въпреки че през първата половина на 2020 г. Куба впечатли света с ограничаването на заразата - с едва 2726 разболели се и 88 починали до месец август, през последните седмици случаите на заразени се увеличиха. При това толкова рязко, че известната с ефективността си здравна система на острова се задъха така, че 90-процентната успеваемост на

местната анти ковид ваксина

"Абдала" не зарадва почти никого - не само заради дългия път, който трябва да бъде извървят от одобряването й до масовото й прилагане.

През последните десетилетия голяма част от доходите на Куба идва от туризма.

След като от година и половина световният туризъм е на практика мъртъв, кубинската икономика понесе тежък удар.

През 2011-а тя се сви с 11 на сто – най-големия срив от спирането на съветската помощ през 90-те години. Диас-Канел въведе пакет от извънредни икономически мерки и увеличи заплатите, но това доведе и до рязък скок на цените на хранителните продукти. Възможно е в близките месеци те да скочат с между 500 и 900 процента, смятат анализатори.

Така се стигна до сегашните протести.

Ако име нещо безспорно, то е, че те са безпрецедентни. Дори в най-тежките моменти на "специалния период"

нищо толкова спонтанно и толкова масово

не се е случвало.

Все още е рано да се каже дали за кубинския режим е дошла 1989-а - годината, в която социалистическият лагер в Източна Европа се срина завинаги. Управляващите в Хавана обаче бързо се доближават до кръстопътя, пред който бяха изправени източноевропейските им колеги по онова време: ако либерализират системата - губят властта по мирен път, ако не либерализират системата - пак губят властта, но по другия начин. Вече е доказано: вариантът със силовото смазване на протестите и затягане на контрола с помощта на армията върши работа, но за година-две най-много. И то само при положение че в партийните недра няма ядро от "прагматици", които да побутнат държавата по пътя на "прехода".

Ситуацията е такава, че да се продължи по старому и да се иска от кубинците да търпят нови и нови лишения в името на прашасали идеали става все по-трудно. Фидел вече го няма, брат му е на преклонна възраст, а авторитетното поколение на старите революционери от Сиера Маестра става все по-малобройно. А по-младите поколения в Куба все по-малко ги е страх от властта...

Facebook logo
Бъдете с нас и във