Банкеръ Daily

Свят

Дойде годината на Макрон

Франция разполага с лидер визионер, какъвто не е имала от години

Амбицията му е да върне величието на Франция.
S 250 7f932f20 7529 40b6 8c2f b851cea73030
S 250 9b1262f3 1966 412c 8592 7bdf8bc637c5

Френският президент Еманюел Макрон все повече се утвърждава като водеща политическа фигура в Европа. Обвиняван в нетактичност, непохватност, критикуван за това, че влиза в ненужни битки и открива излишни фронтове, той е не просто амбициозен. Размахът му подсказва, че в негово лице Франция разполага с лидер визионер, какъвто не е имала от много години. Но за да застане редом до фигури като Дьо Гол и Митеран, не е достатъчно да заяви намерения, а да ги реализира. И ако от влизането си в Елисейския дворец досега той активно подготвяше почвата за големите си дела, през 2020 година условията са налице и само от него ще зависи как да извлече най-доброто от тях.

Макрон има големи планове на международната сцена. По всичко личи, че той си е поставил задачата да промени ролята на Европа – като я измъкне от политическия застой, който я парализира и й пречи да се утвърди като водещ световен фактор.

"Президентът вече представи концепцията си – не е нужно да има нова реч в Сорбоната всяка година", коментира пред "Политико" Клеман Бон, дясната ръка на президента по европейските въпроси, имайки предвид важната реч на Макрон за Европа от 2017-а, в която представи визията си за континента. "Сега сме във фазата на изпълнението", продължи Бон, който е съветник на Макрон още от времето, когато беше икономически министър през 2014 година.

Макрон подготвя почвата за това Франция да поеме

по-важна роля в ЕС

още от началото на президентството си. От избирането му през 2017-а той е посетил 21 държави от общността – някои от които не бяха посещавани от френски държавен глава от десетилетия – изграждайки мрежа от политически съюзи. 

През 2019 г. Макрон здраво се захвана с изграждането на френското влияние в европейските институции. Той създаде групата "Обнови Европа" в Европарламента, позиционира свои близки съюзници начело на Европейската централна банка и Европейския съвет и организира номинирането на Урсула фон дер Лайен за председател на Еврокомисията.

Затова и не е изненадващо, че стратегията на новата комисия до голяма степен се припокрива с приоритетите за Европа на самия Макрон: борба с климатичните промени; засилване на отбранителните способности на ЕС; създаване на вдъхваща доверие политика за сигурността, предоставянето на убежище и миграцията.

Европейските амбиции на френския президент са причината, поради която той оказваше натиск за приключване на първата фаза на преговорите за Брексит. Бон признава, че твърдият подход на френския президент особено по отношение на Брексит и решението му да блокира преговорите за членство със

Северна Македония и Албания

може да предизвиква раздразнение. Но това е само защото представителите на ЕС не са свикнали Париж да поема водачеството, след като в продължение на десетилетие не е привличал внимание на европейската сцена, смята Бон. "Очевидно поемането на лидерство предполага търкания, но когато президентът говори на висок глас, целта му не е да предизвиква раздразнение", е неговото обяснение.

На въпроса с какво би се заел Макрон, ако има възможност да прокара само една реформа следващата година, Бон е категоричен: "Миграцията". Неспособността на ЕС да намери решение за проблема е пример за "обичайната му инертност и нерешителност" по спешни въпроси. 

Друга водеща френска цел е изграждането на т.нар. европейска сила – задача, която не е била винаги добре приета в другите европейските столици. "На силата в Европа се гледа като на зло, защото тя винаги е разделяла европейците, водела е до войни между тях, до самоунищожение. Европа обаче трябва да свикне да притежава сила. Европа е единственият световен блок, който не гледа на себе си като на сила или като на дългосрочен проект", категоричен е съветникът.

Амбициите на Макрон

на вътрешния фронт

не отстъпват по мащаб на международните. Президентът изглежда е наясно, че за да заеме достойно място в реформираната от него Европа, самата Франция също трябва да бъде реформирана. Той вече постигна един сериозен успех с реформирането на трудовото законодателство, което бе посрещнато на нож от синдикатите. Но успя да удържи на натиска и упоритостта му донесе своите плодове във вид на повишаване на заетостта и на икономическия растеж, каквито Франция отдавна не е виждала.

Сега обаче се захвана с много по-тежка задача – да реформира пенсионната система.

През последните десетилетия редица опити за радикални реформи бяха оттегляни и замествани с кръпки, по същество съхраняващи сложната и

тромава пенсионна система

с години.

И сега Еманюел Макрон реши, че ще се справи там, където предшествениците му са се провалили.

Няма причина, налагаща спешно реформиране на системата, или по-точно на 42-те различни системи, точно сега. Само че Еманюел Макрон не иска просто да реформира Франция. Той иска завинаги да промени начина на мислене на Франция. Ако беше по-благоразумен, практичен политик, Макрон би могъл внимателно да го докара до президентските избори през 2022 г., като хвърли реформаторската си енергия срещу неуредиците на Европа и НАТО, но не закача вътрешната политика. Той обаче не е такъв. В своята предизборна кампания за 2022-ра обяви свещена война на пенсионната система. Плетеницата от сблъскващи се интереси (в която понякога бедните субсидират по-богатите) е обидна за логиката му и усещането му за ред.

Макрон не одобрява и факта, че във Франция се работи по-малко часове, отколкото в която и да било друга страна, членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ранното пенсиониране е принципен въпрос. Официалната пенсионна възраст е 62 години, но работещите в железниците, електроснабдяването и още някои други се пенсионират с щедри пенсии скоро след навършване на 50 години.

Правителството на Макрон представи общите очертания на пенсионния си план. Според него ще има една-единствена система на мястото на сегашните 42.

И всички се разгневиха.

Железопътните работници и други щяха да изгубят комфортните си условия. Учители, медицински сестри, лекари, адвокати, полицаи, държавни служители и други щяха да изгубят условията, според които пенсиите им се изчисляват на база на последните им доходи, а не на средното за кариерите им.

Във всеки случай пенсионната система се превърна в големия символ на смятаната за застиналата на място Франция. За Макрон тя е ламя, която трябва да се обезглави, ако страната иска да бъде подготвена за възможностите и суровите изпитания на 21-ви век.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във