Банкеръ Weekly

Средиземноморска буря:

Дипломацията на оръжията срещу оръжията на дипломацията

Илюстрация: www.cgtn.com
S 250 793f04e1 01b1 4931 adf2 5041c772d633
S 250 6b5c561f 1cdc 489a adc7 2802f624535e

В критичен септември влиза Източното Средиземноморие, вече преливащо от бойни, сондажни и изследователски кораби, подводници и авиация. Спорът между Гърция и Турция за морските им зони, който от месец и половина ескалира напрежението до заплаха от възможни военни действия, постави региона в окото на геополитически ураган. Конфликтът вече не е само турско-гръцки, а турско-европейски, с решаващи последици за отношенията ЕС-Анкара, включително и бежанския проблем.

 

Две дипломации „мерят сили” в Източното Средиземноморие, а резултатът от тях –

деескалация или санкции,

трябва да стане ясен в края на месеца (24-25 септември), когато лидерите на държавите членки на ЕС ще се срещнат на "тематична" сбирка.
Турският президент Реджеп Ердоган се вихри в предпочитаната от него „дипломация на оръжията” (т. нар. gunboat diplomacy). С демонстрация на военна мощ, заплахи, натиск и провокации той твърди, че защитава „законните права и интереси” на Турция в региона.

Срещу агресията и наглостта на Анкара, ЕС противопоставя „оръжията на дипломацията” – или диалог и преговори, или... санкции.

След дипломатически совалки и телефонни разговори на европейски лидери с Атина и Анкара, на срещата си в Берлин преди десетина дни (28 август) външните министри на 27-те държави в Общността призоваха Турция да прекрати незаконните си дейности около Гърция и Кипър като ключово условие за нормализиране на ситуацията.

Нарастващото напрежение между двете съседни държави, някак естествено преля в

мащабна дипломатическа и военна мобилизация.

Гърция и Турция, съюзници в НАТО, изпратиха по една армада в спорната зона между островите Крит и Кипър. Официалният предлог бе военни учения, но за никого не е тайна, че става въпрос за нещо съвсем друго - отговор на военна провокация, дело на "другата страна".

По данни на турските медии, само за последните 45-50 дни Анкара е извършила общо 15 учения в района, а флотът й се намира в постоянна бойна готовност.

Освен това, турски военни кораби охраняват изследователските и сондажните й платформи - "Оруч Рейс”, която запали фитила на конфликта с Гърция, навлизайки в началото на август в нейния континентален шелф, и „Явуз” и „Барбарос Хайредин паша”, които необезпокоявано продължават да работят в кипърската изключителна икономическа зона.

Турция показа, че

не й пука от заплахата на европейските външни министри

със санкции. Броени часове след отправянето й, Анкара обяви, че военното учение на североизток от Кипър приключва на 1 и 2 септември и се "мести" край северния бряг на острова, където ще продължи до 11 септември.

Европейският отговор не закъсня. Четири средиземноморски държави – Франция, Италия, Гърция и Кипър, на бърза ръка спретнаха тридневно учение южно от Острова на Афродита, в което включиха военноморски и военновъздушни части и съединения. Целта, както бе заявено, е "гарантиране прилагането на международното право с цел опазване сигурността и стабилността в региона". А кипърският министър на отбраната Хараламбос Петридис поиска Източното Средиземноморие

да бъде обявено за „зона от морски интерес за ЕС".

Дрънкането на оръжия е опасна игра с огъня, но няма да доведе до „горещ инцидент”, коментират експерти по международни отношения в Кипър.

Според тях, засилените гръцко-турски военни демонстрации на тема "Права върху огромните газови и нефтени находища в морските дълбини между тях", са само параван пред по-дълбокия спор между двете страни. 

Ключова причина за ескалиращото в момента напрежение е амбицията на Турция да се наложи като

безспорен хегемон в Източното Средиземноморие!

Крачка, без която реализацията на турската националистическа доктрина „Синя родина”, т.е. превръщането на почти половината от Средиземно море (включително офшорните зони на Кипър и Гърция) в „национално пространство“ на Турция, просто няма как да се случи.

Препъникамъкът? Постепенно сформиращата се антитурска дъга, в която участват Гърция, Кипър, Израел и Египет - бранейки енергийната си независимост, плюс Франция и Италия - водени от газовите интереси на собствените си енергийни гиганти „Тотал” и „Ени”.

По принцип и Атина, и Анкара заявяват желание за диалог. В частност обаче налагането на европейски санкции срещу Турция става все по-актуално, а изходът от спора между двете държави става все по-малко вероятен в обозримо бъдеще.

Според юристи, единственият начин за постигане на справедливо решение за спорните морски граници е "подобаващо решение" на Международния съд в Хага. Пред дулата, торпедата и подводните мини на военните кораби обаче гласът на тази - иначе авторитетна институция - едва ли скоро ще се чуе.

 

КАРЕ

Европейският ултиматум към Ердоган

Турция трябва да прекрати едностранните си незаконни действия в Източното Средиземноморие до 24 септември, когато започва извънредната двудневна среща на върха на лидерите на страните-членки на Европейския съюз, посветена специално на отношенията му с Анкара. Ако дотогава няма деескалация на напрежението в региона и не са създадени условия за конструктивен диалог между засегнатите страни, ЕС ще извади „камшика” на санкциите.

Този ултиматум отправиха външните министри на Общността на срещата им в Берлин, проведена на 28 август.

„Турция, специално в Източното Средиземноморие, няма да отстъпи пред заплахи и изнудване”, отговори вбесен президентът Реджеп Тайип Ердоган два дни по-късно - на 30 август.

Предложените мерки започват с разширяване на „черния списък” на ЕС за забрани за влизане на лица, като Никозия иска в него да бъде включен турски министър.

Предвижда се да бъдат въведени ограничения за достъп на турски кораби до европейски пристанища, инфраструктура, трансфер на технологии и капитал.

Турция може да се изправи пред намаляване на средствата от европейските фондове, а другите санкции да засегнат и онези сектори на турския бизнес, които са най-тясно свързани с европейската икономика. 

 

 


„Огън!” по оста Париж - Анкара


 

Франция е съюзникът на Гърция и Кипър, който най-осезаемо засили политическото и военното си присъствие в Източното Средиземноморие заради ескалиращия конфликт.

Твърдата й позиция срещу турските нарушения, участието й в голямото военно учение, както и влязлото в сила от 1 август споразумение за сътрудничество в областта на отбраната между Франция и Кипър предизвикаха гнева на Анкара.

Турското Външно министерство обяви френските ходове за „неприемливи”, с които се „застрашава търсенето на стабилност и сигурност в Източното Средиземноморие”.

Френският президент Еманюел Макрон се включи в конфронтацията, като заяви в петък, че Турция не се държи като съюзник на НАТО. Той нарече Ердоган „дестабилизиращ фактор" в Европа заради провежданата от него „експанзионистична политика”.

Турският лидер не му остана длъжен и отговори на предизвикателството, като го нападна в неделя /30 август/ с квалификацията „некомпетентен”.

Обявеното от Франция „временно засилване” на военното й присъствие в региона, за да следи за спазването на международното право, обаче има друга, по-голяма цел. В тази бурна ситуация Макрон тества идеята си за създаване на независима европейска армия, заобикаляйки НАТО, чиито три държави членки - Гърция, Турция и Франция, са в конфликт в момента, коментират военни експерти. Според тях целта на Франция е да се утвърди като военната сила на ЕС, наред с Германия, която все още символизира само икономическата мощ на Общността.

Бранислава Бобанац

Facebook logo
Бъдете с нас и във