Банкеръ Daily

Бележити българия

Датата 10 август 1915 г. се счита за начало на българското самолетостроене

Самолетът „Йорданов-1“

На днешния ден през 1915 г. е осъществен успешен пробен полет на първия български аероплан в Божурище, построен от изобретателя, инженер и авиатор Асен Йорданов (1896-1967 г.) Той е смятан за основател на авиоинженерството в България. по-късно емигрира и има принос в развитието и на американската авиация. "Йорданов залив" на Земя Греъм в в Антарктида е наименуван именно на този велик българин Асен Йорданов.

От малък любимото му занимание е да прави хвърчила. През лятото на 1912 г., заедно с баща си, любознателният младеж посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После баща му го изпраща да учи във френския град Гренобъл. Асен обаче постъпва в училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие "Етан". Като пионер в създаването на самолети и като първия авиатор преодолял пролива Ламанш (la Manche), Блерио през 1909 г. доказва, че самолетът не е само едно средство за атракция и развлечение, а ново непознато средство за транспорт. Името на Блерио е неразривно свързано със създаването и успехите на българската авиация и в следващите години. В школата в Етамп край Париж през 1912 г. се дипломират първите български летци офицерите Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов. "Блерио" е основният самолет в българската авиация.

По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. Там той продължава да работи върху конструирането на първия български самолет "Експрес", който завършва през лятото на 1915 година. След неговото изпитание специална комисия от Министерството на войната заключава: "Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов - за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене."

Във вестник "София" от 21 август същата година четем: "От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централната земеделска банка. Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа "биплан".

Непълнолетният българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане... В самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин - нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост."

 

Божурище играе важна роля в историята на авиацията в България

Още през 1906 година при кавалерийското депо е извършен първият полет с балон в страната, а през 1912 година там са построени първите сгради на Летище "Божурище". През същата година летището и селището са свързани с железопътната линия със София. През 1914 година в Божурище е пренесено полевото летище, намирало се дотогава северно от днешната Централна гара на София. През август следващата година оттам излита първият български самолет, който е конструиран от Асен Йорданов. Няколко месеца по-късно в Божурище е създадено първото в страната Аеропланно училище.

След поражението на България в Първата световна война военната авиация е унищожена, но Летище "Божурище" продължава да се използва за граждански цели, главно за пренос на пощенски пратки, а през 1927 година компанията "Бунавад" за пръв път започва да извършва редовни пътнически полети. През 1925 година в селото е създадена Държавна аеропланна работилница, която разработва и произвежда самолети. През следващата година Аеропланното училище е преместено в Казанлък.

През 1937 година е възстановена българската военна авиация и Летище "Божурище" става база на нейния Първи орляк, като продължава да се използва и за граждански цели. Летището играе важна роля за отбраната на София по време на бамбардировките през 1943-1944 година. Оттам през 1943 година излита Димитър Списаревски за последната си мисия за отбрана на столицата от най-масираната атака от страна на английски и американски бомбардировачи през Втората световна война.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във