Банкеръ Daily

Свят

Човечеството ще трябва да забрави и миньорската кирка, и брадвата

Дългоочакваната среща на върха на ООН за климата в Глазгоу, която трябваше да донесе на света ново споразумение срещу глобалното затопляне, бе открит на 31 октомври - веднага след срещата на Г-20 в Рим, и ще продължи до 12 ноември. Предварително обявените основни приоритети обаче – постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и окончателен план за поетапен отказ от употребата на въглищата - вече минаха на заден план. Финализирането на правилата за прилагане на Парижкото споразумение от 2015 г. - също.

 

Домакинът на 26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за промените в климата (това е пълното наименование на форума в Глазгоу, който започна на 31 октомври и ще приключи на 12 ноември) - британският премиер Борис Джонсън - беше видимо притеснен, след като в Рим страните от Г-20 не успяха да договорят нищо конкретно.

Откриването на форума трябваше едновременно да зашемети участниците - откъм зрелище, и да ги приземи - на тема отговорност за бъдещето на планетата.

Във въвеждащя клип - виж ТУК - компютърно генериран динозавър нахлува в залата на Общото събрание на ООН с думите: "Ние поне бяхме пометени от астероид, вашето извинение какво е? Не правете избора да измрете, а спасете своя вид преди да е станало късно".

Веднага след динозавъра, думата взе генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, който с трагично-триуфиращ глас заплаши с апокалипсис, ако не бъдат взети спешни и радикални мерки, и призова държавите членки на световната организация да престанат с използването на природата като тоалетна. "Стига сме убивали биоразнообразието. Стига сме се самоубивали с въглерод. Стига с горенето и сондирането. Ние сами копаем гробовете си!”, подчерта Гутериш.

В топлото си приветствено слово, "географският" домакин на форума - Борис Джонсън, предупреди високите си гости за неудържимия гняв на по-младите и бъдещите поколения, ако днешните лидери не успеят да спрат по-нататъшните негативни климатични промени. И онагледи идеята си със стилистични похвати от арсенала на футболните коментатори: засега лидерите са вкарали един или два гола, за да намалят изоставането си в резултата, но човечеството пада на полувремето с 1:5 от климатичните промени.

Без изобщо да се церемонят, още в в началото на форума Русия,  Китай и Индия попариха надеждите на Запада за постигане на въглеродна неутралност до 2050 година. Москва и Пекин обявиха, че постигнат "въглеродната нула" през 2060 г., а Делхи - през 2070 година.

За разлика от индийския премиер Нарендра Моди, президентите Владимир Путин и Си Дзинпин не присъстваха на срещата, а се включиха с виртуални изказвания. Двамата лидери демонстрираха единомислие, заявявайки - вън и независимо един от друг - че е по-важно договарянето на ангажименти, които могат реално да бъдат изпълнени, а не само да звучат красиво. 

Президентът на САЩ и председателят на Еврокомисията хич не останаха доволни от позициите на Москва, Пекин и Делхи. Нещо повече - Фон дер Лайен призова останалите 119 държави да се ангажират с по-сериозно намаляване на емисиите до 2030 г. и обяви, че

за този срок ЕС ще намали  вредните емисии най-малко с 55 процента.

Предложенията на блока включват постепенно спиране на продажбите на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене - до 2035 г., и създаване на въглероден пазар в ЕС за сградите и транспортния сектор.

Тези предложения за пореден път разпалиха напрежението между богатите, които подкрепят радикалните "климатични" мерки, бедните, и бедните, които основателно се страхуват от социалните и икономическите последици. Стана така, че Фон дер Лайен с гордост обяви този ангажимент, но спести на участниците в конференцията факта, че част от държавите членки на ЕС въобще не го подкрепят.

Чешкият премиер Андрей Бабиш използва случая да атакува Брюксел от по-високата трибуна на ООН и определи предложенията на Брюксел като опасни. "Това не е сделка, а идеология. Ако предложенията бъдат реализирани, те ще навредят на хората - изкопаемите горива ще поскъпнат и бедните ще станат още по-бедни", заяви той. 

Според световната класация, едноличен лидер в производството на парникови газове е Китай, следван от САЩ, Европейския съюз и Индия.

Повечето лидерите, участващи в световния форум, не показаха

никакъв ентусиазъм към политиките за ценообразуване на въглеродните емисии.

Австралийският премиер Скот Морисън, например, се измъкна от ситуацията с "обещанието", че за решаването на този проблем ще се довери на науката и технологиите. 

Вторият приоритет в работата на форума в Глазгоу - радикална борба срещу безогледната и варварска сеч на горите по планетата, е обречен на същата участ: красиви обещания, люти закани и... нищо кой знае какво като спешен краен резултат.

Британският премиер Борис Джонъсн обяви, че над 100 държави са се договорили изсичането на джунглите и горите да бъде рязко ограничено, защото според учените то е един от големите виновници за климатичните промени. Цената на този план е фиксирана (засега) на 19 милиарда долара, а изпълнението му бе подкрепено от лидерите на най-"обраслите" държави - Бразилия, Китай, Колумбия, Конго, Индонезия, Русия и САЩ, в които растат над 85%от световните гори. Идеята е до 2030 г. поголовната сеч да бъде прекратена, а човешката популация да премине към активно залесяване.

Собствениците и изпълнителните директори на над 30 финансови институции и високотехнологични гиганти също поеха ангажимент да се включат активно в битката срещу обезлесяването. Основателят на "Амазон" Джеф Безос , например, обяви, че неговият фонд за опазване на околната среда

ще инвестира общо 2 милиарда долара за борба

срещу климатичните промени.

Така той отговори на по-истеричните природозащитници от рода на Грета Тунберг, които непрекъснато обвиняват бизнесмени като Безос, че харчели милиардите си за космически пътешествия вместо за решаване на земните проблеми. 

Явно, за да не остане по-назад, Джо Байдън обеща да поработи с Конгреса на САЩ за осигуряване на 9 милиарда долара до 2030 година. "Длъжни сме да мобилизираме още милиарди от нашите партньори, за да опазим и възстановим нашите гори. Като част от това ще гарантираме, че пазарите признават истинската икономическа стойност на естествените пречистватели на въглеродния диоксид и ще мотивираме правителствата, собствениците на земя и заинтересованите страни да дадат приоритет на опазването на горите“, подчерта американският президент.

Близо сто държави се присъединиха и към друга една инициатива на Съединените щати и Европейския съюз - за намаляване на емисиите на метан с най-малко 30% през това десетилетие. Китай обаче  отсъства от споразумението. Така че през първата седмица на 26-ата конференция по Рамковата конвенция на ООН за промените в климата, дългоочакваният пробив не се състоя. Работата по случая - както се казва по друг повод - продължава...

Facebook logo
Бъдете с нас и във