Банкеръ Daily

Свят

Часовниковата кула на Благоевград е най-високата в България

Часовниковата кула на Ботевград, построена между 1862 и 1864 година, е един от малкото архитектурни паметници на града, съхранили се от епохата на Възраждането.

Часовниковите кули са ярък символ на просперитет на населеното място, където са издигнати. Винаги са на централно място - площад или парк. Звънът им се чува от всяко кътче и са били ориентир за всички за точното време, давали са знак за затваряне на дюкяните...Днес тези архитектурни паметници изумяват с майсторството на строителите си, изваяните си силуети и часовниковите си механизми, които продължават да отмерват точно времето - векове след монтирането им. И неслучайно са обект на снимките на туристите.

Затова не е чудно, че в почти всеки град е имало часовникова кула.

Часовниковата кула на Ботевград, построена между 1862 и 1864 година, е един от малкото архитектурни паметници на града, съхранили се от епохата на Възраждането. Архитектът й е неизвестен, но се знае името на майстора - Вуно Марков, съобщават от Българския туристически съюз. Тя присъства сред 100-те национални туристически обекта под № 82а.

Часовниковата кула на Благоевград е най-високата в България. Била издигната по предложение на Мидхат паша. Кулата, украсена със сини фрески, съдържа архитектурни елементи, характерни за пловдивските и копривщенските къщи, но формата на кубето недвусмислено напомня за принадлежността на поръчителя към мюсюлманската вяра. За изграждането й били използвани ломени камъни от кариера при село Боженица, а дървеният материал добивали от района на село Врачеш. Кулата се състои от три пропорционални части, общата й височина е 30 метра, а основата е квадрат, всяка страна на който е пет метра.

Дървена стълба отвежда до часовниковия механизъм, конструиран и изработен от орханийския железар Генчо Наков (Кантарджията). На всеки час, чрез специално приспособление и чукче, часовникът удрял медната камбана, създадена от прочутия по онова време банскалия Лазар Димитров. Оригиналният часовник се пази в музея на Ботевград, а този, който се вижда сега, е сглобен от майстори от "Етъра", но е точно копие на истинския, вече отслужил своето време.
Ето и някои малко известни факти. Много често изобретателите на часовници остават неизвестни. Предполага се, че първият механичен часовник е дело на френския монах Жербер, който от 999 до 1003 година се възкачил на папския престол под името Силвестър Втори.

И още: часовникът с махало, какъвто е и този в Ботевград, е изобретен от Кристиан Хюйгенс през 1656 година, който използва идеята на Галилео Галилей. Този вид часовници чак до 1930 година остават най-точните инструменти за отчитане на времето. Те трябва да са неподвижни, за да работят точно. Днес повечето от тях имат най-вече декоративна или антикварна стойност. Но и сега ботевградският часовник работи.

Казват, че от прозорчето на кулата на всеки час изскачала кукла с чалма, която след Освобождението била свалена и изгорена.

В миналото часовниковите кули са имали важна роля поради простата причина, че до средата на 20 век повечето хора не са притежавали джобен или ръчен часовник.

Откъде този майстор-железар Генчо Наков се е сдобил с инженерни познания, за да изработи толкова сложен механизъм? Очевидно може да се говори за своеобразен талант, с който са надарени тукашните хора, създали тази наистина забележителна кула.

Безспорна е и хубостта на този край. Според легендата именно тя накарала един от френските рицари, пресичащи Предбалкана през Средните векове, възхитено да възкликне: "Боже, Ница!" (Твърди се, че така получило името си сегашното село Боженица).

Така че когато имате време и път в посока Ботевград, отбийте се от магистралата към него. Няма да съжалявате.

Facebook logo
Бъдете с нас и във