Банкеръ Weekly

Свят

Чакаме планът "Фон дер Лайен" да заработи до Нова година

Европейски пари ще се отпускат преди всичко за високотехнологични проекти, ВЕИ, саниране, 5G и е-управление

Дали любимата на правителството програма за саниране ще продължи този път без кражби?
S 250 c5cbe888 f0aa 4375 81cd c2d2fdf684eb
S 250 c724d08f 3f1f 4d9e 9539 c477d4ffced5

Европейската комисия очаква от страните членки национални проекти за финансиране по спасителния план за възстановяване на пострадалите от коронавируса икономики на стойност 750 млрд. евро. Председателката на институцията Урсула фон дер Лайен го представи на 21 юли, но, за да влезе в сила, той трябва да бъде приет от Европейския парламент.

Комисията се надява механизмът да бъде одобрен от евродепутатите и да заработи до 1 януари. Националните правителства трябва да представят плановете си за инвестиции и реформи най-късно до края на април следващата година, въпреки че биха могли да ги предадат и сега - още до 15 октомври, заедно с проектобюджетите си за 2021-а.

Еврокомисията ще се произнася по тях в рамките на два месеца, но те трябва да бъдат одобрени и от финансовите министри от общността с квалифицирано мнозинство. Това означава, че процедурата ще се удължи, затова колкото по-рано бъдат предадени, толкова повече възможности ще има за коригиране на евентуалните неточности. 

Комисията работи усилено за ратификацията на предложения от нея спасителен план, за да може да взема заеми от капиталовите пазари и по-бързо да прехвърли парите на страните членки. Собствените ресурси ще дойдат от данък замърсяване и от по-високото облагане на технологичните компании.

В основата е механизмът за възстановяване

Механизмът за възстановяване на икономиките е главния инструмент, който стои в основата на плана на Фон дер Лайен и ще помогне на ЕС да излезе по-силен и по-устойчив от сегашната криза. По негова линия ще бъдат предоставени безпрецедентните 672,5 милиарда евро заеми и безвъзмездни средства под формата на приоритетно финансиране през особено важните първи години на възстановяването. Все повече анализатори предупреждават, че този процес може да продължи до пет години. 

За да се възползват от парите на Брюксел, в своите планове за съвземане от кризата държавите членки трябва да посочат реални проекти за инвестиции и реформи, както и създаването на работни места. Най-печеливши ще са проектите, които насърчават екологичния и цифровия преход. Европейската комисия категорично подчерта, че ще следи за равнопоставеност на жените, малцинствата и хората със специални потребности. 

Кои проекти ще вземат големите пари?

За да улесни отделните страни, комисията обяви приоритетните области за финансиране. Становището й е, че всяка една от тях има какво да подобри в икономическата и социалната си сфера, затова никоя няма да бъде привилегирована.

На първо място е необходимо да се откроят ориентираните към бъдещето чисти технологии и ускоряване на разработването и използването на възобновяеми енергийни източници. След тях са санирането на обществените и частните сгради и внедряването на чисти технологии за достъпен и интелигентен транспорт. Отричаното от част от хората у нас, а и Европа, пето поколение мрежи - 5G, също е сред приоритетите. В България цифровизацията на публичната администрация и на услугите, включително на съдебната система и здравеопазването, се бави, но явно ще се наложи властите да излязат от унеса си.

Казано накратко, пари ще се дават за високотехнологични проекти. В това число и за увеличаването на капацитета на европейските промишлени данни в облак и разработването на най-мощните, авангардни и устойчиви процесори.

С предимство ще се финансира и адаптирането на образователните системи, така че да могат да подкрепят цифровите умения и професионалното обучение за всички възрасти.

"Трябва да продължим да подкрепяме работниците и предприятията през кризата, като същевременно се помисли за запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план. Призоваваме Европейския парламент и Съвета бързо да постигнат окончателно споразумение за Механизма за възстановяване и устойчивост, така че да е възможно средствата да започнат да се отпускат в началото на следващата година. При криза времето е от решаващо значение“, изтъкна заместник-председателят на Еврокомисията по въпросите на икономиката в интерес на хората Валдис Домбровскис.

Преговорите с парламента буксуват

По време на дискусиите между комисията, Европарламента и националните правителства миналата седмица за приемане на спасителния план и дългосрочния бюджет на общността не бе постигнат особен напредък. Евродепутатите са на мнение, че предстои да се направи още много, преди да се постигне приемливо споразумение. А времето тече, което провокира евроскептиците да прогнозират, че първите вноски от спасителния план може да се очакват следващото лято. 

Депутатите обявиха също така, че няма да отстъпят пред бюджет, в който са орязани най-ключовите сектори – зелени политики и цифров преход. Според тях "това не е сделка, която трябва да се сключва на всяка цена за сметка на хората и на прогреса". 

"Нека не свеждаме Европейския съюз до континентален банкомат. Парламентът ще даде съгласието си за дългосрочния бюджет и спасителния план, само ако бъдат застъпени приоритетите, за които настояваме", коментира председателят Давид Сасоли. 

Сред исканията на депутатите е и обвързваща пътна карта за трите институции -  Европарламент, Комисия, Съвет на ЕС, за новите източници на доход от общността (собствени ресурси), за да се върнат разходите за възстановяване, например чрез вноските от транснационални замърсители и мултинационални технологични корпорации.

 


България може да получи от Брюксел 30 млрд. евро


Ако до края на годината или в началото на следващата нашата страна предложи национален план за усвояване на парите от ЕС за преодоляване на здравните и икономическите последици от Covid-19, може да получи 30 млрд. евро, обяви вицепремиерът Томислав Дончев.

"Напредъкът по този инструмент ще стане под формата на план, който трябва да бъде представен на Европейската комисия. Крайният срок за представянето му е 30 април 2021 година. В момента страната ни вече има разработена концептуална рамка. Всички министерства изготвят пакет от проекти. Достъпът до финансиране е условен и той зависи от качеството на направените предложения от самата държава членка“, уточни вицепремиерът.

Според него на този етап рамката от проектни предложения се свива, защото достъпът до финансиране е за около 12 млрд. лева, а 60-те проекта, които са събрани, са на обща стойност над 20 млрд. лева. Затова е необходимо да бъдат избрани най-качествените от тях. 

Намеренията са обсъждането на предложените проекти да започне през октомври.

Facebook logo
Бъдете с нас и във