Банкеръ Daily

Улиците на София

Бърз и лесен начин да се отиде до Париж

Улица "Париж" на пресечката ѝ с ул. "Московска"

За някои българи е много лесно всеки ден да ходят до Париж. 

Представете си да сте роден в София, а да живеете на улица ... "Париж". Да, има такава - в центъра на столицата ни, и е в община Оборище. Наречена е на град Париж – столицата на Франция. 

Улица "Париж" е толкова малка а толкова забележителности има по цялата й дължина.
По пътя си през града тя пресича натоварения бул. "Дондуков", преминава от дясната страна на Националната опера и балет. Сградата, в която се помещава тя днес, е проектирана през 1921 от арх. Лазар Парешкаванов, но строежът ѝ започва едва през 1947-а. Завършена е през 1953 година. Районът около кръстовището на ул. "Париж" с ул. "Врабча" е център на търговията с изобразително изкуство в София заради големия брой частни галерии.  После преди да прескочите през ул. "Московска" можете да поседнете в разположената точно тук бирария "При кмета".

С нови сили продължавате разходката пред входа на катедралния храм "Св. София" и паметника на Незнайния воин. "Света София" е раннохристиянска православна църква в столицата - София. За начало на нейното съществувание е приет IV век и тя е традиционният катедрален храм на града, дала и името му. Според проф. Богдан Филов църквата "има и твърде голямо общо научно значение като един от най-старите архитектурни паметници на Балканския полуостров..." Църквата днес няма камбанария. Камбаната ѝ продължава да е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа.

Паметникът на Незнайния воин, наричан и Гробът на незнайния воин, е изграден до южната фасада на напречния кораб на църквата "Света София". Той представлява тържествен паметен комплекс, в който централно място е отредено на символичния Гроб на незнайния български войн, съгласно първоначалната идея на създателите и съзидателите на първия и унищожен Гроб на незнайния воин, но и продължена след един период на отрицание с респект и почитание в осъществения проект на арх. Никола Николов - възпоменание на стотиците хиляди български войници, загинали за родината във войните, водени от българската държава. Паметния комплекс съчетава "вечен огън", пръст от Старозагорсдкото сражение и Шипченската битка, които са едни от най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуята на легналия лъв от стария паметник – българският национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов, пилони с българското знаме и каменна плоча с надпис:

БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА!

- из "Новото гробище над Сливница" от Иван Вазов

Пресичаме ул. "Оборище" и следващата спирка е Светият Синод на Българската православна църква. След това пресича като пешеходна през градинката на "Св. Александър Невски" и спира пред бул. "Цар Освободител". Оттук нататък улица "Париж" продължава в ул. "6-ти септември". 

Бул. "Цар Освободител" или само Царя (през 70-те – 80-те години на миналия век официално наричан "Руски") е на южния край на ул. "Париж". През 1889 г. Столичният общински съвет преименува някогашната "Истанбул джадеси" в булевард "Цар Освободител", който бързо започва да придобива облика на главна представителна градска артерия. На единия ъгъл на ул. "Париж" с булеварда е Военният клуб, а на другия - градинката "Кристал". Строежът на клуба е започнал през 1895 г. на земя, закупена за 180 000 златни лева. Замислена и градена по проект на чешкия архитект Антонин Колар в стил неоренесанс, сградата е завършена цялостно от българския архитект Никола Лазаров през 1907 година. През годините е носил имената Офицерски клуб, Военен клуб, Централен дом на войската, Централен дом на народната войска, Централен дом на народната армия (ЦДНА). Сградата е представител на следосвобожденската архитектура. Има три етажа, които са с разпределение, характерно за клубните сгради от края на XIX век. Централно място заема концертната зала, богато украсена с архитектурни елементи.

Наблизо е и сградата на Посолството на Италия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във